Поуката
/ брой: 163
Поуката, както знаем, е урок, заключение, което се извлича от дадена история или събитие. При лоши обстоятелства предприемаш стъпки, за да не се повтори неприятното събитие. Поуката обаче много трудно се извлича в българското общество. Още повече - от държавните институции. Нейната ужасяваща липса пролича и вчера - точно една година след трагичната катастрофа на пътя край Своге, взела 20 жертви. Оказа се, че те са твърде малко, за да предизвикат жалост или да подтикнат към действия отговорните органи, за да се предотврати нов инцидент на същия път.
Днес там всичко е същото. Рискът дебне от същия завой. До реално обезопасяване не доведоха нито скандалите, нито разследванията и експертизите, нито височайшите оставки, нито ремонтите. Кой помни вече тримата изчезнали бивши министри? Или застрахователите, които се пазариха за изплащането на мизерните суми на близките на жертвите? А за некачествения асфалт на фаталното трасе и проверката на фирмата изпълнител? Явно трагедията се оказа удобен повод за политическите отстранявания и нищо повече, а угрозата от бъдещи нещастия - не достатъчно затрогваща.
Цяла година серия от палиативни действия доведе до две не особено оригинални заключения - че у нас човешкият живот не струва нищо и че винаги има кой да се гаври и с живите, и с мъртвите. Най-отчайващо обаче е, че след цялата едногодишна показност на мними усилия наяве изкристализира безпощадната истина: цялата държавна машина не успя да се справи с едно просто шосе. С асфалт, наклон и завой!
Некадърността и безучастието дебнат отвсякъде и са много по-опасни от лошия път. А забравата е най-удобното измъкване. След още една година малцина ще помнят какво се е направило и какво не. На дневен ред ще е друга трагедия.