Предизборен цинизъм
/ брой: 67
Наближат ли избори, политиците започват с унизителните врътки, игрички и хватки. В метаморфозите си те заемат унизителни акробатични пози, погазвайки принципи и идеали. То не са безпринципни коалиции, то не са свалки пред този или онзи европейски вожд, то не са кражби на имена и на запазени марки. Акробатичните номера "ти на мене, аз на тебе", "строй се, преброй се", "аз съм честен, ти си лъжец", станаха запазен пиар на знайни и незнайни формации, които се напъват да влязат в Европейския парламент през задния ход.
Всъщност политическите ренегати от АБВ за пореден път показаха, че нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили. Мно-о-го удобно! Пускаш примамката към избирателите със запазено и познато име - и чакаш шараните да налапат въдичката! Ако капанът щракне - добре! Ако ли не - залагаш уловката следващия път! Сега е "Коалиция за България". Утре може да е друго чуждо име. И не си даваш сметка за безсмислието на играта на котка и мишка. Важното е да четкаш егото си, правейки напук на другите, да ги насъскваш и да им гледаш сеира. А когато си сгрешил - да си посипеш главата с пепел и да се извиниш, а не арогантно да ръсиш цинизми. Защото е смешно и жалко, когато си бил подлога на властта и не си успял да влезеш по честния начин в парламента, да говориш за политическа немощ. Само че при акробатичните политически хватки често се пада. Когато е отвисоко, краят често е фатален.
Няма смисъл да правите нещо, ако някъде няма никой, който много повече би предпочел да не го правите, казва гениалният Тери Пратчет, ама кой да го чете.