Правителството погазва Конституцията и закона

Проф. Иван Ангелов,

чл.-кор. на БАН

Член 84, т. 2. на Конституциятя на България гласи: "Народното събрание приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му". 

Народното събрание го приема в навечерието на новата бюджетна година, но сегашното правителство го пренебрегва грубо, като дори не информира парламента, когато раздава по свое усмотрение милиардите от излишъка в края на бюджетната година. Такова чудо няма в никоя европейска държава! И всички контролни институции го виждат, но мълчат.

В член 9 на Закона за устройството на държавния бюджет четем: "Приходите и разходите по бюджетите на Народното събрание, държавните органи, бюджетните организации и съдебната власт и отношенията им с централния бюджет, субсидиите или вноските се определят с годишния закон за държавния бюджет". 

Правителството обаче нарушава грубо решенията на НС, без да го пита дори, като раздава милиарди в края на годината от "грижливо отгледания излишък". Така правителството се поставя над решенията на парламента. Неслучайно у нас се говори, че България е правителствена, а не парламентарна република. Още по-точно е да се каже, че

сме премиерска република

Това е грубо нарушение на Конституцията и на Устройствения закон за държавния бюджет (УЗДБ). А контролните институции наблюдават този произвол и мълчат!

Член 11 (1) на същия закон гласи: "В републиканския бюджет, в бюджета на Народното събрание и в бюджета на съдебната власт се предвиждат резерви за неотложни и непредвидени разходи".

(2) "Размерът на резервите по републиканския бюджет, бюджета на Народното събрание и бюджета на съдебната власт се определя с годишния закон за държавния бюджет".

Член 35 (1) на този закон гласи: "Министерският съвет може да одобри допълнителни бюджетни кредити от резерва при неотложни и непредвидени разходи". 

Със Закона за държавния бюджет за 2018 г. беше определен "резерв за непредвидени и/или неотложни разходи - 71,1 млн. лв.". Преобладаващата част от тях (70,0 млн. лв.) бяха за "предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия".

При изпълнението на бюджета, и особено в края на годината, бяха извършени едновременно две груби нарушения на Устройствения закон за бюджета: по размера на похарчените средства и по тяхното предназначение. Раздаденият в края на годината излишък не може да се оправдае с правото на правителството да разпределя бюджетен резерв. Първо, защото раздаденият ресурс превишава 50-60 пъти предвидения в бюджетния закон "резерв". Второ, доколкото в закона фигурира понятието "резерв", той е целеви - за смекчаване на последиците от бедствия. Раздадените от правителството милиарди в края на 2018 г. са за всичко друго, но не и за бедствия. А контролните държавни институции наблюдават безучастно и тези нарушения!

В член 47 (1) на Устройствения закон е записано: "Извънбюджетните средства се събират и разходват чрез фондове и извънбюджетни сметки с приходна и разходна част, които се съставят в съответствие с единната бюджетна класификация". 

За оправдаване на произволните действия на правителството, някой може да нарече раздаваните в края на годината милиарди "извънбюджетни средства", които правителството има право да разпределя по закон. Но и това е грубо нарушение, защото в УЗДБ е предвидено "извънбюджетните средства да се събират и разходват чрез фондове и извънбюджетни сметки с приходна и разходна част, които се съставят в съответствие с единната бюджетна класификация". 

Раздаваните в края на годината милиарди не отговарят на нито едно от изискванията за "извънбюджетни средства". Те са бюджетен излишък в резултат на други причини: съзнателно планиране на по-ниски от реално очакваните приходи при съставянето на годишния бюджет; по-добра събираемост на държавните вземания поради повишена ефикасност на данъчната администрация; неизпълнение на бюджетните планове за инвестиции, отчитани впоследствие като излишък. Правителството се гордее с този "прекръстен излишък", вместо да се замисли върху лошата си инвестиционна политика, в резултат на която инвестиционната дейност у нас затихва. А контролните органи и тук наблюдават безучастно и мълчат!

Произволът при разпределението на милиарди

бюджетни средства в края на годината е пълен. Според Института за пазарна икономика, по данни от сайта на Министерството на финансите, правителството е похарчило 7,3 млрд. лв. излишък в края на 2018 г. В последните три работни дни (21, 27 и 28 декември) са направени плащания за над 3,3 млрд. лв. Така бюджетният излишък от 2,9 млрд. лв. в края на ноември 2018 г., намалява до 160 млн. лв. в края на декември.

В споменатата крупна сума са включени 1,35 млрд. лв. за доизграждане на 134 км по магистрала "Хемус", което ще става през следващите години. Непонятно защо тези средства се включват в бюджета за 2018 г. На заседанието си от 12 декември 2018 г. Правителството раздава почти 2 млрд. лв., като 1,7 млрд. лв. са извън предвидените разходи в бюджета за 2018 г. На регионалното министерство са отпуснати допълнително 158 млн. лв. за изпълнение на инфраструктурни проекти. На това заседание са одобрени 54 млн. лв. за допълнителни разходи на МС. На същото заседание са одобрени 21,2 млн. лв. за Министерството на отбраната.

На заседанието си от 19 декември 2018 г. правителството раздава по 20 млн. лв. на МВР и на Министерството на младежта и спорта. И прави още много на брой щедри подаръци от порядъка на 5-8-10 и повече милиона лева всяко, оформени като решения на МС. В много случаи те са по инициатива на премиера, без предварителна оценка за тяхната целесъобразност. Защото, когато той предложи нещо, никой не смее да му възрази, макар и да има очевидни факти за нецелесъобразност. 

Освен произволното раздаване на милиарди, се пораждат съмнения и разпределението им по адресати. Има сериозни сигнали за раздаването им по общини, при очевидна 

щедрост за общините, управлявани от ГЕРБ

и от представители на коалиционни партии. Не изключвам отделни решения за раздаване на милиони в края на годината да са били правилни и дори неотложни. Защото не всичко може да се предвиди през есента на 2017 г. при съставянето на годишния бюджет за 2018 г. Аз нямам данни, за да кажа кои са правилните решения измежду многото неправилни. 

Големият проблем на България обаче е, че първо, в продължение на години решенията се вземат от един човек, в послушно нямо обкръжение. Човек, който се самопоставя (или го поставят) над Конституцията и законите, при елиминиране на оправомощените държавни институции. Силно тревожи превръщането в стил на държавно управление на волята и дори хрумванията на един всевластен човек, на когото никой от обкръжението му не смее да противоречи, в продължение на години. Този човек винаги е прав. Винаги е най-мъдър между мъдреците! Винаги е притежател на истината от последна инстанция. 

Преди 50-60 години тази обстановка се наричаше "култ към личността". Такава обстановка се създава най-лесно в по-изостанали страни, без демократични традиции. Наистина, сега има формална опозиция, но много често тя е кротка. А дори когато е гласовита, не може да направи нищо, когато е малцинство в парламента и управляващото мнозинство я игнорира тотално. Така винаги се приемат предложенията на мнозинството. А това означава - на неговия ръководител, дори когато са очевидно погрешни.

И второ, независимо от причините, при възникването на милиардни бюджетни излишъци в края на годината е желателно, дори задължително, те да се внасят за решаване в Народното събрание. В този случай би се гарантирала по-голяма прозрачност при разпределянето на милиардни публични ресурси. Намаляват се грешките при използването им. Спазват се Конституцията и законите. 

Елиминира се опасността от 

авторитарно еднолично управление

на държавата. У нас вече всичко важно, средно-важно и дори маловажно (например винетките по северния обиколен път на София) се решава от един човек. Той има последната дума винаги и във всичко. Той е винаги най-прав! Дори да е гениален, обаче, той се уморява и изхабява. Все повече и по-често греши. Расте икономическата, политическата и социалната цена на личния произвол. Такъв управленец си въобразява, че е незаменим. Все по-малко се вслушва в други мнения. Става все по-мнителен.

Посочените дотук груби нарушения на Конституцията и на УЗДБ през последните години са очевидни. Но ако аз и други колеги ги виждаме, защо те не правят впечатление на Конституционния съд, на прокуратурата, на Върховния административен съд, на Сметната палата! Дали те наистина не ги виждат или си затварят очите по други причини! 

Това е много опасно за настоящето и бъдещето на България. Държавните институции престават да функционират нормално. Те се изпразват от съдържание. Техните функции се узурпират от един най-високопоставен управленец с безлично и некомпетентно обкръжение. То е вредно и за високопоставената личност, повярвала си, че е безпогрешна и дори гениална. Това чувство се подсилва и от користните внушения на сервилните медии и на подлизурското обкръжение. Той сам започва да си вярва, че е станал велик държавник, за когото управленските граници на малка България са вече отеснели.  

Нашата и чуждестранната история ни предлагат подобни горчиви примери от миналото. Защо не се поучим от тях, а ги повтаряме!