Проф. Ганчо Ганчев: Парите за борба с кризата са недостатъчни

Проф. д-р Ганчо ГАНЧЕВ е роден през 1953 г. Завършил е международни икономически отношения в Москва. Специализирал е във Франция, САЩ, Великобритания и Германия. Бил е зам.-министър на икономическото развитие и председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие. Преподава в "Стопанския факултет" на Югозападния университет "Неофит Рилски". 

- Прогнози сочат, че пълното възстановяване на икономиката ще стане чак през 2023 г. Какво да очакваме през тази година, проф. Ганчев?

- Всички международни прогнози, включително на МВФ, са за положителен разтеж тази година. Възстановяването на българската икономика, достигането на равнището отпреди коронакризата, вероятно няма да може да стане тази година, но прогнозите това да стане през 2023 г., са прекалено песимистични. Вероятно през 2022 г. ще успеем да се възстановим. Но прогнозите са условни, тък като всичко зависи от хода на пандемията. Не могат да се предивидят ефектите от ваксинирането и въобще има много неща от медицинска гледна точка, които са неясни, затова прогнозите са условни.

- В международен план се очаква сравнително бързо възстановяване. Ще е възможно ли то у нас?

- Доколкото външните фактори влияят върху нашето възстановяване, всичко ще зависи от това как се развива европейската икономика. Защото там са основните наши експортни пазари. Икономическият спад у нас се дължи до голяма степен на ограничаването на износа към европейските страни. Това ще бъде много важен фактор. Другият е вътрешното търсене, но и то е свързано с външното търсене. При добро външно търсене ще има възстановяване на заетостта и респективно на вътрешния пазар. Основно ще зависим от това колко бързо ще се възстанови европейската икономика. Но нещата са неясни, защото нашите основни търговски пазари са Германия, Италия, в по-малка степен другите страни. Сега възстановяването там е бавно. И нещата ще зависят от хода на ваксинирането, разпостанението на коронавируса и овладяването на падемията.

- Достатъчни ли са средствата, които се заделят у нас за борба с кризата и необходим ли е анализ дали е постигнат ефект от парите, дадени досега?

- Такъв анализ е необходим. Трябва да се направи сравнение дали средствата, които изразходва България като дял от БВП, са на равнището както в другите европейски страни. Анализът показва, че у нас средствата за борба с пандемията са от два до три пъти по-малко от средното за ЕС. Общият размер на ресурсите е сравнително ограничен. Другият въпрос е дали тези средства са добре фокусирани и насочени към тези, които са най-силно засегнати. У нас по-скоро средствата са равномерно разпределени, вместо фокусирани върху тези, на които пандемията оказа най-негативно въздействие. Към антикризисните средства се добавят повишението на заплатите и пенсиите, които са по-скоро общи мерки в подкрепа на търсенето, отколкото специфични мерки за засегнатите. Както общият обем на средствата, така и фокусирането, са недостатъчни. Противно на това, което се тиражира - имаме сериозно съкращение на публичните инвестиции. А те са най-добрият начин за противодействие на кризата и за подготовка на икономиката за нов растеж. Точно тези публични инвестиции са силно свити през миналата година - с около една-трета. Това е много неболагоприятно за възстановяване на икономиката.

- Не трябва да забравяме, че сме в чакалнята за еврозоната. Къде сме по пътя към въвеждане на еврото?

- Еврозоната е сложен въпрос, по който няма много концептуална яснота. Има два възгледа. Единият е, че България първо трябва да развие своята икономика, да настигнем европейските страни, след което да влезем в еврозоната. Другият е, че самото влизане в еврозоната би трябвало да ускори растежа и да създаде един по-благоприятен климат. Склонен съм да се придържам към втората теза. Поради това, че сме във валутен борд. Ако бяхме, подобно на Полша, Чехия, Румъния, държава с автономна парична политика - нещата биха стояли по друг начин. Тогава бихме могли да изпозваме инструментите на фискалната и монетарната политика, да ускорим растежа и тогава да мислим за присъединяване. Валутният борд е един много сериозен маханизъм за забавяне на растежа и за засилване изтичането на капитали от страната. Докато сме във валутен борд, не можем да очакваме високи темпове на растеж. В нашата ситуация е по-добре да влезем в еврозоната. Тогава бихме могли да прилагаме поликата на Европейската централна банка, която е насочена към стабилизиране на икономиките, ускоряване на растежа. Тази политика би означавала по-добро рефинансиране на търговските банки, по-благоприятни лихвени проценти, по-добри условия за развитие на кредитирането, за финансиране на държавния дълг, по-голямо доверие. Ако искаме предварително да се доближим до другите европейски страни, това е съвсем друга стратегия - излизане от валутния борд, провеждане на автономна политика и т.н. Това обаче е силно рисков вариант.

- Кога е реалистично да започнем да плащаме с евро?

- Техническото заместване на лева с еврото нито е чак толкова сложно, нито чак толкова скъпо. Влизането в еврозоната предполага други функции на БНБ. Централната ни банка трябва да се подготви за провеждането на колективната монетарна политика в България, каквато е тази на ЕЦБ. Имаме задачи с промяна на законодателството и с подготовката на нашите институции да работят в условията на активна монетарна политика. Тук не виждам да сме готови и да се вземат мерки. Би трябвало да се пренастрои и социалната ни политика. Не очаквам възприемането на еврото да доведе до голямо увеличаване на цените, но все пак е възможно някои слоеве от населението да се окажат в по-неблагоприятна ситуация. Необходими са социални буфери. И политика от страна на правителството за подпомагане както на уязвимите социални слоеве, така и за избягване на евентуална спекула. Има сериозни неща, които трябва да направи държавата, но не виждам някакъв ясен план от страна на правителството, от законодателната власт, от БНБ. Липсва подготовка, липсва ясен план. Иначе в рамките на 4-5 години е възможно да започнем да плащаме в евро, но е необходим ясен, подробен план за действие.

- Настоящата криза беше звучен шамар по отношение на дигитализацията. Ако имахме електронно правителство, щяхме да сме в много по-изгодна ситуация сега. 

- Има много изследвания, сравнения на ЕС, Световната банка от гледна точка на дигитализацията на икономиката и мястото на България. Ние сме на едно от последните места в ЕС, ако не и на последното. Много изоставаме в дигитализацията. Права сте за електронното правителство, но по време на кризата особено зле се оказа положението с електронното здравеопазване. С него бихме решили много по-добре всички проблеми с изследванията, с всички тези тестове. Ваксинирането също е зле организирано, върви бавно. Основната причина за това е липсата на електронно здравеопазване. Оказахме се абсолютно уязвими от тази гледна точка.

- От години ни обясняват колко привлекателни са ниските данъци за чуждите инвеститори, но те са все по-малко. Защо?

- Основната причина е корупцията. И липсата на прозрачност, както от гледна точка на фискалната политика, така и за политиките на държавата. Ние сме много сериозно киритикувани за липсата на прозрачност в действията на правителството. Не е ясно как се изразходват парите, няма ясен отчет. Споменах, че инвестиционната програма е съкратена с 30 на сто, но няма отчет защо и как проектите са съкратени. Това създава несигурност, отделно правораздавателната система е под сериозна критика. Що се отнася до данъчното облагане - не само ставката на данъка има значение. Важно е и какво точно се облага, кои разходи са облагаеми, кои - не. При какви условия могат да бъдат дадени определи данъчни стимули за чуждестранните инвеститори. Тези неща са неясни. Ставката може да е ниска, но да има други проблеми в данъчното облагане, които го правят скъпо, неясно, произволно налагано. Ниските ставки не са достатъчни. Цялата данъчна система трябва да бъде дигитализирана, фирмите да не изразходват много време за данъчно отчитане. А у нас е необходимо много повече време, отколкото в другите държави. Системата е бавна, бюрократизирана и неясна. Необходима е много сериозна работа за подобряване на инвестиционния климат и привличане на чужди инвеститори.

- Необходима ли е промяна в данъчната система?

- Трябва да преминем към една умерена форма на прогресивно данъчно облагане. Сега данъчно-осигурителната тежест не само, че не е прогресивна, тя е регресивна. Данъчно-осигурителните вноски, които внасят хората с най-големи доходи, с нарастването на дохода намаляват като процент. Защото имаме максимални суми, над които не се събират осигурителни вноски. Това означава, че данъчно-осигурителната тежест е регресивна, тя е изключително силно концентрирана върху хората с ниски и средни доходи. Което е крайно негативно от социално-икономическа гледна точка. Трябва да се помисли и за косвеното облагане. В почти всички страни от ЕС косвеното облагане е насочено към намаляване на ДДС върху стоките от първа необходимост и лекарствата. Което води до това, че хранителните продукти и лекарствата в повечето европейски страни са по-евтини, отколкото у нас. Това е абсурдна ситуация, тъй като сме най-бедната страна в ЕС. Има какво да се помисли за ДДС, акцизи, прогресивно облагане и т.н.

- В какво виждате шансовете ни за по-бързо вазстановяване и за по-ускорено развитие на икономиката?

- Това, което може да направи държавата е една по-голяма роля на публичните инвестиции. Ние се хвалим с магистралите, но реално строим и инвестираме малко. Изследванията показват, че в България публичните инвестиции са по-малко, отколкото в другите и западни, и източни страни. Имаме много да инвестираме в публична инфраструктура. Много важен фактор за развитието на една страна са чуждите инвестиции. Трябва да подобрим инвестиционния климат. Изхождайки от това, че сме във валутен борд, който по принцип забавя икономическото развитие, много важно е сравнително бързо да влезем в еврозоната. Нашето положение е подобно на прибалтийските държави, които имаха валутни бордове и бързо се отказаха от тях чрез влизане в еврозоната. Нашата стратегия трябва да бъде подобна. И данъчно-осигурителната политика трябва да бъде ориентирана към по-голяма социална справедливост.