Проф. Светла Бъчварова:23 млн. лв. ще струва на земеделците борбата с градушките

Няколко месеца след протестите през 2016 г. заради мизерните условия на труд и заплати на служителите от агенция "Борба с градушките" тогавашната земеделска министърка Десислава Танева, която сега оглавява ресорната комисия в парламента, обяви, че държавата планира нова система за противоградова защита, която да обхване всички обработваеми земеделски площи в страната. Идеята беше освен по стария начин с противоградови ракети, тя да става и с 10 самолета. За целта бе обявено, че са необходими 30-31 млн. лв. годишно. Тогава бе обещано новата система да заработи още от следващия сезон, сиреч през 2017 г. Две години след огласяване на новите планове - през 2018 г., МС излезе с национална стратегия за развитие на градозащитата в страната, а малко по-късно Министерството на земеделието предложи концепция за покриване на щетите от природните бедствия в земеделието.

През миналия месец властта сколаса и предложи за разглеждане от парламента законопроект за превенция от неблагоприятните климатични събития. Той предвижда създаване на държавно предприятие, което да управлява риска от неблагоприятни климатични събития. В него пише, че дейността на предприятието ще се извършва чрез споделено финансиране между държавата и земеделските стопани. Макар публикуваният за обсъждане вариант да предвиждаше такса "градушка" да плащат фермерите и застрахователите, стана известно, че в предложения за обсъждане документ тежестта пада само върху земеделците. И вместо първоначално планираните 50 ст. на декар, те ще трябва да плащат по 75 ст. за такса "градушка". Предвижда се също разширяване на обхвата на системата за борба с градушките до 90% от обработваемите земеделски земи, както и за урбанизирани територии, за които съществува техническа възможност. Текстовете бяха разгледани миналата седмица и в ресорната комисия. 

По тази тема разговаряме с депутата от "БСП за България" проф. Светла Бъчварова, която е безспорен експерт в областта на земеделието. Тя е и заместник-председател на парламентарната комисия по земеделие и храни.

"Законопроектът за превенция от неблагоприятните климатични събития трябва да бъде оттеглен"

- Проф. Бъчварова, сякаш държавата занемари в последните години борбата срещу градушките (това най-вече личи по условията на труд и заплащането в агенцията и по недостига на противоградни ракети), и вече втора година чакаме обещаната от властта реформа в тази дейност. Ще бъдат ли решени проблемите с градушките, а и с другите възможни явления чрез предложения от Министерския съвет законопроект за превенция от неблагоприятните климатични събития? Адекватни ли са мотивите на вносителите?

- Мотивите към законопроекта могат да послужат за курсова работа на студент. Констатацията, че климатичните промени увеличават рисковете в земеделието и водят до фалити или намаляване на доходите, е вярна. Оставаме обаче с впечатление, че МЗХГ едва сега е разбрало, че тези процеси са факт в страната. Само искам да припомня, че  Селскостопанската академия започна още през 2008 г. да работи активно в тази област чрез целеви научни проекти за решаване на въпросите при зърнено-житните култури.

Има огромно разминаване между наименованието на законопроекта - Закон за превенция от неблагоприятните климатични събития, и действителните предложения. Оказва се, че неблагоприятен климатичен фактор в земеделието е единствено градушката. Проблемите със сушата или измръзванията, които са факт за тази стопанска година, не са в обхвата на законопроекта. 

В мотивите се предлагат решения за пълна градова защита над територията на цялата страна.  Според вносителите основна пречка това да се случи досега е в статута на Изпълнителната агенция "Борба с градушките", която трябва да се преструктурира в предприятие. За да функционира това предприятие, е необходим значителен финансов ресурс, като държавата скромно се включва в това начинание с "подпомага частично дейността". Основният въпрос е кой ще бъде основният финансиращ елемент от системата. Оказва се, че това са земеделските стопани, които ще заплащат такса в размер от 0,75 лв. на декар. Ако направим съвсем груби сметки, излиза, че те ще плащат данък годишно в размер от минимум 22-23 млн. лева. Въпросът е какво ще получат срещу тази такса земеделските стопани и как ще разчитат на 100% превенция. Отговор в мотивите няма.

Не искам да влизам в експертни разсъждения за самолетен способ на защита, но подходът да се гарантира противоградова защита именно чрез тези системи изисква сериозен дебат.

- Очевидно държавата няма да отдели всички необходими средства за разширяване и осъвременяване на защитата от градушки, но редно ли е само земеделците да плащат такси? Ще бъдат ли обезщетявани пострадалите, ако все пак настъпят щети?

- В законопроекта няма и намек за това какво се случва и как ще се компенсират земеделските стопани, ако все пак падне градушка в непробиваемата система. Отговор няма, защото подобна защита не е част от предложенията в закона. Логичният отговор е, че обезщетения няма да има. Следователно земеделските стопани трябва отделно да се застраховат, за да получат обезщетение. За да се реши този въпрос, системата на превенция, предвидена в закона, следва да има механизъм за обезщетение (държавна помощ), който да компенсира загубите за земеделските стопани.

С добри пожелания не е възможно решаването на какъвто и да е проблем. Този закон е едно добро пожелание в неопределено бъдеще относно дейността по борба с градушките, но без покритие. Защо държавата не осигури на ИА "Борба с градушките" адекватно финансиране за дейността и капиталов ресурс за изграждане на системата и едва тогава да търси възможности за нейното поддържане чрез заплащане на такса? Нека припомня, че ИА "Борба с градушките" е в непрекъснат дефицит на ресурси и средната работна заплата на заетите е най-ниска в системата на МЗХГ - 600 лева.

- Депутатите от "БСП за България", членове на парламентарната комисия по земеделие, излязоха със специално становище по законопроекта, който бе гледан вече в комисия, очаквате ли да чуят вашите аргументи? Трябва ли да има корекции в този проект?

- Законопроектът бе приет много набързо от Министерския съвет, без достатъчно публично обсъждане. В спешен порядък той бе внесен за обсъждане и в комисията по земеделие и храни в Народното събрание. От заседанието на комисията през миналата седмица се разбира, че по този вариант на закона не е воден дебат и то с тези, които са заинтересована страна. Налага се да се вземат предвид становищата на всички заинтересовани страни и техните доводи. 

Нашето становище (на членовете на комисията от БСП) е, че този закон не може да се приеме в този вид и трябва да бъде оттеглен. Между първо и второ четене е невъзможно да се коригира цялостната концепция по законопроекта. Възможен вариант е законът да влезе в сила след 2020 година, когато държавата инвестира в цялостна противоградова защита. В противен случай се получава, че тази система се изгражда от земеделските стопани, а това, което те получават, е един представител в Управителния съвет на предприятието. Те на практика стават акционери в предприятието, но нямат адекватните права.

Това е поредната структурна промяна, която ще акумулира значителен частен ресурс и ограничен публичен. Възможностите за усвояване на средствата са огромни, а това не работи за интересите на отрасъла. Рискът ще остане, загубите за земеделските стопани също, но за това те ще платят поредния данък.