Полезна ли е днешната анимация...

Ново проучване показва, че анимационните филми са полезни за децата. 

Склонен съм да се съглася, макар и не на 100%. 

Едно от нещата, с които свързвам детството си, са анимационните филми. "Ну, погоди!" е класика в жанра, гледал съм го десетки пъти като малък. Спомням си, че родителите ми ме бяха завели на кино за "Мики Маус". После - "Всяка неделя" с "Том и Джери", "Пинко Розовата пантера" и други. Ами "Лека нощ, деца"? Как се настанявах пред телевизора десет минути преди новините и очаквах какво ли ще бъде този път. И да си призная честно, бях разочарован, ако не е анимация. Защото този пъстър динамичен свят грабваше по един неповторим начин... 

Сега каналите са много, филмчетата - най-различни.  

Според мен анимациите са полезни, когато имат ясни и позитивни послания. Когато възпитават и дават на детето частица добро. В тази връзка добрата стара анимация с красиво изрисуваните герои си струва да се гледа и днес и да се предлага на децата. 

С недоумение обаче хвърлям по някой и друг поглед на някои съвременни филмчета. Ужасните създания, излезли сякаш от ада или от болното въображение на някой психопат, биха накарали и камък да сънува кошмари. Обаче с изненада разбирам, че повечето днешни деца ги гледат със захлас. 

Други пък откровено не проповядват традиционните общочовешки и семейни ценности. 

Какво е това? Образът на света, в който живеем? Изменени възприятия? 

Няма да се спирам на теориите на световната конспирация, които казват дори, че в много детски филмчета имало закодирани послания - насилие, секс, наркотици - чрез формата на листата на заден план, позите на героите и т.н. Нито за митичния рекламен "подпрагов" кадър... 

А на това как чрез филмчетата да възпитаме децата си. 

Защото, съгласете се, не е добър вариант репликата: "Иди си пусни едно филмче". И най-хубавото филмче да е, то ще донесе само отчуждение. 

Вместо родителят да седне и да поговори с детето си. Дори заедно да си пуснат филмчето. Да си поговорят за него, да коментират. 

Живеем в свят на отчайваща липса на пълноценно общуване. И то не може да бъде заменено и от най-хубавата анимация. 

А именно чрез общуването се предават семейните и общочовешките ценности, подложени днес също на изпитание.  

И тук е ролята на родителя. Не просто да превключи канала и да остави детето си само пред синия екран, а да седне до него и да каже: това филмче става, а това - не. И да обясни защо е така.