28 Март 2024четвъртък11:01 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Проф. Светлозар Елдъров: Историята не е супермаркет да си купиш стока по избор

Аз не съм ляв, не съм и десен, аз съм историк, казва известният учен

/ брой: 178

автор:Велиана Христова

visibility 3728

Светлозар Елдъров е роден през 1956 г. Завършил е история в СУ "Св. Климент Охридски", професор, специалист по история на България и Балканите ХIX-ХХ в.: православие и католицизъм, Македонски въпрос, националноосвободителни борби на македонските и тракийските българи, военна история, политическа история. Работи в Института за балканистика с Център по тракология в БАН. Специализирал е в Италия. Член е на научните съвети на Македонския научен институт, на Тракийския научен институт и др. Има около 400 научни публикации.

 

- Проф. Елдъров, в последните месеци в страната има силен интерес към новото второ издание на биографията на Яне Сандански с автор Мерсия Макдермот на изд. "Синева". Миналата седмица бе поредното представяне в гр. Дупница. Възражда ли се интересът към личности като Яне Сандански?

- Може би трябва да изтъкнем все още запазения жив български дух на българина - да търси и да чете книги. Което много ме радва. Второ, авторът е Мерсия Макдермот. Много добре си спомням момента, когато излезе друга книга на Макдермот - за Гоце Делчев. Беше краят на 1979 г. , бях в последния курс в Софийския университет и си спомням как тогава студентите от Историческия факултет посрещахме всяка такава новоизлязла книга с огромен интерес. Горе-долу тогава окончателно беше вдигнато ембаргото по Македонския въпрос. Само година по-рано, през 1978 г., излязоха два много важни документални сборника, които и сега ми стоят на бюрото и постоянно ги ползвам. Единият беше т.нар. зелен сборник "Македония. Документи и материали" в издание на БАН, а вторият - червеният сборник, издание на външното министерство, "Македония и Одринско. 1902-1904 г. Дипломатически документи". Заедно с книгата на Мерсия Макдермот се появиха и други книги от български автори, като монографията на доц. Коста Пандов за македоно-одринското движение, монографията на проф. Дойно Дойнов за Креснеско-Разложкото въстание. Тогава е било взето и решението на Секретариата на ЦК на БКП, въз основа на което бяха създадени секциите и групите по националния въпрос в институтите на БАН и другаде, благодарение на които историците от моето поколение успяхме да навлезем бурно в темата. На мен се падна честта да бъда избран с конкурс в секцията по националния въпрос в Института за военна история при Генералния щаб на Българската армия. Още преди това си бях купил и книгата "Апостолът на свободата" на Макдермот, която всъщност я направи популярна. А когато вече бях защитил кандидатската си дисертация, излезе книгата за Яне. Радвам се, че този интерес от моята студентска и научна младост, който е присъщ за всяка една епоха от Българското възраждане насам, е, слава богу, още жив в това динамично политическо време, което сякаш е в пълен антагонизъм с възрожденския дух.

- Англичанката Мерсия Макдермот е повече българка от много българи, самата тя твърди, че е българка по душа. Повече от 60 години тази жена пише за България и пропагандира България в Европа. Тя дори излезе пред Европейския парламент да се извини на страната ни за това, което англичаните са й причинили в ХХ в...

- Малко са чужденците, които така обичат България и дори е трудно да я наречем чужденец, защото е живяла у нас 27 години, до 1979 г., и после се е връщала пак. Бил съм твърде млад тогава, запознахме се едва през 2003 г. на една конференция за 100-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание. Тя и сега продължава да се интересува от Македонския въпрос, от националния въпрос и да следи какво става в българската историография. Беше истинско удоволствие за мен да говоря с нея, направи ми впечатление как тя не спря нито за миг да се възхищава, да се радва и да живее повече с българското, отколкото ние сме свикнали. За нас България е всекидневие, а за нея е привилегия да бъде тук. Заключителното честване беше в един ресторант в национален стил и тя буквално не спря да играе български хора и надигра може би всички останали. Така че моето възхищение към нея е като към автор, който съчетава науката с литературата. Вярно, че нейните книги ние ги познаваме в превод на Веселин Измирлиев от английски, но книгите й наистина сякаш са писани от българин за българите. Предполагам, че и на английски книгите й звучат по убедителен и завладяващ начин за английската публика.

- Макдермот сама признава, че Яне е най-любимият за нея от всички български герои, опитва се да влезе в душата му... 

- Разбира се, че човек може да има пристрастия, когато пише, но професионално историкът трябва да се придържа обективно към научните факти. Тя си има пристрастия, но внимава да не ги проявява в научните си издания. Тя пише не с пристрастие, тя пише със страст в най-добрия смисъл на думата. Така пише за Апостола, така пише за Гоце и за Яне, така пише за Димитър Благоев. Мерсия Макдермот не пише като тясно академичен учен, но книгите й имат научни достойнства. Тя е чуждестранен член на БАН и почетен доктор на Софийския университет. Виждам в книгите умението й на учен, коректността й към изворите, към материалите.        

- Знаем как зацикля в момента т.нар. българо-македонска комисия, която уж трябва да реши как да си разделим историята със Северна Македония, та тя да не си присвоява нашата. Там се "спънаха" в това Гоце Делчев да си остане българин, но никой не говори за Яне Сандански, например, който също е борец за освобождаване на българска Македония от турците и Скопие също го "заимства" от нас? Питам със задна мисъл, после ще ви кажа защо. 

- Аз дълбоко уважавам членовете на тази комисия, познавам ги като колеги. Разбирам ги, защото те са поставени в политически рамки. Самият договор със Северна Македония е една политическа рамка, бих казал много тясна рамка, почти клетка. Те нямат голям избор. Очевидно извън тази рамка са спуснати и други директиви, които са ясни. Целта на цялото това упражнение е Северна Македония да влезе в НАТО. А по-нататък - може би да се открие перспектива и за евроинтеграция, но ние толкова далече в бъдещето не може да гледаме. Основната цел е и тази част от територията на Балканите да бъде интегрирана в НАТО. Тук е трудността за нашите колеги - известни историци, които трябва да станат инструмент на една политика. Без съмнение, ще трябва да направят компромис, както и колегите от другата страна, някои от които също познавам. Преди повече от месец премиерът Борисов даде ясен ултиматум - до октомври да са се споразумели на всяка цена за Гоце Делчев. Не са включени не само Яне Сандански, но и други големи фигури от българската история като Борис Сарафов, например, Димитър Попгеоргиев, водачът на Кресненско-Разложкото въстание преди това от 1878-1879 г. Но ако се върви по този дневен ред, който произтича от научната логика, от процесите, от документите, от фалшификациите по темата за националния ни въпрос, това значи край на идеята за Македония в НАТО. Защото и за 10 години не могат да приключат - трябва да се види кои документи, ползвани в македонската историография, са фалшифицирани, кои са пълна мистификация, кои са леко редактирани. Сега се върви по линията като че сме равноправни в историята, политическите манипулации стоят на една маса с нас. В това е драмата на моите колеги - едва ли някой вярва, че историците са толкова могъщи, че да определят политиката на НАТО и на световните сили. Щом са решили да вкарат Македония в НАТО, сигурно ще го направят.

- Може ли българската история вечно да бъде заложник на политиката?

- Често на този въпрос давам един метафоричен отговор - да си представим, че на тази маса стоят не историци с два различни възгледа, а седят да речем астрофизици, от едната страна са тези, според които Земята е кръгла, отсреща - които казват, че е плоска. И как ще се споразумеят? Ще бъде полукръгла, полуплоска? Затова предполагам, че участниците от двете страни ще бъдат принудени да намерят пресечната точка между истината и неистината и тя ще е в политическата коректност. Толкова по-зле за историческата истина.  

- Преди малко питах със задна мисъл, понеже имам едно друго подозрение. Дали пък за Яне Сандански не се мълчи, защото той е имал социалистически възгледи - правил е училища, болници за населението, подобрявал е бита му, искал е земята да се раздаде на селяните, и то по турско! А днес приказки за социализма не се котират.

- Като политически необвързан историк съм длъжен да кажа, че според мен Мерсия не гледа на Яне Сандански като на "научен социалист", а по-скоро като на революционен социален реформатор. Не може човек, написал биографията на Благоев, да нареди Сандански до него. Тя се възхищава от Сандански, но подчертава, че в неговото обкръжение има хора с много по-култивирано политическо съзнание, които са много по-навътре в социализма от него. За мен Димо Хаджидимов например е нещо като политическият Вергилий на Яне Сандански, който в един определен период го е наставлявал политически. В онова време, особено на попрището на националноосвободителната борба и македоно-одринското движение, няма такова противоречие. На социалистите не се гледа така, както е на полето на вътрешния политически живот. Именно затова много социалисти участват в македоно-одринското революционно движение в края на XIX и началото на ХХ в. През 1899-1901 г. председател на Върховния комитет на Македоно-Одринската организация в България е поручик Борис Сарафов, който просто отваря вратата за социалистите. Платен секретар на този комитет в един момент е не друг, а Димо Хаджидимов. В онзи момент се гледа на социализма като на идеология на неподчинението, на националната революция. На българо-македонската комисия по-скоро са спуснати "опорни точки" всичко да се претупа по-бързо, да се направят едно-две съвместни чествания, за да може великата политическа идея за НАТО да бъде осъществена.

- Какви "опорни точки" можем да съзрем зад факта, че съвсем неотдавна в Общинския съвет на гр. Сандански бе внесено предложение Мерсия Макдермот абсолютно заслужено да стане почетен гражданин на града. И бе отхвърлено. Как си го обяснявате?

- Идеята Мерсия Макдермот да бъде избрана за почетен гражданин на Сандански я дадох аз, на представянето на 30 април т.г. Тя възникна спонтанно, докато представях книгата й за Яне. Забелязах, че Макдермот е почетен гражданин на Карлово и на Благоевград и ми се стори някак си абсурдно да не е удостоена с това звание в гр. Сандански, който не само носи името на титуляра на една от нейните книги, но тя е свързала живота си с града, обичала го е, много хора я познават. Тогава всички радушно приеха тази идея, но след това чух какво е станало. Но има малко предистория. На 21 април, в Мелник пред паметника на Яне Сандански нелегалната по българските закони организация ОМО-Илинден прави честване на 104-та годишнина от смъртта му. В сайтовете видях десетки души с македонски знамена и символи, които вече са забранени по гръцко-македонския договор, на българска територия провеждаха своя провокация и с нея искаха да кажат, че Яне е герой от тяхната македонска история. Интересното е, че на другия ден в "168 часа" се появи материал на журналиста Иван Бутовски под заглавие "Яне Сандански - революционер или чорбаджия и рекетьор". Журналистът развива своята теза, за него въпросът не е риторичен. Към тази статия е качено мое интервю от 2016 г., в което казвам, че ако обругаваме героите си, други ще ни ги вземат. Един вид - две мнения. Но авторът коя теза обслужва - на ОМО-Илинден? Днес и Яне Сандански, и Борис Сарафов, и много други български герои яздят своите бронзови буцефали на монументални паметници в центъра на Скопие. А ние какво казваме? Историята не е супермаркет, от който можем да си избираме артикули по своя интерес. Дайте да вземем Гоце Делчев и Борис Сарафов, пък Яне Сандански не го щем, той е социалист, него да го дадем на македонците. Това манихейско разделение, което забелязвам и в българската история, и сега, за мене е непоносимо и в науката, и в общественото съзнание. 

Ще повторя - скандалът с отхвърлянето на Мерсия Макдермот за почетен гражданин, е извън всякаква логика. Това ме накара да вляза в сайта на общината и да видя кои хора са им почетни граждани там. Те са 11, а сред тях намирам Иван Славков, представен като спортен деятел и директор на първата телевизия у нас. Аз съм съвременник на тази епоха и знам, че Иван Славков не може да бъде представен по никакъв друг начин, освен като съпруг на Людмила Живкова, зет на Тодор Живков и първи плейбой на Народна република България. Единственият чужденец между тези 11 е италианският бизнесмен Луиджи Салватори, който отворил предприятие в Сандански и дава работа на 200 души. Той без съмнение е важен благодетел за града, но ако той дава хляб на 200 души, нима Мерсия Макдермот не даде духовен хляб на България със своите книги за Апостола на свободата, за Гоце и за Яне? 

- Имам едно по-простичко обяснение. Може да й е попречило това, че предизборната битка тече много преди официалния срок, а Мерсия гордо се афишира като социалистка. Ние в България не умеем да направим нищо нормално, когато идват избори.

- Вероятно е така. Аз не съм активен на политическото поприще, но това, което става с Яне Сандански и Мерсия Макдермот напоследък, ме възмущава. След три години ще честваме 150-годишнината на Яне и 95 години на Мерсия Макдермот, която е жива и здрава, много енергична жена, с бодър дух, любовта й към България я крепи. Дано да нямаме избори тогава. Очевидно е, че има страх у хората и той ще става по-голям с оглед на случилото се напоследък. Сега ще се уплашат първо симпатизантите на една фондация, после русофилите, след това славянофилите, сетне синеоките и т.н. Като историк познавам и други такива исторически епохи - 1934 и 1952 г. Но както е тръгнало, от свидетел може да станеш подсъдим, а от сеирджия може да станеш свидетел.    

- Това, което си говорим за политическата рамка и реалната история, ми се вижда актуално и във връзка с новата учебна програма и учебниците. От историята са премахнати половината факти, има оневинявне на фашизма и заклеймяване на комунизма, понеже историята трябвало да обслужи днешния ни "цивилизационен избор". Това как го оценявате?

- Оценявам го повече от професионална гледна точка. Аз съм историк, но никога не съм се стремял да вляза в колективи, които пишат учебниците по история. Защото така или иначе, във всяка историческа епоха, те имат едно задание, една политическа рамка. Това най-добре го обясни тия дни в телевизионно предаване проф. Евгения Калинова от Софийския университет. Познавам я и като историк, и като човек, с най-голяма симпатия. Много добре обясни, че който влезе в тези екипи, трябва да се съобразява с държавната политика. Моето разбиране за науката е, че аз трябва да се съобразявам само с историческата истина и с фактите. Да, всяка епоха трябва да има своя политика, съобразена с конкретното време. На децата според мен трябва да се дава информация и да бъдат подтиквани да мислят. Но между информация и манипулация очевидно има огромна разлика. И тук вече е моралът на тези, които пишат програмите и учебниците. Мисля, че проф. Калинова много достойно защити своята позиция. Държавата е длъжна да има своя образователна политика, но не бива идеологията да надделява в тази политика.

- Образователният министър ясно каза, че се преподава не история, а се преподава режимът. Това не е ли нова идеологическа дисциплина? 

-  Ако искат да имат такава дисциплина, нека това да не бъде историята. Казвах на млади италиански колеги, че преди сме били принудени да учим "Научен комунизъм", а те ми отговориха, че по времето на Мусолини децата е трябвало да учат "Фашистка духовност". Щом смятат, че трябва да има такава идеологизация, да си напишат помагала по предмет "Антикомунизъм", но той да е избираем все пак. Не правя апология на онзи режим, защото няма как да го правя - името на един мой родственик е на стената с убитите при комунизма пред НДК. Но това не ме лишава от моята обективност като историк и от моя граждански дълг да не индоктринираме омраза. Аз не съм ляв, не съм и десен, аз съм историк. Ако продължаваме така, омразата ще се задълбочава.

Летният сезон тръгва с 10-15% по-високи цени

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 58

Цената на яйцата гони световен рекорд

автор:Дума

visibility 428

/ брой: 58

Париж готов на война с Русия за Одеса

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 58

ВМРО-ДПМНЕ отлага промените в конституцията

автор:Дума

visibility 433

/ брой: 58

Евросъюзът отстъпва пред фермерите

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 58

Накратко

автор:Дума

visibility 399

/ брой: 58

Десница по дьо Сад

автор:Александър Симов

visibility 459

/ брой: 58

Обирът на руските активи

автор:Юри Михалков

visibility 510

/ брой: 58

Особена порода

visibility 447

/ брой: 58

Престъпен интерес на ЕС

автор:Юри Михалков

visibility 614

/ брой: 58

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ