28 Март 2024четвъртък14:37 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Александър Кашъмов:

Продължава неоправданото тайно следене на гражданите

Хората у нас не са щастливи, нямат добри доходи и сигурност, затова са склонни да залагат на обещаващата "силна ръка", твърди юристът

/ брой: 38

автор:Веселка Венкова

visibility 1839

Александър Кашъмов е "Адвокат на 2008 г.", ръководител на правния екип на програма "Достъп до информация". Юридическите му интереси се простират върху достъпа до информация и човешките права.

- Стана известно, че съвместно с адвокат Михаил Екимджиев подготвяте жалба до Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу Закона за специалните разузнавателни средства. Какви са мотивите ви и кога ще подготвите документа?
- Жалбата е в процес на завършване и в най-скоро време ще бъде внесена. Искам да припомня, че през 2007 г. България беше осъдена за самото съществуване на Закона за СРС в този му вид, като ЕСПЧ прие, че има многобройни нарушения, които не дават ефективни гаранции на гражданите, че не са следени по неоправдан начин. Делото беше водено от Асоциация за европейска интеграция и права на човека и адвокат Екимджиев срещу България - така се и нарича. Решението влезе в сила през 2008 г., след което НС в края на с.г. измени Закона за специалните разузнавателни средства. По-късно имаше още едни изменения - в края на 2009 г.
С колегата Екимджиев отдавна сме на мнение, че направените изменения не променят по същество системата и не я превръщат в демократична и контролирана. Напротив, продължава да бъде безконтролна и да позволява неоправдано тайно следене на гражданите. Това, което се случва в последните седмици и дни - като публична информация, само потвърждава ясните виждания за порочността на съществуващата система. Проблемите и нарушенията са много.
- Кои постановки ще атакувате пред съда в Страсбург?
- Дори като приложно поле за следене, Законът за СРС не е достатъчно добре формулиран, защото позволява тайно следене в два случая - за разкриване на тежки престъпления и за дейности, свързани със защита на националната сигурност. От съществено значение е определението на термина "национална сигурност" в българското законодателство - изключително широко и казано по житейски националната сигурност е състояние, в което птичките пеят, от което се увеличава благосъстоянието на гражданите, това го пише изрично. Става ясно, че изключително много дейности могат да бъдат припознати като свързани с националната сигурност, да не говорим, че има припокриване на функциите на две институции - ДАНС и МВР, и двете имат ангажимент да следят за защитата на националната сигурност. Това създава предпоставки за неограничено използване на СРС-та за "защита" на националната сигурност.
Друг смущаващ момент е свързан с уж по-ясната хипотеза, свързана с разкриването на тежки престъпления, защото се крият две неща - разследването на престъпление, гарантирано по реда на НПК, но другото е т.нар. оперативно-издирвателна дейност, която е много широк термин и за целите на оперативно-издирвателната дейност също се разрешава ползване на СРС. Това са случаи, в които няма достатъчно данни за образуване на наказателно производство. Излиза, че за да може някой да си набави данни за някакви свои предположения, може да ползва СРС, което създава потенциал за неимоверно използване на тези средства. Конкретните критики, които излагам, намират доказателство в бума на броя разрешени СРС-та, с 12 на сто ефективност. Има още проблеми в закона, това е само началото.
- Удовлетворени ли сте от работата на парламентарната подкомисия?
- Смятаме, че е неефективна. Не са й дадени необходимите санкционни правомощия, което прави контрола беззъб. Проблематичен е и нейният контрол спрямо унищожаването на СРС-та, защото сроковете са изключително кратки. Няма как някой да прецени дали е унищожено и дали пък не е запазено копие. През последните седмици се разбра, че май копия се пазят.
Освен с правомощията комисията има проблем с  малкия си капацитет за контрол на от 10 000 до 16 000 СРС-та годишно. Не може да се разчита на петима народни представители, които имат и много други задължения, освен да бъдат членове на тази подкомисия. Нямам представа за броя на обслужващата я администрация, но предполагам, че е едноцифрено чисто - това не може да произведе полезен за обществото продукт и ефект, колкото и да са добронамерени тези хора.
- На какво се дължи фактът, че все по-често напоследък наблюдаваме изменения в много закони, които са отстъпление от човешките права, постигнати в законодателното творчество през последните 20 години?
- Можем да разграничим две основни тенденции - обща, от световен и от мащаба на ЕС, която започна след 11 септември 2001 г. с акцентиране върху сигурността за сметка на свободата на гражданите. Втората тенденция е националната - тя е много по-засилена, отколкото европейската. Докато в ЕС се обсъждаше и продължават споровете дали изобщо трябва да има директива, която задължава мобилните оператори и интернет доставчиците да пазят данните (достъпа на трафика на т.нар. електронни съобщения - б.а.), в България дебатът беше дали МВР директно да ги гледа на монитор! Националният дебат е много по-тежък. Това може би се дължи на различни причини - едната е култура от миналото, втората е може би липса на достатъчно изострена чувствителност, свързана с темата за човешките права и значението на тяхното спазване, за да бъде демокрацията хигиенно осигурена.
И трети проблем ще формулирам - поради това, че хората не живеят добре в България, не са щастливи, нямат добри доходи и сигурност, затова са склонни да залагат на онези, които им обещават подобряване на живота им чрез физическа сила, т.нар. политика на силната ръка. Това са трите конкретни причини националният дебат да е такъв и това е много вредна тенденция. Изтичат парите на данъкоплатците в неправилна посока - да се помпат средства в следене. Ограничават се правата на гражданите, дава се възможност да бъдат следени и атакувани инакомислещи политици, общественици, журналисти. Подобна система на тотално следене е изключително вредна за реалната борба с престъпността. Защото в система на тотално следене се загубва истинският център на борбата с престъпността и ние сме свидетели на това.
- След идеята за закон за клеветата се замълча по въпроса, но какви са последните рецидиви? Стана ясно, че през правната комисия в Търговския регистър са се промъкнали текстове, които не одобрявате - кои са те?
- Програма "Достъп до информация" остро критикува още м.г. внесените изменения в Закона за Търговския регистър. Внесохме становища в Министерството на правосъдието и в Народното събрание, защото се предлага "да бъдела ограничена злоупотребата с лични данни" в Търговския регистър - да бъде закрита съществена част от данните, които са публично достъпни в момента. Смятам това за необосновано, защото Търговският регистър е публичен навсякъде по света, у нас от ХIХ век. Съмненията, свързани със защитата на личните данни, са неоправдани и недоказани, тъй като сочените до момента примери в обществения дебат бяха свързани с кражби на фирми. За да се открадне една фирма обаче, трябват много повече неща от това да имаш достъп до някаква информация и това най-често се прави с хора отвътре.
Онова, което още повече ни смущава, защото вариантът на МС съдържаше регистриран достъп, електронен подпис или друг вид регистрация, е, че има проект, внесен от депутат от ГЕРБ, който бил приет от правната комисия. Този вариант предвижда само определени професии да имат достъп до регистъра - адвокати, нотариуси, съдии и подобни категории хора, а това е изключително вредно. Какво става с правото на журналистите, на обикновения гражданин, който си плаща пари "на зелено", за да му се построи апартамент и трябва да търси хора с някоя от тези професии, за да получи информация на кого си дава парите. Това е пълен абсурд и има капацитет да попречи на свободния оборот и на сигурността му, на превенцията на измамите - не виждам от това никакви ползи.
- Коментирайте моля факта, че голяма НПО е получила по Закона за достъп до обществена информация от едно министерство исканата информация, но с клауза за конфиденциалност, поради което не може да съобщи на обществото важни обстоятелства. Има ли в ЗДОИ клауза, предвиждаща конфиденциалност и подписване на клетвена декларация при това?
- ЗДОИ предвижда категорично, че е налице надделяващ обществен интерес в случаите, когато става въпрос за всякакви видове договори между публични институции - държавни или общински и частни фирми. Предвидено е, защото това е пътят, по който изтичат парите на данъкоплатеца и той има право да знае кой ги е получил и за какво. Случилото се е пълен абсурд, защото не само че законът предвижда пълна публичност на имената, на подизпълнителите (това изрично е записано в ЗДОИ), но хората имат право да получат информация и за цената, условията, клаузите, правата и задълженията, неустойките дори - в случай на неизпълнение. Още повече, когато става дума за обществени поръчки, на които наименованието показва, че трябва да са публични. Хубаво е, че организацията е получила информация, но не е добре, че й се забранява да я споделя публично.
- Кой е следващият закон, който ще атакувате в Страсбург, г-н Кашъмов, от гледна точка на нарушени човешки права?
- Къде има проблем със системата се разбира чрез публичните събития и скандалите, но това, което ме притеснява, е, че тема като подслушванията е достатъчно скандална, поне през последните 10 години в България, за да не се предприемат реални мерки от упражняващите власт. Които и да са управниците, те трябва да се научат, че тъй като не сме монархия, лошите практики, които те поддържат, смятайки, че ще се възползват от тях, в утрешния ден се обръщат към самите тях.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ