Последната крепост-пазач на белия дроб

Този сезон мнозина, прекарали грип, се оплакват от продължителна кашлица. Това ни накара да потърсим д-р София Ангелова, специалист по белодробни болести.
"Кашлицата е преди всичко защитен механизъм на дихателните пътища и на белия дроб. Именно в него попадат всички вредни вещества в околната среда - микроорганизми, вируси, бактерии, гъбички, хламиди, токсични вещества", обяснява д-р София Ангелова.

Каква защита е създала природата?

Преградите са няколко, докато се стигне до кашлицата - тя е последната крепост, която пази белия дроб, и щом се задейства, значи предишните са били повредени и не са съумели да спрат врага.
Първият защитен кръг, който микробът трябва да преодолее по пътя си към белия дроб, е механичен. Дихателното дърво е осеяно със стотици хиляди реснички, всяка от които извършва 1000-1500 удара в минута. Когато попаднат вредни частици (микроорганизми) от околната среда, с движението си ресничките ги връщат нагоре и предпазват белия дроб от вредното им действие. При пушачите тези реснички се парализират и дихателното дърво се превръща в гола тръба, през която може да минават свободно вируси, бактерии, вредни частици, и те попадат директно в белия дроб. Затова пушачите са много по-податливи на всякакви белодробни заболявания.
Ако механичната защита е несъвършена, както е при пушачите, включва се втората защитна стена

- имунологичните механизми

Основните клетки, които улавят веднага вредните частици, са макрофагите. Те убиват микробите, за да не стигнат до белия дроб.
Но и тези механизми може да не са съвършени. Тогава се включва третата група на т.нар.

биохимични механизми

например с отделяне на интерферон - това са вещества, които директно унищожават бактериите и вирусите. Това са бариери, които преодолява всеки един външен фактор от околната среда. Ако всички тези механизми са несъвършени, в белия дроб попадат различни частици и тогава се появява кашлицата. Тя е акт, при който организмът се мъчи да изхвърли тези вредни вещества. Но не е нормално тя да се появява, ако останалите трима защитници работят добре.  

Диагноза кашлица няма

- тя не е заболяване, а симптом. Зад многообразието от имена на кашлицата - суха, дрезгава, влажна, коклюшоподобна, лаеща, пристъпна, спастична и пр., се крият действителните причина за кашлицата, обяснява д-р Ангелова. Това предопределя и по-нататъшното поведение спрямо нея - прегледи, допълнителни изследвания, необходими оздравителни мерки, насочени към основното заболяване. Не са сензация случаите, когато хора, болни от туберкулоза, разбират за това едва след рентгеново изследване, защото просто не са кашляли. "Имах пациент, който близо година кашлял "необичайно", но на моменти "отшумявала" кашлицата и той не обръщал внимание. Никой не се сетил за рентгенова снимка. Когато я направи и ми я донесе, оказа се, че има туберкулоза. Колко ли души е заразил", коментира д-р Ангелова. "Жълтата гостенка" е само единият от множеството причинители на кашлица. Опасното е, че мнозина свикват с кашлицата, и когато лекарите открият и премахнат причината за нея, някои дори не могат да повярват, че е възможно да се живее и без да се кашля.
Кашлицата може да е

остра и хронична

Острата кашлица (продължава до 3 седмици) се причинява най-често с вируси - секрети от носа, болки в гърлото, възпалени бронхи и трахея. Но когато се овладее възпалителният процес, тя спира. Продължи ли кашлица повече от 3 седмици, това е вече ясен знак, че трябва да се търси лекарска помощ, препоръчва д-р Ангелова. По-опасна е хроничната.
- В повечето случаи причината е назофарингално стичане - няма хрема, няма стичане на секрети отвън, но когато човек легне, особено нощем, от синусите му се спуска секрет по задната стена на фаринкса, по гърлото, тогава боледува носоглътката, а не бронхите! За да се изчисти от този секрет, човек кашля. Така се проявяват ринитът, синузитът, фарингитът...
- Втората по честота (в 56% от случаите) причина за продължителна кашлица е астмата (т.нар. кашлична астма). Тя също трудно се разпознава, необходими са специални тестове. А в началото, освен когато болният кашля, астмата не се проявява. "По-често астмата се свързва с пристъп на задух. Когато лекарят разпита пациента, оказва се, че някой във фамилията - родители, баби, дядовци, лели или чичовци, е имал астма или че самият пациент в детството си е имал алергични дихателни прояви, които явно не били достатъчно лекувани", обяснява д-р Ангелова. Препоръката й е пациентите да потърсят специалист по белодробни болести и/или алерголог. Особено когато става въпрос за дете. Често родителите дори не се сещат, че зад кашлицата може да се крие астма - "уловена" навреме и лекувана адекватно, тя може дори да премине с възрастта.  
- На трето място (в 21% от случаите) е гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ). Независимо от плашещото си сложно наименование, тази болест невидимо присъства у податливите на простудни заболявания хора във възрастта 30-40 г. Същността й е в изхвърлянето на киселинен стомашен сок в хранопровода, особено в легнало положение, което предизвиква дразнене на неговите стени. Кашлицата понякога е вследствие единствено на това заболяване, а то може да се диагностицира с помощта на ендоскопия, рентген, или чрез измерване киселинността в хранопровода.
- Зад 5% от случаите на хронична кашлица се крият тютюнопушенето и ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест - комбинация от хроничен бронхит, белодробен емфизем и по-късно - постоянно нарастващ задух, като с течение на времето се развива хронична дихателна недостатъчност и се стига до инвалидизация). Вече е известно, че 85% от ХОББ-аджиите са пушачи (твърди се, че медицината още няма обяснение защо само 20% от пушачите са ХОББ-аджии!).
В 3% от случаите кашлицата е от антихипертензивни медикаменти -

лекарства за понижаване на кръвно налягане

АСЕ инхибитори - при продължителната им употреба се получава набъбване на лигавицата в областта на носоглътката. Затова тези болни често казват: "Абе нещо в гъллото ми като че ли е набъбнало и ме кара да кашлям". Такива пациенти често постъпват в болница заради кашлицата и в хода на лечение става ясно, че причината за нея са АСЕ-инхибиторите. Тогава кардиолозите започват лечение с друго лекарство за намаляване на кръвното, а пациентът спира да кашля. Например и на астматиците, които са с високо кръвно, не даваме АСЕ-инхибитор. На тях не се дават и бетаблокери - те водят до бронхоспазъм, свиват бронхите.