"Предупредих ви, че ще стане така", казват за банковата криза германските марксисти

Ерик Киршбаум
Ройтерс

Упоритите марксисти и други, израсли в бившата комунистическа Източна Германия, имат чувството, че дълговата криза в Европа е доказала, че са били прави, когато въпреки насмешките са предупреждавали за опасностите на дивия капитализъм. В Германия, този бастион на западната консуматорска икономика, призивите за поставяне на банките под контрол стават все по-популярни и някои от германците сега се чудят дали парите им няма да са на по-сигурно място под дюшека, отколкото в банката. Дори консерваторите се питат дали партията "Левите" не е била права. Така две години преди следващите парламентарни избори в Германия те създават възможност за появата на още по-радикални партии.
Миналата седмица европейските лидери сключиха сделка с частните банки в опит да обуздаят дълговата криза, но в Берлин - разделения от студената война град, в който, откакто финансовата криза започна през 2008 г., се наблюдава невероятно възраждане на интереса към Карл Маркс - все още тегнат съмнения за бъдещето на световната финансова система. "Тези банки имат абсурден модел на правене на бизнес и той е изключително опасен за всички ни", каза Зара Вагенкнехт, депутат и пламенен лидер на партията "Левите", произлязла от Германската единна социалистическа партия на Ерих Хонекер. "Те мамят данъкоплатците", каза тя и думите й бяха посрещнати с бурни ръкопляскания от публиката на германско телевизионно токшоу. Като пример тя посочи, че само около четири процента от бизнеса на Дойче Банк се състои в отпускане на търговски заеми. Всичко останало е залагане, хазарт и спекулации. Те поемат рискове, защото знаят, че после държавата ще им отпусне финансова помощ. Време е всички да осъзнаят, че така не може да продължава, иначе ще има нужда от спасителен план след спасителен план и накрая и Германия ще фалира."
Скептицизмът към капитализма от американски тип, така или иначе, бе дълбоко вкоренен в комунистическа Източна Германия, страна, в която нямаше безработица и конкуриращи се банки. И макар че скептицизмът може донякъде да се обясни с "осталгията" по ГДР (от немския неологизъм Ostalgie, създаден от Ost (източен) и Nostalgie (носталгия) бел.пр.) - романтична представа за старата Източна Германия, в която обаче се пропускат тайната полиция и репресиите - критиците на Вагенкнехт признават, че нейните аргументи против капитализма печелят нови поддръжници в цяла Германия. "Маркс става много популярен", коментира консервативният вестник "Велт" начина, по който възгледите на Вагенкнехт печелят уважение или поне публика, изпитваща уважение, в сравнение с присмеха допреди десетилетие. "Вече почти никой не противоречи на радикалните й атаки срещу капитализма", писа вестникът.
Притеснения за бъдещето на капитализма може да се чуе в цял Берлин, особено в бастионите на левицата в източната му част, където някои улици все още носят имената на комунистически легенди като Карл Маркс, Фридрих Енгелс и дори Владимир Ленин. Източен Берлин - тази част от германската столица, която още носи облика на град от Източния блок, с огромните пространства, строени за военни паради, и високите панелни жилищни блокове от съветски тип - сякаш казва: "Предупредих ви, че ще стане така". "Това е чисто и просто гадна ситуация", каза Констанце Фьолми, 50-годишна сервитьорка, която подобно на мнозина от Изтока е израснала, слушайки за злото, което представлява капитализмът, но в същото време, знаейки за благоденствието на Запада. "Ние всички бяхме предупредени за опасностите на капитализма и сега реалността ни застига. Не мислех, че е възможно държави да банкрутират. Сега се замислям дали не трябва да изтегля парите си от банката и да ги сложа под дюшека." Четиридесет и пет годишната Астрид Гербер е била шивачка в Източна Германия и сега изкарва прехраната си, чистейки офиси. Тя каза, че на Изток почти никой не е отдавал голямо значение на парите и почти никой не е вземал заеми. "Изкарвах достатъчно, за да си плащам наема и да живея добре", каза тя. "Просто не се налагаше да мислиш или да се тревожиш за пари. Сега всичко се промени. Всеки говори само за това."
Германските интелектуалци също все повече се вслушват във възгледите за банките на хора като Вагенкнехт и "Левите". "Започвам да си мисля, че "Левите" може и да имат право", е заглавието на статия на Франк Ширмахер, съиздател на консервативния вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг". "У мен се засилва съмнението за това дали наистина цял живот съм защитавал правилните възгледи. Сега изглежда сякаш предположенията на най-големите ми опоненти през цялото време са били верни... Десетилетието на безконтролните финансови пазари съживи левите идеи. Те се върнаха и са нужни." Той не е единственият консерватор, разтревожен за финансовите пазари.
Бившият германски президент Хорст Кьолер предизвика недоумение, когато през 2008 г. нарече финансовите пазари "чудовище", което е трябвало да бъде укротено. Михаел Шлехт, експертът по финансова политика към парламентарната група на "Левите", заяви, че настроенията са се променили. Той иска всички банки в Германия да бъдат национализирани. Шлехт каза, че преди четири-пет години са му се присмивали, когато е подемал темата. "Но сега хората имат силно желание да чуят посланието, че банките трябва да бъдат обуздани", каза той."Те аплодират, когато чуят, че банковите операции от хазартен тип трябва да бъдат прекратени, че дериватите и спекулациите трябва да бъдат забранени."