Пробивът на Ким Чен Ун

Петър Куцаров

Много и различни са епитетите, прикачвани и прилепяни към името на лидера на Северна Корея - от "луд диктатор" до "убиец на собствения си народ".
Независимо от различните оценки на западни и източни политолози и анализатори, внукът на Ким Ир Сен, швейцарски възпитаник и продължител на идеите на чухче, успя да направи пробив в политиката на всемогъща Америка да се саморазправя с неудобни на нея режими под формата на "износ на демокрация". Нека си припомним нападенията над Сърбия, Ирак, Либия, Сирия, Афганистан! По-добре ли живеят народите на споменатите държави в резултат на "демократичната" американска помощ?
Външната политика на Запада и преди всичко на САЩ формално се стреми към насаждане в света на демокрация, а това фактически е ново преразпределяне на света. Нека припомня, че в Ирак и Сирия управляващите партии се наричаха "БААС" /Партия на социалистическото възраждане/, а Либия официално се наричаше Социалистическа народна Либийска арабска джамахирия. Ето против какви политически сили на световната арена действа американската демокрация! СССР рухна, но духът му остава.
Разбира се, когато разглеждаме случая със Северна Корея, трябва да отчитаме както фактора с войната от 1956 година, така и разделянето на Корейския полуостров и различното отношение на Запада и Изтока към проблема. Трябва да се отчита също изгражданото с десетилетия отношение на населението на Северна Корея към западните санкции, а също привързаността му към портретите на висшето началство, украсяващи даже жилищата на хората. Ясно е, че стратегията и политиката на Пхенян много добре използва географското положение на страната и ролята на ядреното оръжие като сдържащ фактор. Ако Ким Чен Ун не разполагаше с подобно оръжие и междуконтинентални ракети, ако многомилионният Сеул не е на артилерийски изстрел от Северна Корея и ако Русия и Китай не му бяха съседи, то едва ли тактиката му би имала успех.
В последно време световната дипломация става свидетел как международни договори и норми се рушат, как военната политика и дипломация на САЩ понасят удари от незначителната и малка по размери икономика и военна мощ на Северна Корея. Изниква въпросът: дали и други народи и държави няма да се вдъхновят от примера на Пхенян? Дали Иран например ще търпи наложените санкции, които президентът Тръмп иска да ожесточи?
Въпросите ще намерят отговор в близко бъдеще. На този етап е ясно, че установеният от Америка монополярен свят се руши. И то под ударите и на Северна Корея, сочена като незначителен или нулев фактор в международните отношения. Нека си припомним заканите на американския президент да унищожи непокорния Пхенян и последвалите промени в дирене на път за преки или опосредствани разговори за разрешаване на казуса. Русия и Китай няма да допуснат пожар в близост до своите граници, а Южна Корея едва ли ще се радва на евентуално унищожение на столицата си.
Затова на американския президент ще се наложи по-често да се вглежда в портрета на Ким Чен Ун. Портретите не само персонифицират властта, но и отговорността. Прав е Владимир Набоков когато пише, че портретът на ръководителя не трябва да бъде огромен, а с размер на марка. Пък и така започва историята на пощенската марка: през 1840 година е издадено малко изображение на кралица Виктория, което не й попречва да влезе в историята.