"Помаците" като начин на употреба

За известно време сякаш се успокоихме, че онзи странен за повечето българи човек, Моллов, ни е оставил на мира. Помислихме, че може би и медиите най-после са решили, че изказванията му за помашко малцинство, нов прочит на историята на Родопите или произхода на населението там, са празни приказки за търсене на изява чрез провокация. Позабравиха да го канят и да ни занимават с понамирисващите на PR- акции негови словоизлияния. А може би информациите, че в крайна сметка той се явява маша на чужди интереси, с позната цел са изиграли възпираща роля. Пък и известни са случаите в световната практика, когато някои намират начин да стават популярни поне замалко, като извършат дори престъпление, не дай Боже, убийство на известна личност, за да добият своя доза слава. Ние и без Моллов си имаме достатъчно скандали и поводи за отклоняване на вниманието, както и проблеми за решаване, които все пак засягат далеч по-важни за съществуването и бъдещето ни въпроси, отколкото да предъвкваме стародавни политики с претенции за наукообразност. Поназнайваме и манипулациите на чужди сили, които кой знае защо все са се вторачили я в Родопите, я по поречието на Струма, я в равна Тракия. Напоследък нещо и Делиормана включиха, та съвсем загрубя играта. 
Съвсем по правилата и г-н Моллов, явно поласкан, че с него се занимават заслужили и уважавани личности като акад. Георги Марков или проф. Овчаров, намери нов повод да се появи на екран, да предизвика българите с твърдения, които няма как да се възприемат по друг начин освен като провокация. Друг е въпросът защо му трябва тази провокация и дали не отчита дейност навън, какво цели и какво крие зад уж блага усмивка и блеснал поглед.

Да посегнеш на "Време разделно"

да си позволиш след толкова години да оспорваш историческа истина, художествено представена в романа, да изведеш на преден план като причина за написване на тази почти свещена за всеки българин книга, някаква поръчка и то в сложен период за нашия народ, наистина се изисква изключително дебелоочие и увереност, че нищо няма да ти се случи, ако размътиш водата в полза на нечии замисли. А ако плановете са лични и целят издигане, съответно печалба, въз основа на ново разделение на народа ни, тогава съвсем сме го закъсали като общество. Всеки що-годе понаучил нещо българин може да си загради късче от историята ни, късче от земите ни, част от народа ни и да зове за признание и последователи. Че и идеи ще измисли. Не че съседи не си го позволяват, но все пак държава и граждани намират начин да реагират, и то с достойнство, каквото и да говорим по въпроса. Но когато става в нашия двор, който обявихме гласно по време на прехода ни за разграден, изумлението е невероятно и въпросите стават повече. Че предателите винаги са сред близки, роднини и от една общност, няма спор. Но този човек не се смята за предател и дори мисъл не му минава през главата, че думите и делата му удрят в сърцето българско, успяло да оцелее по всякакъв начин в онези години, които Моллов визира като период на осъзнаване от страна на населението в Родопите за прабългарския му произход, т.е. тюркски произход и едва ли не братовчеди на османлиите. Това са времената, когато тази свещена за българите планина е

 завладяна именно от османлиите

и по правило задължително се е пристъпило към ислямизиране на населението. Така се е гарантирала сигурността на Османската империя по граничните райони, а приемането на мюсюлманската вяра невинаги е ставало чрез отсичане на главите на твърдо отстояващите християнската си вяра българи. Цяла Албания също е била ислямизирана по другия така наречен икономически начин или икономическа принуда. Запазваш имоти и придобивки, ако приемеш мюсюлманската вяра и почти всички албански кланове са го направили, а и част от населението на Родопите се е възползвала от тази практика на османската инвазия. Езикът обаче е останал, както животът, както и нивичките с облекчени данъци.
Днес в специален доклад някакви хора, решили да се възползват от европейската ни демократизация, правят заявки за партия "Помак", за помашко малцинство в България, надсмиват се над описаното във "Време разделно" и обясняват, че Коранът не позволявал такива действия, които са разказани в творбата, и въздействат силно емоционално на всеки непредубеден читател. Сякаш не е имало убийства и гаври, насилие, и то с името на Аллах в уста. Едва ли е ставало с Корана в ръка, но интересите са си били винаги интереси, както и политиката, а обосновките с Корана са за после, след края на процесите. Това е за историята, но да ангажираш ЕС с ново "малцинство" у нас, да намираш поле да рекламираш внушенията си, не е нищо друго освен убеденост, че имаш силен гръб и подкрепа.
Не е трудно да се досетим откъде духа вятърът, ако се проследят присъствията на самия г-н Моллов в съседни страни, ако си информиран за провеждани балкански срещи с

основна тема "помашка нация"

и проблемите й и негово участие там, ако знаеш как се експлоатира европейската идея "малцинства" и съответното финансиране, за да се промъкне нещо по-различно и дългосрочно. Именно връзката между "помашка нация", различна от българската, използването на мюсюлманската религия като основополагаща за установяване на неоосмански политики и влияние трудно може на този етап да се разбере от Брюксел например. Там правата на човека и малцинствата са в култ. Но тук става въпрос за опити да се подменя историческата правда и да се измислят нови нации и малцинства, за да се реализират други претенции.
На Балканите всичко е ясно и отдавна се чете в оригинал "Стратегическата дълбочина" на външния министър на Турция, където идеите, намеренията, процесите са описани точно и в перспектива, а ислямската дъга е очертана без притеснение. Тя задължително включва Родопите, а "Време разделно" няма начин да не й пречи. Каквото и да говори г-н Моллов, колкото и омайно да го прави. Ако беше гледал турските филми/сериали за Балканската война например, сигурно щеше да се замисли как се правят поръчки за дадена творба и какви цели се преследват. Налагането в публичното пространство на тази личност носи негативи, защото все ще се намерят хора, които да подкрепят проектите му, ако са само негови, а това често става чрез финансови подаръци.
Бедни сме, пазарните условия май действат повече в политиката днес, а се познават още от времената на завладяване на Родопите. Участието в политическия живот у нас на подобни "помашки партии" отново ще нагнети напрежение и озлобление сред българите.

Разделението продължава

а това също е в унисон с начините за въздействие, познати като неоосманска практика. А ЕС да му мисли как ще се справя с такива гъвкави политики, които са като китайската капка, бавно и последователно разбиват основата и получават това, което се иска. Дали ще е чрез партии, малцинства, филми, бежанци, гранични забрани за преминаване на ТИР-ове, претенции за права, като се строят или възстановяват джамии и там, където няма изповядващи мюсюлманска вяра, и т.н. не е маловажно и незначително.
Толерантни сме, европейци сме, но да не стигаме до глупост. Оцелявали сме, но днес се иска и малко европейско самочувствие на страна членка на ЕС и може да се намери цивилизован начин да се реагира на действия и политики, които не са в национален интерес. Без емоции и без изобилни медийни изяви, които са нож с две остриета. Особено в такива деликатни, както и да ги погледнем, въпроси. Родопчани са обичани и ценени хора, независимо от стари насилствени практики и те не заслужават да ги "обгрижват" хора като г-н Моллов. А ако се намери нов Антон Дончев, няма нужда от поръчка, за да опишат домогванията на чужди сили с нашенски помощници за промяна на съхранената им българска духовност.