Ралица Ковачева-Бежан: Имали сме изпълнители, с които можем да се гордеем!

Известната актриса, певица и педагог Ралица Ковачева-Бежан е подготвила за почитателите на хубавата и позабравена българска музика винтидж спектакъл с песни от 30-те до 80-те години на ХХ в. - "Незабравимите". Забавното и нетрадиционно събитие със специален гост - актьора Иван Юруков, е днес, 18 юни, от 19.30 ч. в Сити Марк арт център (бившето емблематично софийско кино "Левски", бул. "Янко Сакъзов" 30).

- Госпожо Бежан, защо се заехте да "съживявате" старите песни? Днешното поколение може ли да разбере винтидж културата и да се забавлява?
- Не съм мислила, че правя нещо с мисия. Баща ми Георги Ковачев преди няколко години ми подхвърли идеята. Първоначално реагирах с усмивка, но лека-полека идеята се разви. От няколко песни започнахме да правим концерти и танцови забави и така се роди музикалният спектакъл "Незабравимите - Старите песни на нов глас". Винтидж културата става все по-популярна по света. Има суинг общества от млади хора, които танцуват на винтидж западна музика. Напълно логично е да се обърнем и към нашите песни от миналото. Спектакълът има успех сред младите, те научават текстовете, забавляват се и танцуват.
- Кои песни са включени в проекта? Как подбрахте точно тях и каква е свързващата нишка?
- Изпълнителите! Първо подбирах песните по изпълнителите и личната ми симпатия към самата песен. Нищо не е случайно. Песни, изпълнявани от Леа Иванова, която е работила с татко, били са в една компания, нашите са ми разказвали много за нея и за силния й дух; Ирина Чмихова, Мими Николова - прими на българската естрада, също работили с него; Тодор Колев - мой учител, Стефан Воронов, Емил Димитров, Аспарух Лешников, Лиана Антонова, дуо "Нове" и още изключителни музиканти. Те са Незабравими, както и тяхното творчество! Когато построихме спектакъла, нишката сама се подреди, а темата е толкова позната... Влюбване, брак, деца, командировки, скандали, изневяра, раздяла, прошка. Толкова прозаичен сюжет и в същото време сюжет, основа на световната драматургия, само дето невинаги се свършва с прошка... Тук най-важното е прошката и причините за изневярата.
- Кабарето е романтичен жанр, но сякаш малко далечен на съвременната действителност. Какво е ценното в него като изразни средства, като звучене, като вкус?
- Покрай работата на татко, който освен изключителен музикант беше и много добър и известен импресарио, като малка израснах в българските вариетета, които много наподобяваха американското кабаре. Бях очарована от красивите балерини, пайетите и перата, страстните взаимоотношения. След като гледах и филма "Кабаре" - бях запленена. Помня, че в трети клас попълвахме въпросник: какъв искаш да станеш, като пораснеш. Аз написах: Като Лайза Минели, актриса и певица. После забравих тази си мечта и тя се появи сама в живота ми - след като от малка се занимавам с музика и почти случайно влязох в НАТФИЗ, и то в класа на проф. Крикор Азарян, Тодор Колев, Николай Поляков. Сега съчетавам актьорското майсторство и музиката в едно. Ценното на кабарето е... бих отговорила с целия текст на песента "Кабаре": "...Животът е кабаре, стари приятелю, ела в кабарето".
- Наред с музикантите в спектакъла, създаден от вас, участват и актьори - тяхната роля каква е?
- Да, освен едни от най-талантливите млади музиканти - Калин Жечев - пиано, Димитър Сираков - контрабас, Денис Гоев - тромпет, Ивелин Иванов - акордеон, Стоил Иванов-Стю - барабани, на сцената с мен са и актьорът Георги Грозев, Гери Цакова и Теди Рашед. Те са абсолютно синтетични актьори - пеят, танцуват, играят. Георги сякаш буквално е излязъл от "Кабаре" на Боб Фос. Той не само визуално прилича на водещия от филма, а и присъства с темперамент и замах. Интересното е, че и с него, и с Иван Юруков се запознахме в театъра във Враца, репетирайки различни пиеси. Гери и Теди са куклени актриси, завършили академията миналата година. Когато реших да създам спектакъл от концерта, направих кастинг сред млади танцуващи, пеещи и играещи актриси и ето моите два бисера. Грозев води целия спектакъл, свързва фабулата. Предлага ни разходка в машината на времето, като темата е вечната - любовта. И започва история, която се развива в миналия век. Теди и Гери се превъплъщават в деца, водят кукла, пеят, танцуват. Толкова се радвам на нашата среща, винаги са усмихнати и вярващи в успеха.
- Иван Юруков - обичан и популярен актьор, е специален гост на екипа ви. Той как се вписва в сюжета?
- Да, Иван е стихия. Не само играе в театъра и в киното, Иван пее много добре, рисува, а скоро засне и първия си пълнометражен филм - "До последния каприз". Не ми се иска да издавам много за неговото участие, но добре!: След като се показва женската гледна точка за изневярата, героят му разказва своя горчив опит по темата и..., като дойдете ще видите!
- Днес в театъра, както и в другите изкуства по-скоро се създават оригинални мултижанрови произведения, ролята на артистите става все по-сложна и талантът им трябва да е все по-универсален. Вие имате знаменити учители, а сега сама обучавате бъдещи колеги - има ли разлика в подхода и подготовката на артистите именно поради тези променени условия?
- Да, но има и чисти жанрови представители! Различията по-скоро не са свързани с жанра, а с реализацията след завършването. Сега се налага по-сериозна мотивация и наистина студентите, и впоследствие актьорите, трябва да могат повече неща. Сега възприятията им са презадоволени, въображението е по-закърняло, защото визията го замества. И това, което е важно за младите хора, е да четат и да общуват повече в личен контакт. А преподавателят трябва да събуди любопитството им към света и към тях самите. Актьорът не може да е дебелокож, но във време на пазарна икономика трябва да се справя с жестока конкурентна среда и в същото време да е чист и да открива, и да се радва на живота като дете.