Радвам се на младите, които слушат барокова музика

Боряна Антимова

Зефира Вълова е родена в София. Започва  да свири на цигулка на 5, от 1996 г. учи при Райна Манолова. Завършва НМА "П.Владигеров" в класа  на проф. Йосиф Радионов, и магистърска  степен в класа на проф. Стойка Миланова. През 2009 г. специализира барокова цигулка при проф. Антон Щек (Германия) и Луси ван Даел (Холандия). От дете печели награди в конкурси, завършва майсторски класове у нас, Германия, Италия и Холандия. Концертмайстор е на няколко оркестъра: на "Орфей" (2001-2003), на "Класик-ФМ" радио (2002) и на "Лез Амбасадор" до днес. Тази година за пети път беше концертмайстор на Бароковия оркестър на Европейския съюз (EUBO) под диригентството на Ларс Улрих Мортенсен. Учредител е на първия по рода си у нас фестивал за старинна музика "Изкуството на барока", който се провежда за седми пореден път и чието откриване беше на 25 септември с концерта "Бах в Берлин" в Аулата на СУ.

Цитат:
Няма добър оркестър, за който съм чувала, или пък изявен ансамбъл, в който да няма българи на водещи позиции
 

- Зефира, завършихте поредното  си турне като концертмайстор на Бароковия оркестър на ЕС. Каква беше вашата роля?
- Бароковият оркестър на Европейския съюз с главен диригент Ларс Улрих Мортенсен  ме кани за пета поредна година като концертмайстор. На "кухненски" език казано, ролята ми е на преводач от диригентска реч на речта на музикантите. Ларс Улрих Мортенсен е човек с дългогодишен опит, клавесинист и диригент на "Кончерто Копенхаген" - един оркестър, базиран в Дания. Колегите музиканти пък идват от всички кътчета на Европа и повечето са или в началото на обучението си или не знаят какво е важно в оркестровата работа. Концертмайсторът е там, за да преведе посланията, да ги направи разбираеми и да помогне в комуникацията, а понякога се налага да скръцне със зъби, ако на диригента му се работи по-дълго от уреченото време, ако забрави паузата.
- За седми път организирате фестивала за старинна европейска музика "Изкуството на барока". Все така ли сте изпълнена с хъс и амбиции?
- Амбициите са фестивалът да расте, въпреки че невинаги финансите растат и мисля, че се справяме. Седми път - звучи сериозно като за фестивал пионер в този вид музика, но всъщност е една доста малка цифра. Има много още да градим, да разнообразяваме и разширяваме спектъра на програмата, но на тоя етап смятам, че постигнатото дотук като брой и качество на събитията показва, че растем.
- Какво ново в програмата тази година? Внасяте ли промени, или предпочитате да залагате на традиции?
- Ние сме алтернативен фестивал, традициите за класическа музика и концертни  програми са заложени у нас преди десетилетия. Предлагаме нещо ново, което не се прави всеки ден, като качество е на много високо ниво и в този смисъл сме поставили традиция на изискванията, на качеството. Стараем се да поднасяме и нови имена на изпълнители и композитори. Тази година не само ще демонстрираме на слушателите аристократичните забавления на онова време, но и сме поканили двама изпълнители, чиято страст е музиката, произхождаща от фолклора на Франция и Италия.
- С какво са по-различни от предишните солисти?
- Занимават се с народното творчество  и популярната музикална традиция в Западна Европа през Ренесанса и Барока. Франсоа Лазаревич е изпълнител на френски гайди. Във Франция гайдата достига до много високо ниво, влиза и в кралската опера. Включена е в десетки опери, пишат се и солови композиции за нея през ХVIII век. Другата изпълнителка е италианката Вива Бианка Луна Бифи, доста самобитна и автентична. Тя се занимава с поезия и музика от Ренесанса. Сама си акомпанира на виола д'арко поеми от антични автори, към които избира мелодии от ХVI век или сама импровизира. Атмосферата на нейните концерти спира дъха на публиката!
- Миналата година рекламирахте по впечатляващ начин предишния фестивал - с флашмоб в красивия подлез до ЦУМ, между руините. Какво ново разбрахте за отношението  на обикновените минувачи към бароковата музика?
- Беше успешно начинание. Хората са любопитни и често се сблъскваме с парадокса, че това, което биха чули в концертната зала, несъмнено е познато и ще им хареса. Но невинаги информацията от афиша: названието на творбата, името на композитора говорят достатъчно, за да ги привлекат да дойдат.
- В друго интервю споменавате, че бароковата музика лекува душата и разгаря любовта. Какво имахте предвид, вероятно има  изследвания за влиянието й?
- Има научни сведения за това влияние. Доста се говори за Моцарт - че е успял да улови специално измерение в музиката, което влияе едва ли не на клетъчно ниво. Не знам много в тази област, но мога да съдя по седеммесечната ми дъщеря Елена, която още от утробата слуша непрекъснато класическа музика. Свирила съм сигурно на стотина концерти с нея, слуша и сега, и на репетиции също. На концерти ни е страх да я водим, защото пее. Но действително се развива много хармонично. Може да е случайност, но може и да е резултат от това, че е заобиколена от музикална хармония.
- Вие самата плакала ли сте на музика?
- О, да, наскоро се случи на сол-мажорната соната от Бах за две флейти. Не е задължително музиката да е написана по тъжен повод, за да вълнува. Скоро с "Лез Амбасадор" ще свирим едно произведение от Локатели, написано по повод загубата на съпругата му, което е пълно с дисонанси и напрегнати хармонии и може да бъде много впечатляващо и драматично. Но на сцената е трудно човек да се вживее в нещо такова, едновременно да бъде отдаден на музиката и да се отпусне по линията на емоцията. В един трактат на Атанасиус Кирхер от XVII век пише, че ухапаните от тарантула хора стават много по-лесно подвластни на афектите в музиката. Има и илюстрации за това как танцуват в транс под звуците на музика.
 - Как кризата се отрази на  ангажиментите на музикантите в Европа?
- Различно е, все още някои държави се  крепят. В Германия сякаш няма такъв застой, но много инструменталисти от Испания и Португалия се оплакват, че няма хляб, особено  когато си на свободна практика. Ние с оркестър "Лез Амбасадор", на който съм концертмайстор, се стараем да поддържаме широк кръг от колеги от различни краища на Европа. Невероятно е, че наскоро се наложи да записваме без хонорари. Всички тези "гладни, безработни и бедни" музиканти свирихме вдъхновено и себеотдайно, защото душите ни са сити.
- Споменахте, че се радвате на младите българи, които ви слушат. Но някои хора смятат, че е недостъпно за тях, че билетите  са на много висока цена?
- Организацията на фестивала се стреми да поддържа достъпа до концертите възможен за българския джоб. В сравнение с други концерти, на които съм свирила и присъствала в Западна Европа, ние сме на най-ниска цена. Билети могат да си купят на касата на "Кантус Фирмус" в зала "България" и на място преди концертите, а цените са от 10 до 15 лева.
 - Свирите с инструменти, специално  изработени за барокова музика, и то от български лютиер - Христо Георгиев, даже на  фестивала ще представяте копия от такива. По какво се отличава една барокова цигулка от стандартната?
- Страдивари, Гуарнери, Амати - това са все майстори, живели в така наречената епоха на барока и най-гениалните образци на инструменти от цигулковото семейство са изработени тогава. Характеристиките на звука обаче се отличават от това, което днес сме свикнали да чуваме, защото в края на XVIII век във Франция започва една мода за реконструиране на тези инструменти с цел те да отговорят на изискванията на големи концертни зали. Концертният живот през епохата на барока е съсредоточен предимно в катедралите, където има пищна акустика и голяма реверберация, или в дворцовите зали. С промяната на организацията на концертния живот възниква нуждата от инструменти с по-силен звук. Има конструктивна разлика между двата вида. Основното е по-пробивният тон на модерните инструменти и по-мекият и матов, но богат на обертонове звук на бароковите.
- В интервюто си Дина Шнайдерман каза: "Къде отиде нашата школа, "българската цигулкова кръв", та все по-малко българчета печелят конкурси?"
- "Българската цигулкова кръв", образно казано, изпълва с живот немански и  американски оркестри. Пръснати сме по света, това е. Колко добри преподаватели избират да останат в България, колко обещаващи млади инструменталисти са поощрени от близките си да останат тук? А може да сме се променили и като поведение, да сме станали по-малко трудолюбиви. Затова класическата музика е завладяна от източни хора. Япония, Корея, Китай дават страшно много силни, трудолюбиви, нахъсани музиканти, невинаги с най-високо ниво на музициране, но те вземат наградите, те печелят позиции в оркестри. И все пак няма добър оркестър, за който съм чувала, или пък изявен ансамбъл, в който да няма българи на водещи позиции.
-  Какъв беше вашият път до големите сцени? Като дете сте мечтаела за пиано или подобно на по-големия си брат - за виолончело. Как започна всичко с цигулката?
- Майка ми ми даде цигулката, защото е  някак по-малка, по-подходяща да момиче. Това са били възможностите на времето, но сега не съжалявам. Колкото до моето усещане, имаше един критичен момент, в който започна да ми става трудно да се упражнявам по няколко часа дневно и същевременно да се справям добре в училище. Бях готова да се откажа, а майка ми ме остави да реша сама. Каза: "Или се отказваш сега, или продължаваш". Не ми стискаше да кажа, че спирам, така че си изпуснах шанса, когато бях на 10.