29 Март 2024петък00:32 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Поезия

Птицата удариха в сърцето

Свободна поема от Лъчезар Еленков

/ брой: 137

автор:Дума

visibility 1232

1.

Тринадесет години след Голямата война,

в експреса бял

от Одеса за Москва,

една студентка 

сред ритъма на колела железни

четеше песните моторни

на безсмъртния Поет.

В квадрата слънчев на прозореца -

между пещта на залеза огромен

и сълзите на брезите сребърни -

край коловоза

пушеха ловци на птици,

тръгнали към юга

в есенния зной -

последен! -

за полета им волен.

Стърчаха пушките двуоки,

прицелени в небето

от рамената на мъжете

под дърветата високи.

Момичето затвори книгата

и сякаш ми прошепна:

"Птицата удариха в сърцето!"

2.

В средата на Епохата -

от кръв освирепяла, -

звъни камбаната на Банско:

"В земя на пропасти и еделвайси

жив ли си, Никола?!

Къде се бавиш ти.

Море или решетка

не можеш да прелитнеш.

Само знак подай!

Веригата ще срежа.

Път ще ти покажа.

На времето ще спра

студения картечен лай -

и в Пирин планина

ще тръгнеш сам.

Над веждите си

ще поставиш длан.

Като икона тънка

в розов облак -

пред тревожна вечер -

ще видиш майка си

да гледа в тебе.

Ще бъдеш юноша

на творчество обречен.

3.

От Москва говори за поробените братя

радиостанция 

"Христо Ботев":

"Разстрелян е поет!"

И гласът подобно котва

потъва в мен и теб, съвременнико мой.

4.

А времето тревожно, прихлупило каскет,

въпрос задава сложен: "- Огняр или Поет?"

Вървиш - не знаеш точно какъв оставаш ти.

Тунелът слага точка. Безсмъртие лети.

5.

На кораба платната

и вашите смъртни присъди

удивително си приличат.

Вече никой не може да ви върне

от започналото 

пътуване към свободата.

Вие изпреварвате времето

с лаконичността на чувствата

в голямото очакване на Изгрева.

Имената ви:

Антон Иванов

Антон Попов

Атанас Романов

Георги Минчев

Никола Впацаров

Петър Богданов

стават писма до роднини,

нелегални квартири

и земята българска.

Тя ви обича като семената си,

макар жестоко да стопи телата ви.

Ще сте жарава тлееща,

която ще свети по-нататък.

6.

"- Ти кой си и защо си бледен

като един от моите приятели последни -

нали остана там - при извора

на твоята така далечна младост? -

пита ме отблизо

съвестта на гордия Моряк,

достигнал Черното море

от говора на бисерната Глазне,

бликнала от планината

на недостижимия Перун

за молещите се славяни

сред стария

и нов народ

на Аспарухова България.

Светлата загадка на очите ти

Защо е толкоз тъжна?!"

7.

Отсреща в маранята,

по ръба на каменния хребет

силует огромен слизаше -

за някъде забързан.

Беше закъснял човек

за срещата последна,

до секунда уговорена.

Хвърли поглед с укор той

и бързо ме отмина.

Бях бикфордов шнур

към взрив опасен.

Извиках силно:

"- Ти не си ли

онзи,

който век пред мен върви?"

Обърна се, към бъдещото тръгнал

със светлописа свой,

изчистил черната дъска -

в училищата променени 

от фалшивите

на нея монолози.

8.

Не е звезда в морето

убитият Поет,

не е вулкан изстинал.

Живее с дрехите на пътник вечен -

за някъде заминал.

Но все не може да се върне тук,

под върховете.

Тежи куршумът от стрелбището

сред онзи въздух летен.

И томчето със стиховете

остава все едно и също.

И все така ще бъде кораб в Банско

бащината къща.

През прозореца отворен

здравецът поглежда.

На завет скрит,

пламти снегът!

Така висок и вечен в скута на Пирин

незримо съществуваш ти.

Докосваш ни и пак

с моряците откриваш

надеждата към тропици и бряг.

Къде е гробът на другаря?

Обречен. Жив вървиш...

Смъртта въпроса си повтаря:

"Какво ли е Поетът?

Кой го е създал?

Дали от майка е роден? Не го улучих аз.

Не го погубих аз. По-силен е от мен!"

9.

Днес навсякъде блести

на злобата ледът.

От лампата ми нощна

светлина се плисва.

Непокорна!

И черното мастило на писеца като в поща

запява върху бялото поле на листа

с нотите на буквите

най-честната ми песен за Моряка,

който тръгнал да спасява

кораба на истината свята,

от свои и чужди обругана.

Дори писалката на царя,

потвърдила смъртната присъда,

завинаги осиротя

без вярата Вапцарова.

10.

В сянката на алената козирка

мръзнат разнебитените ни мечти.

Жестовете на сърцето

местят пограничната бразда

на омразата и на лъжата.

Най-добрият, също и най-смелият

със душа от слънце

в улея на вечерта стои.

Целят се в Поета

цевите на вълчите очи.

Страх е! 

Страх е воят в глутницата груба!

Учеха ни някога, че свободата струва

повече от хляба наш насъщен.

А кръгът на глутницата спотаена

в нас потърси своя вълчи изход...

И кърви на хоризонта спуканата вена.

Да, абсурдно е това! Абсурдно е това...

В залеза на най-злочестата Епоха

вълците стоят на стража.

Вълците стоят на стража.

Въпреки Кръга, въпреки Кръга,

някъде кръвта на планините

светлината все така ще ражда.

Знаем своето непроменено място.

Знаем своето голготно място.

Тази вечер, на Христова възраст,

той за кой ли път възкръсва ясно.

И е най-отдалечената въздишка

на човешката утроба,

скрита в ъгъла на столичното гробище.

И скърби тревата с онемелите камбани.

Моята сподавена молитва

напои мълчанието.

Тя поета от пръстта изправя,

за да ни нахрани

с две риби

с пет хляба.

11.

Огнена. Последна. Вечерта в тунела бавно гасне.

Тя е точка. Юли е сега. Дори бетонът тежко диша.

Няма я гората хладна. Вдъхновен щурец зад прага

да продънва тишината упорито се опитва.

Спри секундите за миг! - на себе си продумвам.

Спри дори тепавицата на сърцето, ако можеш.

Мама нещо като сбогом каза. Но и то отвън остана.

Има логика в това да бъда сам преди разстрела.

Някой ли прошепва: "Гложде ли те релсата зад тебе?"

И докрай веригата разхлаби.

Може би е ангел, долетял от черквата на Банско.

Той веднъж във детството челото ми докосна.

Утре ще е хубаво и светло въпреки дулата тъмни.

Срещу тях в цял ръст заставам. Виждах тази среща.

Някога дори се вричах, че я чакам повече от сватба.

Тя е тук. И гледа как ще хлътна в лабиринта.

Щракна първият затвор. Останалите в ехото се сляха.

"Бих обичал, майко, бих обичал..." Тази вечер

кой отвъд стените на стрелбището заплака.

Беше ангел тих, във дрехите на млад войник облечен.

12.

Якобинците от кафене "Средец"

не разбрали тихата усмивка

на Поета,

който всяка нощ

с венец от тръни

свят се приближавал

към стената за разстрел.

Но един събрат - 

от кръга на сродните души,-

прозрел,

че тръгнал прав

смъртта да разруши.

След погромите

приятелят му ще напише

в поетическия Храм:

"- Той свойто истинско безсмъртие

постигна абсолютно сам!"

13.

Поетът със победата си лична

възвиси Човека -

жив под земната кора.

Който днес единствено общува

с мъдрата трева.

Но теб те няма там!

Във друго време

и в пространства други

със света безкраен

разговаряш ти.

В Епохата, от мерзости разнищена,

във крайна сметка

твоите "Моторни песни"

сигурен подслон намериха.

И стана много светло

за спасения Човек.

14.

Вапцаров тази нощ

напусна Братската могила

и гробището опустя

сред тишина огромна.

Съседите -

петимата другари от разстрела -

затъгуваха

за неговото непредвидено отсъствие...

От селището на живота мълчалив

те отново се изправиха

край огньовете във мрака.

И влязоха във вихрения гребен

на боя подновен! -

да бъдат някъде и някому потребни.

15.

Елена - майката! - учителката в Банско -

под воала

на косите сребърни -

в сънищата кратки,

на нощите пред входа

вижда своето дете възкръснало.

Повежда го отново да проходи

във ливадите разцъфнали.

16.

Кръгове сияния пътуват

и пак наливат сила те в човеците

да слеят себе си

във възможния предел на близостта

със праведниците погубени.

Лъжа е твоето отсъствие

във нашия стремеж

да скършим Злото.

Сълза си ти в окото

на човечеството тъжно.

Не си убит!

Нали замина само

в местожителството

на звездите нощни.

И ти, човечество,

кога ще проговориш

със езика мощен на сиянията - 

покрили с чувства

южното море

и Вапцаровата Фамагуста?

17. 

Няма

във държавата продажна

такава още сила,

която в боя ни

на разума срещу съня

да спре

словесната камбана на Моряка.

Тя с бъдещото го сродява,

огласила

неговата "Вяра" -

на горилите кафяви

във барутните пожарища

изгряла.

Навсякъде

сияние от кръгове

обхваща непокорните глави.

И всеки епицентър негов

е сърце

във боя кървав

за земя свободна.

18.

Останалото е известно!

19.

Раната прострелна

от куршумите

отдавна заздравя.

Болката,

със воля превъзмогнал,

Той при живите пристига

в мигове на обич славна

и в грохота на тръгнала тревога.

20.

От онзи бял експрес -

между кестените на Одеса

и брезите на Москва -

след толкова години

днес

просветва във зората

образът ефирен

на момичето,

което

в упор! -

за вселената от хора то изрича:

"- Птицата удариха в сърцето!"

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ