Президент? Обама!
/ брой: 205
Миролюбивият българин прегърна външната политика на Щатите като своя. Цели 73 на сто от нас харесвали начина, по който американският президент Барак Обама се справя с международния тероризъм (стр.2). Така твърди нарочна неправителствена организация, която периодично мери температурата на чувствата към Големия брат. За вътрешния (тероризъм в САЩ) не са питали. Иначе и по този въпрос можеше да се окажем на границата на своята некомпетентност.
Вярно, че по въпросите на международното положение май отново сме по-информирани, отколкото по вътрешното, то и вчерашната дата ни припомни за онова славно време, ама от проучването на "авторитетното НПО" не става ясно дали анкетираните знаят от първа ръка нещо за въпросната политика, или имат само медийна представа за нея. Ако е второто, хвала на колегите международници, които все по-малко пътуват в чужбина, не поради заплахите на международния тероризъм, и все по-рядко предават от мястото на събитието. Кризи.
Колкото до информираността от първа ръка, не е толкова трудно. Че то вече всеки втори българин има рода я в САЩ и Канада, я в Западна Европа, а все повече роднини гледат и на Изток. Сигурно и затова сме толкова благосклонни и нискокритични - само 19 на сто от нас не харесвали мерките на американската борба с международния тероризъм. По този показател сме се наредили сред горещите привърженици на Обама, редом до германеца, италианеца, испанеца и британеца.
Ех, защо не се кандидатира Барак Обама за български президент. Избрали бихме го от раз, ама ще има проблем с регистрацията. Пък и не сме чак толкова еманципирани. Сигурно затова прехвърляме любовта си към цялата му подопечна държава. 3/4, точно пресметнато, от нашенци са благосклонни към САЩ, показало още проучването на организацията "Джърман Маршъл Фънд", специализирана в оформянето на топли трансатлантически чувства.
Е, не сме били съгласни с използването на войната за постигане на справедливост - 67%, ама кой ни пита. Пък и "при определени случаи" 28 на сто от нас допускали нападението като "единствен изход" да се въздаде възмездие. Така си е, като не разбират от добро терористите и разните там борци за нещо си. Все се борят и все недоволни. Ама ето на какво показва статистиката преди 11 септември. Не че ни стана ясно какво точно стана преди десет години, освен че за пръв път май гледахме война на живо... После вече не беше толкова интересно.
Някои може би са горди с "постигнатите" резултати. Всуе, ние обичаме да обичаме Големия брат. Въпросът ни е кога ще разпитат брата колко ни люби и дали одобрява вътрешната ни политика, например. Ама с представителна извадка го искаме, а не по грамите, писани по наши дописки.