Проф. Георги Михайлов: МЗ и ГЕРБ не изпълниха нито едно свое обещание

Проф. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ е един от водещите български онкохематолози. Завършва медицина през 1981 г. в София. Има специалности по клинична хематология, клинична онкология и клинична педиатрия. Участва в извършването на първите трансплантации на стволови клетки у нас. Бил е началник на Клиниката по хематология в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания. От 2015 г. до избирането му за народен представител от БСП в 44-тото НС е неин директор. 

- Проф. Михайлов, какво спечелиха и какво загубиха българските граждани в областта на здравеопазването през последните 4 години?

- Ако спечелиха въобще нещо, това е негодуващата увереност, че са необходими промени във всички сфери на здравеопазването. Както в управлението и финансирането, така и в кадровата политика и в технологичната осигуреност, тъй като състоянието на материалната база в огромната част от българските болници е на изключително ниско ниво. Най-важният въпрос, който поставя всеки български гражданин, е невъзможността за достъп до качествена и навременна медицинска помощ най-вече по отношение на социалнозначими заболявания, които изискват т.нар. златен час на лечение (за инсулт - до 3 часа, за инфаркт - по-малко), а на малко места в страната има такива възможности. Своевременната диагностика и лечението на тези заболявания, които са причина за огромната разлика в смъртността в България и в другите държави от ЕС, са от голямо значение за здравния статус на нацията. Такива са сърдечносъдовите, съдовите, злокачествените заболявания. Не е осигурена реална възможност на всеки човек във всеки регион в страната за достъп до ефективна и висококачествена медицинска помощ. Това е причината България да е на първо място по един от най-невралгичните показатели за ефективността на здравеопазването - ниво на ранна предотвратима смъртност. Поради това БСП обръща внимание на тези основни направления. На първо място - регионализация на здравеопазването.

- Отдавна са известни недостигът на медицински кадри, проблемът със застаряването, липсата на медицински специалисти в определени райони на страната. Как БСП предлага да бъдат запълнени пробойните в кадровата обезпеченост?

- На второ място след регионализацията на здравеопазването БСП поставя проблема с кадрите. БСП има ясна концепция. Необходимо е създаването на единна мрежа от финансиране на труда на всички медицински специалисти съобразно тяхната квалификация, което да осигури техния достоен живот. Оттам нататък всяко лечебно заведение, независимо дали е частно, държавно или общинско, може да предостави допълнителни възнаграждения, без те да са обвързани с приходите им. БСП залага изключително много на възможността за квалификация и нейното непрекъснато подобряване чрез финансово обезпечаване на образованието на младите специалисти и чрез стипендии, и чрез възможност за квалификация в чужбина във водещи центрове в света, но при приети ангажименти към Родината при получаване на такова висококвалифицирано и скъпо образование. 

- Какви промени са необходими в лекарствената политика?

- Много сериозни. Огромната част от лекарствата в България се доплащат от хората. Основната част от боледуващите са в пенсионна възраст, а пенсиите им са мизерни. Затова намаляването на ДДС на лекарствата ще направи в голяма степен възможен достъпа на българските пенсионери до лекарства.

Необходимо е да бъдат осигурени безплатни лекарства на децата - нещо, което отдавна е решено в голяма част от европейските държави. В това си предложение БСП е подкрепена и от фармацевтичната общност - хората, които на практика се занимават с разпространението и оборота на лекарствата. Те също разбират, че в Европа само една-две държави имат такъв ДДС на лекарствата, в останалите е много по-нисък. Спешно се нуждаем от тази промяна.

- Левицата от години настоява лечебните заведения да не са търговски дружества. Как ще бъде постигнато това? Откъде ще идва финансирането?

- У нас здравеопазването се финансира по две основни направления - от бюджета на НЗОК и от бюджета на Министерството на здравеопазването. За съжаление, всеки български гражданин е принуден да доплаща за медицински дейности, лекарства, консумативи, към които държавата не е поела ангажимент. И ако в другите европейски държави, и според стандартите на СЗО този процент на доплащане не бива да надхвърля 25-30, то у нас е почти 50, което ни поставя в незавидно положение, имайки предвид изключително ниските доходи на хората. Разпределението на болничната мрежа е крайно неравномерно - 80 на сто от болниците са в 4 големи града в страната. Приоритетизирането на високоплатени и скъпоструващи клинични пътеки за едни болници и слабо финансиране - за по-голямата част, постави цялата здравна система в условията на екстремална задлъжнялост. БСП иска ефективната и качествена медицинска помощ да стигне до всеки, независимо в коя част на страната живее. Затова основният принцип на управление на здравеопазването е регионализацията.

КОВИД-кризата и нейното неумело управление показаха, че болниците не могат да функционират като търговски дружества, защото в условията на криза рязко се променя характеристиката на пациентите, които постъпват за лечение. Огромна част от пациентите се отдръпнаха от болниците миналата пролет, през есента, както и в момента. По време на коронакризата финансирането на лечебните заведения чрез клинични пътеки се прекъсна. И може да бъде прекъсвано при всяка друга здравна криза. Лечебните заведения трябва да функционират като лечебни заведения. Здравеопазването не е търговска дейност, нито е бизнес, а е социална дейност с елементи на бизнес.

Най-печалното е, че системата гледа на пациента не като на здравен проблем, като на болен, а като на възможност за реализиране на приходи за лечебното заведение. И нито се търси прецизност на диагнозата, нито ефективност на лечението. Търси се преди всичко икономическа доходност. Дори в най-дясно ориентираните държави, каквито са САЩ, болниците са нон профит дружества, т.е. имат право да развиват само лечебна и диагностична дейност, а не с приходите си да финансират друг вид икономически проекти. В България е парадоксален факт, че се появиха лечебни заведения, които не са българска собственост, и средствата, които акумулират, изтичат извън страната, което на практика е източване на най-невралгичната система, каквато е здравеопазването.

- МЗ отчете като постигнати целите си по отношение на електронното здравеопазване. Може ли вече България да се похвали с това?

- МЗ и ГЕРБ не изпълниха нито едно от своите обещания, представени пред българската нация през 2017 г. при формирането на 44-тото НС. Нито бе завършен проектът за модернизация на спешната помощ, финансиран от ЕС, който се точи 7-8 години, нито бяха създадени условия за комплексност в лечението, нито бе осъществено електронното здравеопазване. В последните месеци ГЕРБ гръмко се саморекламираха с т.нар. електронно направление за ПСР изследвания за КОВИД-19. Оказа се, че то няма реална стойност, тъй като няма обратна информация до изпращащия направлението личен лекар и не е ясно какво се случва с пациента, изпълнено ли е направлението, какъв е резултатът от изследването. По подобен начин бе представена и т.нар. електронна рецепта, за която се оказа, че по-голямата част от аптеките нямат подготвен софтуер.

Най-трагикомичното е, че при цялото бездарие в управлението на здравната криза и провалящия се с гръм и трясък ваксинационен план управляващите представиха електронен сертификат за ваксинация. Четвърти месец след началото на ваксинацията срещу коронавируса страната ни е последна с около двама ваксинирани на 100 души. Очевидни са грешките в политиката на ваксинация: България е отказала една от ваксините и после се наложи парламентът по спешност (при изпуснати срокове) да гласува купуването на ваксината на "Джонсън и Джонсън" чрез Швеция. Оказва се, че изоставането във ваксинацията не е защото българските граждани нямат положително отношение към ваксините, а защото няма организация в осъществяването на плана...

Няма да говоря за разнопосочните послания към обществото през последните 12-13 месеца. Щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно, защото става въпрос за здравето на хората. Затова закъснелите призиви за консенсус сега са неуместни, след като 4 години БСП предлагаше създаване на нов модел на здравеопазване, който да е надпартиен и да ускори решаването на всички въпроси. Тези, които бяха част от проблема, сега не могат да бъдат част от неговото решаване.