28 Март 2024четвъртък13:05 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Интервю

Проф. Атанас Семов: Обществото ни пренебрегва рицарите на духовността

Народ без поминък, остане ли и без памет, е свършен народ, казва известният юрист и политик

/ брой: 131

автор:Велиана Христова

visibility 4998

Атанас СЕМОВ е на 50 г. Първият в България професор по право на ЕС, най-младият досега доктор на юридическите науки. Син е на големия писател, журналист и учен, чл.-кор. Марко Семов, който ни напусна през 2007 г. Атанас Семов е създател на Международната магистърска програма "Право на ЕС" в Софийския университет. Автор на 14 тома и 70 статии научни изследвания.  Основател и правен секретар на Гражданския комитет за защита на АЕЦ "Козлодуй". През 2009 г. за няколко месеца беше зам.-председател на Народното събрание. Днес е съдия в Конституционния съд.

"За Марко Семов най-висшата стойност беше духовната висота на България"

- Доц. Семов, днес се навършват 80 г. от рождението на вашия баща Марко Семов и вчера в чест на годишнината бе присъдена поредната награда на негово име - за ярко присъствие в духовния живот на нацията. Това ли е според вас основната характеристика на личността Марко Семов?

- Марко Семов беше свято отдаден на духовността. На езика и словото, на образованието и науката, на културата и културността, на историческата памет, в крайна сметка - и преди всичко - на българщината. На вечната българска борба за национално оцеляване - най-вече чрез знание, таланти и духовност. Затова преди 12 години, когато той ни напусна, Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските журналисти, Сдружението за национално съхранение и неговата родна община Априлци учредиха на негово име награда именно за ярко присъствие в духовния живот на българската нация. И ако личността на човека има значение и смисъл - то е именно в това: след него да остане стойност. За Марко Семов най-висшата стойност беше духовната висота на България.

Именно затова решихме да връчим тази награда на Българската академия на науките - най-дълголетната и най-достолепна, заедно със Софийския университет, опора на българската държавност и духовност. И по повод 150-годишнината от създаването й. 

- Има ли все още у нас аристократи на духа, както той казваше?

- Аристократи на духа България винаги е раждала. Борис Първи и Симеон Велики са предвестниците на европейския Ренесанс. Непознатите другаде по своята идейна извисеност и лична саможертва български възрожденски революционери и будители бяха истински аристократи на духа. Чада на робска мизерия - и европейски колоси на духовността. Ботев е поет, какъвто в Европа няма. Захари Стоянов е немислим за европейската културна традиция, див селянин с талант на чутовен разказвач. Бенковски е бунтовен водач с вселенска мощ. Апостолът е от най-прогресивните за времето си революционери с огромен държавнически мащаб на мисълта. И по-късно - Вазов, Яворов, акад. Димитър Михалчев, полк. Борис Дрангов, и колко още - таланти във всички изкуства, учени с континентални постижения, военачалници, учители, лекари...

И до днес българският ген е много силен. Неуместно е да оценявам живи величия, но ми стига да посоча Гергина Тончева - най-ярката интелектуалка на съвременна България! Тя бе и сред първите носители на наградата, която вчера връчихме на БАН. 

Българският народ едно несъмнено може: да ражда ярки личности. И ако имаше съдбата да е по-успял народ, неговите най-светли чеда щяха да получат признанието на най-големи имена на континента. Драмата на днешна България обаче е в това, че общественият живот - за съжаление в голяма степен и медийният - пренебрегва рицарите на духовността. 

- Това ли смятате за най-големия проблем на България днес?

- Несъмнено! Духовността у нас драматично загуби държавническата си роля. И Марко Семов си отиде с тежка болка - затова, че образованието, науката и културата все по-немощно притичват след други приоритети, сякаш никому ненужни старци, сякаш забравени, като отдавнашен подвиг, непасващи на евроатлантическата дреха, която припряната ни демокрация облече май наопаки. И че все по-силни стават внушенията, че националната памет и националната идентичност са остаряла и непригодна за глобалистката модерност тегоба. И че немалко политически елити - и в Европа, и у нас - сякаш не разбират, че жизнен народ, благоденстваща държава и силен Европейски съюз са възможни само ако носят и пазят националния си дух.

Държава без нация е дърво без корен, обречена. А нация без духовност е... бивша нация, население без път и бъдеще. От всичко, което крепи държавата, нацията и Европа, духовността е най-твърдият гръбнак! Най-здравата опора, най-плодородната почва. Марко Семов посвети целия си силно активен живот именно на тази свята кауза: опазването на националната памет, националната идентичност и духовността на нацията.

- Преди 13 години Марко предрече, че вървим към социална деградация на нацията и това се вижда най-добре през образованието, за което държавата дава жалък процент средства.

- Не може да има съмнение - образованието (задължително под ръка с науката и културата) е едновременно най-важният за държавата прешлен от гръбнака на развитието и най-нуждаещият се от държавно финансиране! Образованието, науката и културата не могат и не бива да мизерстват! Не бива да се самоиздържат! Всичко друго зависи от тях: и икономиката (с качеството на работната ръка или с развитието на иновативни и с по-висока добавена стойност предприемачества), и здравеопазването, и правосъдието, и спортът дори. И по-общо демокрацията, която е ненаситно гладна за образовани и духовни граждани. Безпросветният човек не е гражданство, той е рая.

Добре е, че възнагражденията на учителите бяха реално повишени. Но е страшно, че всъщност бюджетът за образование, наука и култура непрекъснато намалява като процент от брутния вътрешен продукт! А е необходимо обратното - инвестицията в образование и наука единствено гарантира растеж на националния продукт.

Освен материално средство за развитие обаче бюджетният дял на образованието, науката и културата са и оценка. И ценност. И посока за развитието. Успелите народи увеличават бюджетния процент за образование и култура - ние го намаляваме... Малка Ирландия преди половин век вървеше към изчезване. След като направи образованието свой стратегически национален приоритет - и достигна до 14 % от БВП! - днес е сред най-проспериращите европейски държави! С обратна емиграция от САЩ към Ирландия! 

И по-наблизо: бившата съветска република Естония върви по същия път. И нейният продукт на човек е вече 4 пъти по-голям от българския...

- Марко Семов е създателят на българската наука за народопсихологията. Той обаче изследваше парадоксите в националния ни характер и пишеше, че най-големият ни недостатък е търпението. Според Вас промени ли се характерът ни в годините на демокрация?

- Той с научно усърдие и лично преклонение изследваше творчеството на народоведите преди него: Захари Стоянов, Антон Страшимиров, Тодор Попов, Иван Хаджийски. И оформи направеното от тях в самостоятелна наука за националната душевност, сетне го надгради със своите и на други съвременници - като проф. Минчо Драганов и проф. Стоян Михайлов - прозрения. С трудовете си за българската народопсихология стана професор, за тази си наукотворна роля бе избран и за член на БАН. Пребори се и за дисциплина "Народопсихология" във Факултета по журналистика. 

На парадоксите в българския характер посвети цял том. Един от тях беше за противоречието "героизъм - предателство". И доказваше, че предателствата в нашата история са единична конвулсивна реакция на многобройните прояви на дивен героизъм. За 5-те века робство българинът прави над 100 въстания - и само няколко предателства!

Другият парадокс е "бунтарство - търпение". Според него българинът е принуден от историята си много да търпи и да учи децата си, че "преклонената главица сабя не я сече". За да оцелеят. Така са и кръщавали децата си: Стоян, Запрян, Стоил, Трайчо - все имена за оставане на земята, за изтрайване пред гайлето...  Според него централната линия в българската национална съдба е оцеляването. Лично, семейно, национално. Страшното е, че днес българският народ отново е наведен пред гилотината на оцеляването. Този път и демографско, и ценностно! Защото другият парадокс в душевността ни е, че българинът е демократ, но не знае какво да прави с демокрацията, когато геополитическите ветрове му позволят да я дочака за няколко десетилетия. И нашата демокрация неизменно се изражда в слободия...

- В годините на "прехода" се нароиха дисиденти постфактум. А Марко критикуваше недъзите в онези времена и след тях на висок глас, без да се прави на дисидент - писал е и за "Белене", бяхте двамата и в комитета за защита на АЕЦ "Козлодуй", той въстана и срещу историческата амнезия, която днес "демократи" насаждат. Два пъти е уволняван от БНТ, втория път - и заради Вашето арестуване за антипартийна дейност през март 89-та...

- Истински страдалите след 1944 година след 89-та нито се правеха на герои, нито търсеха мъст. Това го правеха "произведените" за нуждите на сценария... Силният човек носи памет, не мъст. Иначе за 89-та не искам да си спомням. Забравил съм и подлостите, и човешката нищета на някои тогавашни герои. Не съм забравил мъжеството на хора като офицерите Славчо Хитов и Денимир Минев и това, че от затвора ме спаси Григор Шопов. Страшното е, че днес твърде много хора си спомнят за времето преди 89-та не с носталгия, а със сълзи за това, което направихме след "промяната". Защото драматичната истина е безспорна: близо половината българи днес живеят по-зле от връстниците си преди 30 години. От пенсионерите и интелектуалците - над две трети. 

И това е навярно най-абсурдният парадокс: българската демокрация унищожава българската нация. Нека повторя: и демографски, и ценностно! Не демокрацията изобщо - такава няма. Всяка демокрация е национална - и нашата днес няма нищо общо нито с чешката, нито с унгарската - а уж тогава бяхме на една черга и под един хомот. С френската или германската - още по-малко. Там човекът е смисъл на властта, у нас такъв смисъл е... асансьорът.

- Да си спомним и за яркия и непримирим журналист Марко Семов. Как ще коментирате днешната ни журналистика?

- На българската журналистика никога не са й липсвали талантливи пера и умни гласове зад микрофона или камерата. Днес обаче са й много душманите - собственици или мераклии да си я закачат на пояса... 

И страхът днес отново е силен - ако не от "Белене", поне от мизерията. "Белене" днес е в магазина - останеш ли без доходи, свършен си. Затова разбирам преклонената и днес главица в някои редакции... Но е вярно и друго - ако в България стават и хубави неща, ако се постига например наказание за самозабравили се политичета - това става именно и само благодарение на медиите. Както е вярно, че информационната ера позволи огромно изобилие от медии - в някои от които истината успява да изкрещи.

- От баща си ли сте наследили този дух на тревожност, който се излъчва от почти всяко ваше публично изявление?

- Преди повече от век Вазов написа "Мислителят само се плаши"... Тогава - в очакване именно на новия век. Ако не виждаш драмите на Отечеството си, не си му нужен. Ако не се опиташ поне малко, поне с драскотина по гърбавите ръце на безчинството, да му помогнеш - нямало те е...

Не всеки може да бъде бунтар. Но който може - е длъжен! Защото такъв е българският национален дух!

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 172

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 144

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 164

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ