Стефан Северин
От двамата той беше по-гордият. По-мълчаливият. По-скромният. И според мен, по-талантливият!
Без неговия шарж с навитата опашка на прасе като подпис на Живков книгата „Люти чушки” щеше да мине и замине, защото 70 на сто в нея са вземания от Петко Славейков.
След скандала с книгата - и най-вече с неговата рисунка, Борис Димовски мълчаливо си понесе кръста. Той никога не е ходил при Тодор Живков да клевети другите и да се бие в гърдите.
Но Радой Ралин го е правил. Не е претендирал, че не го печатат. Радой го е правил.
Спомням си предизборната кампания за Велико Народно събрание - пролетта на 1990 година. Борис Димовски беше мажоритарен кандидат в Асеновград от БСП. Остана на втори тур, та ме пратиха от вестник ДУМА да направя интервю.
И намерих гениалния карикатурист - дали му, по негово желание, една стая в централата на партията, на земята беше постлан един дюшек, на който той отпускаше морно тяло след целодневното търчане. Не е искал хотел, резиденции - гледах, а очите ми щяха да изхвърчат от наочниците!
А в същото време Радой беше застъпник на Блага Димитрова - СДС, в район Хисаря. Срещу тях беше Капитан Петко - Васил Михайлов, БСП. Блага загуби катастрофално, защото, както разправяше Радой: "Абе, Васил като се появи на бял кон, в униформата на Капитана и целият площад пее: "Петко ле, капитанине"…Абе, кой ти чете поезия! "
Десетина години по-късно, в демокрацията, разбрах, че Димовски е тънел в жестока мизерия. Дори, когато почива една от дъщерите му, сам изкопава гроба й! Потресаващо! А Радой...ох!