През мрежата на десетилетията

Пенчо Чернаев

Пред очите ми е една рядка книга. Казвам рядка, защото е написана не от професионален писател, а от един музикант, диригент и професор, какъвто е авторът Емил Янев.

Книгата му носи хубавото и грижливо обмислено заглавие "Живот сред звезди".

Преди да говоря за нея обаче, искам да кажа няколко думи за автора.

Роден е в град Пловдив. Завършил е с магистърска степен Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", специализирал е в Музикалната академия във Ваймар, Германия. Отначало се изявява като даровит цигулар, но по-късно, завладян от магията на ансамбловото музициране, се отдава предимно на диригентска дейност. В изминатия творчески път влиза дирижирането на такива хорове като "Георги Кирков" и "Христина Морфова", на Плевенската филхармония, на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", на Колегиум Музикум "Банкя"... Доцент е и професор по хорово и оркестрово дирижиране в Академията по танцово и изобразително изкуство - Пловдив, а от 2016 г. е директор на Творческия център "Музика и танц". Изнесъл е над 2500 концерта в България, Германия, Испания, Италия, Холандия, Русия, Япония и другаде. Присъдено му е званието "Академик" на БАНИ (Българската академия за науки и изкуства).

Тези факти изнасям, не за да замая евентуалния читател, а за да стане ясно кой е представяният творец.

Заглавието "Живот сред звезди" е напълно основателно. Защото цялото човешко и гражданско битие на Емил Янев действително е преминало сред светлината на българската музикална култура.

В труда си проф. Емил Янев разказва за едно съзвездие от чудесни артисти, композитори, диригенти, за такива колоси в музикалното ни изкуство, като Саша Попов, Светослав Обретенов, Руслан Райчев, Месру Мехмедов, Бончо Бочев, Лидия Гюлева, Георги Робев, Кирил Стефанов, Захари Медникаров, божеството Васко Абаджиев, Георги Кордов, Маргрет Николова, Ирина Чмихова, Стойка Миланова и десетки други знаменитости, разнесли по света славата на България. От самото изброяване на тия имена свят ти се завива! Те не са само крупни личности, триумфално шествали по европейските и световните сцени, а хора-еталони - заключава той - блестящи артисти, емблематични фигури от европейски и световен ранг.

Естествено предпочитанията на автора са към представителите на оркестровото и хорово дирижиране, тъй като това е неговата "тясна" специалност. За някои от "героите" си Емил Янев говори, както се казва днес, "он лайн", като техен съвременник, познайник и колега, например за Светослав Обретенов, Васко Абаджиев, Стойка Миланова, Георги Робев, Димитър Манолов... Това повишава стойността на труда му и неговата автентичност.

Очерците, по-точно е да се каже портретите, представени от Емил Янев, се отличават с дълбоко познание на биографиите и фактологията (разбира се, той това го е проучвал), с точността на дадените оценки и приноси, с отгласите на другите за творците, с музикалния професионализъм и определеност на авторовия език, със стремежа към прецизност и перфекционизъм. Впечатлява лаконичността на направените с по няколко думи характеристики, понякога дори само с една, например "цигулар от Бога" - за Саша Попов, "ваятел на музиката" - за Светослав Обретенов, "диригентът-магьосник" Бончо Бочев, "кадифения" глас на Георги Кордов, "емоционалният и органичен артистизъм" на Георги Робев и т.н.

За мнозина от творците авторът изнася неизвестни или по-малко известни факти и детайли от човешкото им и творческо битие - трагедията с ранното пенсиониране на Саша Попов, за отказа на Васко Абаджиев да приеме предлаганото му белгийско жителство, за запаленото "левскарство" на Руслан Райчев - първия български диригент, гастролирал в Миланската Скала, и пр., и пр.

Емил Янев припомня сложния, често пъти труден живот на талантите, рядкото им трудолюбие и самовзискателност, способността им да създават художествено-музикални образи, да превръщат мъртвите нотни знаци в живо изкуство. Авторът възкресява творческата атмосфера на времето с неговите конкурси, фестивали, премиери... Очерците са написани с много разбиране, с обич и преклонение пред делото на достойните ни предшественици.

Положително е, че Емил Янев не скрива симпатии и антипатии, отстоява възгледите си за обществената фигура на диригента, настоява за интонационна прецизност в изпълнението, за ясна дикция, богата музикална нюансираност, срещу самоцелното вокализиране, за прогресивно развитие на човешката музикална мисъл. Заслужава да се отбележи умението му да разказва увлекателно, което прави очерците четивни. Езикът му е културен, обигран и професионално много точен. Изразителност, яснота, убедителност са белези на изложението.

В обобщение - книгата на Емил Янев "Живот сред звезди" е съществен принос към музикалната история на България, както и за обезсмъртяване имената на нейните талантливи дъщери и синове, прославили я по света.

Затваряйки последната страница, читателят не може да не изживее великата гордост какви е деца раждала и ражда майка България и какъв принос са дали те в световната културна съкровищница.

А това съвсем не е малко!