Газови интереси

Политическата нестабилност в Сирия и продължаващите промени в региона могат радикално да засегнат маршрутите за транспортиране на петрол и газ към Турция и Европа.
Анализатори посочват, че Анкара може да се превърне в основен бенефициент от настоящата ситуация, като изгради директен маршрут за енергийни доставки през сирийска територия. Това ще намали разходите за транспорт и ще намали зависимостта от алтернативни, по-дълги и по-скъпи маршрути.

Газопреносни системи

Турция може да се превърне в основен доставчик на газ в Европа, ако властта в Сирия бъде поета от „подходящите“ хора.
Сирия, въпреки че не е основен играч в производството на нефт и газ, има стратегическо географско местоположение, което я прави ключова връзка за транзит на суровини. Турция вече започна да инвестира сериозно в проекти за тръбопроводи, които заобикалят нестабилни територии, но контролът върху сирийския маршрут може да осигури на Анкара допълнителни икономически ползи.
Експертите отбелязват, че промяната в политическата ситуация в Сирия съвпада с важни енергийни събития, включително потенциалното прекратяване на транзита на руски газ през Украйна през 2025 г.
Този сценарий засилва ролята на Турция като ключов енергиен център, особено предвид плановете за нов център за търговия с газ в Истанбул, разработен съвместно с Русия. От картата се вижда, че доставката ще минава през България, а началото й е от Катар. Сред предимствата за Турция е възможността не само да намали транспортните разходи, но и да засили геополитическата си роля в региона. Директен маршрут през Сирия може да намали зависимостта на Европа от традиционните маршрути за доставка, включително Украйна, и да даде на Анкара влияние на енергийния пазар.
Преди дни КритичноБГ публикува анализ на Дахер Ламот, който изказа същата хипотеза. Припомняме откъс от текста: Оттам започна трагедията на Сирия, която отказа катарските тръби да преминат през територията й, докато не се реши проблема с Голанските възвишения. Тази тръба, чийто разпределител щеше да е Турция, щеше да направи Европа независима от руския газ. След като това не стана, САЩ взриви т.нар. газопровод Северен поток.

Голанските възвишения

Оттам започна трагедията на Сирия, която отказа катарските тръби да преминат през територията й, докато не се реши проблема с Голанските възвишения. Тази тръба, чийто разпределител щеше да е Турция, щеше да направи Европа независима от руския газ
Така Сирия се превърна в арена на много интереси. Великите сили, особено Големият хегемон, никак не се интересуваше от средствата за да съсипе Сирия, стига да получи своето – бяха обучени ислямисти, въоръжени убийци и групировки, които самите те си ги обявиха за терористични. И ето, днес, лидер на терористична групировка е в основното лице в Сирия. Изпран, изкъпан, промотиран и възхваляван от западната преса.
След като видя, че няма друг изход, Асад доброволно слезе от сцената. Сирия сега ще бъде разрязана като пица, а всеки ще спечели по парче. Сирия вече е на другата ос. Няма вече Асад, да видим какви ще са оправданията.
Руският анализатор Сергей Савчук в материала си за РИА Новости „Планираната катастрофа на Сирия“ пише за големите залежи на петрол и газ в страната: „Ако в началото на гражданската война дневният добив ( на нефт) е надвишавал 385 хиляди барела, то десет години по-късно се движи около 40 хиляди. В същото време норвежките златотърсачи, поканени да извършат одит, посочиха в официалното си заключение за възможен производствен обем от шест до седем милиона барела.
Според оценки на правителството на Асад в резултат на войната, както и от кражбата на сирийски петрол и газ от представители на западната коалиция, Сирия е претърпяла щети от 68 милиарда долара. За сравнение: с тези пари могат да се построят седем Северни потока с по две магистрали във всеки.“

kritichno.bg

Накарай ме да страдам, Володимир!

Пиер Рамбер,  
Le Monde diplomatique

В Германия изкуството на разкаянието противопоставя две школи. Едната, съвременна, се бори да прехвърли историческата вина за нацисткия геноцид над евреите на мюсюлманските имигранти. Те, противно на германците, не били развили изключителни нравствени способности в резултат на продължителна работа на паметта. В страна, в която управляващите партии приемат без да им мигне окото разрушаването на Газа от Израел, парламентът гласува на 7 ноември т.г. резолюция, озаглавена „Никога повече това, и то сега“, която изобличава „застрашителните мащаби на антисемитизма, свързан с имиграцията от Северна Африка и Близкия изток, където са разпространени антисемитизмът и враждебността към Израел“. Единствено „Алиансът на Сара Вагенкнехт“ (BSW) се противопостави на това.
Другата школа на разкайващите се преподава по-класически стил на самобичуване. Нейният последен шедьовър е по повод саботажа на „Северен поток“ в края на септември 2022 г. Публикувайки на 15 ноември т.г. интервю с Роман Червински, предполагаем координатор на атентата, "Франкфуртер алгемайне цайтунг" обрисува портрета на един симпатичен хуманист. „За целия цивилизован свят това бе нещо добро“ – пише в заглавие всекидневникът, който несъмнено би проявил по-малко ентусиазъм, ако някоя групировка „Грета Тунберг“ беше взривила ТЕЦ-овете, които произвеждат една четвърт от електричеството на Германия.
Четири дни по-късно анкета на Шпигел разкрива подробности от операция „Диаметър“: екип от украински военни и цивилни, някои от които обучени от ЦРУ, взривили тръбите, след като американските тайни служби предупредили германските си колеги и украинския президент Володимир Зеленски за предстоящия атентат.
Незабавно седмичникът инициира наложителния дебат. Не за военната помощ, оказвана на страна, която е замесена в „атака срещу вътрешната сигурност на държавата“ – по определението на Федералния съд в Карлсруе! Нито за факта, че Полша покровителства саботьорите! А по въпроса: „Северен поток“ 1 и 2 са разрушени от украинците: трябва ли Германия да е признателна?“.
Съавторът на анкетата, журналистът Фиделиус Шмид, е озаглавил анализа си „Gut fur Deutschland“ (Добре за Германия). Тъй като САЩ, Полша и балтийските страни се противопоставят на това Германия да купува руски газ, обяснява Шмид, Берлин в крайна сметка „извлече полза от саботажа в стратегически план“. И въпреки дребните неудобства – икономическа и социална катастрофа поради поскъпването на енергията – страната „се справя по-добре от преди“, защото „Западът се оказва по-единен“.
Ето това е великата цивилизация на „свободния свят“! Нима тя не заслужава да си затвориш очите за израелските престъпления в Газа и да се радваш на украинските варвари, които унищожават с динамит решенията на правителства, дошли на власт чрез избори?