28 Март 2024четвъртък18:02 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Знание

Професия в училище?

"Дуално" или не, професионалното обучение засега нито е желано, нито е качествено

/ брой: 137

автор:Велиана Христова

visibility 1770

Превес в последния етап на средното образование трябва да имат професионалните гимназии - това политическо виждане на управляващите вече трета година се облича в реални действия. В дните около изпитите за гимназиите след 7-ми клас МОН се похвали, че всяка година увеличава приема в професионални паралелки с по 4-5%, и през следващата учебна година паралелките за усвояване на професия ще са вече над 57% от всичките - 2499 професионални паралелки срещу 1053 с профил в общообразователните училища.

Бизнесът у нас отдавна заявява, че не му достигат подготвени среднисти за оперативните изпълнителски дейности в производствените предприятия. Дори законови мерки бяха взети да се облекчи наемането на кадри от трети страни извън ЕС, но както се оказа тези дни, наплив на желаещи няма дори от българските диаспори в Молдова или Украйна например. Наемат се главно сезонни работници в туризма и услугите, като нивото на квалификацията им най-често е по-ниско от това на българските младежи. И заплащането им, разбира се - също, от което работодателите са щастливи, клиентите - не.  

По принцип професионалното образование би трябвало да е обект на цялостна политика, обвързана пряко с нуждите и тенденциите в икономиката. Законът за професионалното образование и обучение, приет през 1999 г., 

досега е променян 32 пъти,

но така и не помогна ситуацията в България да се промени. В последните две години МОН предприе стъпки да се определят т.нар. защитени специалности и отделно - такива с очакван недостиг на кадри като транспорт, машиностроене, хранителна и лека промишленост, електротехника, енергетика. От утвърдените професионални паралелки за тази есен 162 са по защитени професии, а 149 са в т.нар. дуална форма на обучение - т.е. обучение чрез работа в реални предприятия. Заради тази "дуалност" се променят дори закони и продължава венцехваленето й като някаква модерна форма на обучение, внесена от... Швейцария. Звучи, нали?! Само да напомня, че преди няколко години, когато един швейцарец надуто обясняваше в МОН каква цивилизация ни носят, под натиска на по-паметливи журналисти дори на министерските администратори им се наложи да признаят, че всъщност през 1992 г. Швейцария заимства от България нашия дотогавашен модел за професионално образование. Друг въпрос е, че там го въведоха и развиха, а ние в това време го унищожихме.

За властващите в момента ще напомня, че през 1989 г. българското образование бе признато за едно от най-добрите в Европа, днес сме на последно място в ЕС по знания и умения на учениците ни. Но според управляващите (както видяхме ясно в скандала с новите учебници) периодът до 1989 г. е престъпен и той трябва да се описва само в черно. Това пък амбицира да напомним как точно се подготвяха специалистите среднисти за индустрията, каквато тогава съществуваше. Още от 1959 г. действаше "Закон за по-тясна 

връзка на училището с живота

и за по-нататъшно развитие на народното образование в България" - той бе отменен със Закона за народната просвета през 1991 г. Тези неща вече са забравени, понеже през 2016 г. ги подмени новият закон на ГЕРБ "за предучилищното и училищното образование", който ликвидира дори думичката "просвета", заедно с нейното сакрално значение за българина още от Освобождението насам. Та, според споменатия закон за връзката на училището с живота, в България имаше няколко вида професионални училища - Средно политехническо училище (ПТУ) от до 12 клас с етапи на основно образование и горен курс; Техникум (средно професионално училище) - със срок на обучение 4-5 години над основното образование или 1-3 години над средното; Професионално-техническо училище (ПТУ) след 8-ми клас със срок на обучение 1 до 3 години. Всичките тези училища обучаваха чрез практика в реални предприятия, някои техникуми бяха създадени към заводите. Освен това в горния курс на обучение във всички гимназии в последните класове в учебния план бяха включени часове за обучение по професия пак чрез реална практика в предприятия (т.нар. учебно-професионален комплекс - УПК), който примерно във Френската гимназия бе обект на иронията "млади стругари, владеещи френски език", но така или иначе даде на учениците професионални умения, които винаги са от полза в развитието на човека. Отделно пък се даваше възможност за вечерно професионално обучение без откъсване от практиката. В резултат на което според анализ не на друг, а на сегашното ни финансово министерство през 1989 г. у нас само СПТУ са били 3500 на брой и в тях учителите са били 70 529, учениците - 1 147 406. Само че тогава в България само големите предприятия в тежкото машиностроене, поглъщащи обучените кадри, са били 1400...

Хайде да сравним този мрачен престъпен период със сегашното положение. Разбира се, с уговорката, че българите се стопихме от 9 на 7 милиона и че от 5000 училища у нас през 1989 г. сега са останали половината. Над 2600 са закрити. Според данните на НСИ през 2017 г. в страната има общо 2456 училища - със 100 по-малко, отколкото през... 1885 г., когато училищата са 2556, а българите - 3 милиона. 

Колкото до професионалното образование, пак по данни на НСИ, през учебната 2018/2019 г. у нас има 359 професионални гимназии с около 114 000 ученици с 11 702-ма учители (пет години по-рано тези гимназии са били 402). Имаме също 25 колежи след средно образование с 830 учащи се (пет години по-рано тези колежи са 39). 

Ето така се топи

професионалното образование. През 2018 г. професионална квалификация са получили всичко на всичко 26 921 младежи. В същата година фирмите с над 20 работещи във всички отрасли на производството, строителството, ремонтите са общо около 10 700. Същата тази България, в която през 1989 г. само СПТУ са 3500, която унищожи престижни техникуми със световна слава, сега поддържа под 370 професионални гимназии и колежи. От които с професионална квалификация излизат около 27 000 техничари среднисти годишно. Това могат да получат онези 10 700 главно средни предприятия, които се занимават не с търговия и услуги, а с индустрия, строителство, ремонти и пр. технически дейности.

Отделен въпрос е, че в мрачната епоха имахме елитни техникуми - и не само в София, чието образование бе по-качествено и по-престижно дори от това във висшите училища. А сега на всички матури и други изпити в горния курс на средното образование най-ниските резултати показват учениците именно от професионалните гимназии. Общото им образование куца сериозно и това е национален проблем. Според центъра "Амалипе" той се дължи на факта, че в 124 професионални гимназии - една трета от всичките ученици са предимно от малцинствените групи. И в крайна сметка големият проблем е, че колкото и МОН да обявява защитени и приоритетни специалности в професионалното образование, насила не може да накара учениците да изберат именно тях - за много от професионалните паралелки в страната желаещи просто няма. Примерно - за оператори на машини. Очевидно и бъдещата реализация на випускниците им не е чак толкова атрактивна, че да накара повече млади хора да пожелаят средно професионално образование. А това поставя под въпрос основната политика на МОН - да се увеличава още приемът в професионалните паралелки за сметка на намаляването на профилираните в общото образование.    

   

                   

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 298

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 272

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 291

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ