Проф. д-р Анелия Клисарова: Допълнителните 80 млн. лв. са само глътка въздух за болниците

Анелия Клисарова е родена на 13 декември 1961 г. във Варна. Възпитаник е на Медицинския университет в града, който завършва със "Златен Хипократ" за отличен успех. От 1986 до 1989 г. е ординатор в радиоизотопния център на Катедрата по рентгенология и радиология на МУ-Варна. През 1989 г. е асистент, придобива и специалност по медицинска радиология. Специализира в София, Мюнхен, Ерланген, Базел, Берн и Аарау. По време на двата мандата на проф. Клисарова като ректор на МУ във Варна се разкриват новите факултети по дентална медицина и по фармация, а през 2009 г. за първи път в Югоизточна Европа се въвежда изучаването на морска медицина като свободно избираема дисциплина. Откриват се и 3 нови специалности в Медицинския колеж към МУ-Варна - медицинска козметика, медицински секретар и болногледач. Депутат е от левицата в 42-то и 44-то Народно събрание.

"Новата сградата на Педиатрията няма да промени нито модела на финансиране, нито статута на болницата"

- Проф. Клисарова, около 25% от общопрактикуващите лекари са в пенсионна възраст, много практики в страната са незаети. В същото време има общини, които дават много възможности на личните лекари, но няма кандидати. Има ли причина за липсата на интерес съм специализацията по обща медицина? 

- Смятам, че причините са свързани с организацията и финансирането на тази част от здравната система. Общопрактикуващите лекари са с голяма натовареност, трябва да са разположение 24 часа. Има много да се желае и за условията за специализация, и за условията на работа на тези лекари, за да стане специалността привлекателна за повече млади медици. Практически, за да може джипито да е 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата на разположението на пациентите си, е необходимо да има дублиращ лекар или помощник на лекаря, каквито например са лекарските асистенти. Обучението и организацията на работа на лекарските асистенти е свързана не само със спешната помощ, където са изключително необходими, но и с работата в малките общини и населени места. Не по-малка е ролята и на медицинските сестри, които не достигат за цялата здравна система. Следващ натоварващ фактор е изключителната бумащина, която не оставя достатъчно време на лекаря за пациента. Не по-малък проблем е оценката на труда на лекарите и специалистите по-здравни грижи за едно достойно и справедливо заплащане. Не са достатъчни и стимулите за работа в трудно достъпни райони или с определени групи от населението.

По отношение на младите лекари и специалисти по здравни грижи, особено в малките населени места, трябва да им се даде възможност да работят спокойно (например специализации, пак опираме до специализацията). Да имат перспектива за тях самите, за семействата им - жилище, добро училище или детска градина и пр. Може да се помисли за някаква схема за временно разпределение или командироване на специалисти при нужда.

- Трябва ли продължаващото медицинско образование да стане задължително у нас, да се въведат стимули за участие, да се изисква пресертифициране, да бъде обвързано с членството в съсловната организация? 

- Продължаващото медицинско образование е изключително важно, защото медицината, медицинската наука, е една от най-бързо развиващите се специалности. Всекидневно биват прилагани нови технологии за диагноза и лечение, както и нови лекарствени форми. За да гарантираме високо качество на обслужване за нашите пациенти, необходимо е непрекъснато да повишаваме знанията и квалификацията си. Лекари, лекари по дентална медицина, медицински сестри, лекарски асистенти, акушерки, фармацевти трябва да са членове на съответната съсловна организация, за да имат право да практикуват професията си. Съсловните организации, висшите училища, Военномедицинската академия, Съюзът на научните медицински дружества в България, медицинските колежи, Българският червен кръст и други сдружения на работещите в здравеопазването трябва да организират продължаващи обучения, за които на участниците се присъждат кредитни точки съгласно чл. 182 от Закона за здравето. Мисля, че ролята на университетите и научните дружества е особено важна, защото там са хората с научен и педагогически опит.

Според мен продължаващото медицинско образование може да бъде задължително, но за това трябва да се въведат стимули за участие и не на последно място да бъде ефективно, а не само да служи за събиране на кредити.

- Очаква се специализантите вече да могат да дават дежурства в лечебните заведения самостоятелно, без задължителното присъствие на лекар специалист по профила на съответната клиника или отделение. Това добре ли е? 

- Специализантите са правоспособни лекари и могат да дават дежурства самостоятелно в лечебните заведения. Тази практика съществува в редица европейски страни. Ръководителят на специализацията е този, който трябва да прецени кога един специализант е готов за самостоятелна работа, която ще гарантира сигурност и качество за пациента. Винаги на разположение има специалист, така че в труден момент младият колега има гарантирана помощ, на която да разчита. Тази практика ще доведе до по-бързото адаптиране на специализантите към отговорност, взимане на решения и работа в критични ситуации. Убедена съм, че пациентите ще получат най-добрата медицинска услуга, защото опитът на специалистите ще бъде съчетан със старанието и амбицията на специализантите.

- Какви са очакванията ви за лечението на пациенти у нас и в чужбина, след като от 1 април дейността на Фонда за лечение на деца и комисията за лечение в чужбина преминаха към НЗОК в дирекция "Лечение в чужбина и координация на системите за социална сигурност"?

- Имаше много дебати по този въпрос. Бяха изказани много мнения за и против. За мен е важно да бъде спазена прозрачността и справедливостта при вземането на решенията. Процедурата да бъде ясна, леснодостъпна и своевременна. Трябва да проследим работата на колегите и тогава да направим анализ на направените промени. Рано е да се дават становища по този въпрос. А и такава мегаструктура трудно се управлява.

- След поредни протести правителството даде 50 млн. лв. за здравеопазването, след като преди 2-3 месеца след друго недоволство даде 30 млн. лв. Тези пари ще стабилизират ли системата? 

- Нито 30, нито 50 млн. лв., нито повече, давани след протести, могат да решат проблемите на общинските и държавните болници. Те са търговски дружества. Затова изпълнителните директори определят средствата, които ще бъдат изразходвани за поддръжка на болниците и средствата за заплати. Трябва да бъде променена методиката за финансиране на тези болници. Средствата за дейността на болниците идват по клиничните пътеки от НЗОК. Знаем, че те са недофинансирани, което означава, че в тях не са включени нито лекарският труд, нито трудът на останалия медицински и немедицински персонал - хората, които изпълняват дейностите по тези пътеки. Докато съществува противоречието между търговско дружество, което трябва да има печалба, и недофинансирането на клиничните пътеки, няма как да бъде реално остойностен трудът на хората. Крайно време е МЗ да предложи методика за остойностяване на този труд с начините за финансиране и за разпределяне на тези средства, но това трябва да стане след промяна на модела на финансиране. Има правила за формиране на фонд "Работна заплата", но виждаме, че те не вършат работа. Примерите са много - протестите на хората от болниците в Ловеч, Враца, Детската болница в София, както и повечето общински. Така че 30 или 50, или повече милиона лева са само глътка въздух за болниците да платят дълговете си, за да не останат без лекарства и консумативи, а каквото остане - за заплати. И така до следващата криза.  

- И на колегите ви от Педиатрията им дойде до гуша и най-сетне казаха на глас проблемите си. Те как могат да бъдат решени?

- Докато една национална болница със стратегическо значение за майчиното и детското здравеопазване, в която постъпват най-тежките и сложни случаи, има лимити, няма как да бъдат решени проблемите. Министърът обеща след построяването на новата сграда да промени статута й. Това е много време. Закриването на едно търговско дружество е бавен, труден и продължителен проблем и процедурата може да вземе 6-7 месеца, но все пак по-добре е тя да бъде започната, а не да се чака новата сграда. Сградата няма да промени модела на финансиране, нито статута на болницата.