Полети и пропадания на духа

Аристократичен дом в нощта срещу Еньовден. На този празник се берат цветя и билки, и треви, на които се приписва магическа сила. Баячки и знахарки забъркват отвари за здраве, за късмет, за прогонване на злите духове... но най-вече за любов. Въздухът трепти от пареща възбуда, от сладостни, но и опасни страсти. Всички в имението празнуват. Лакеят Жан и готвачката Кристин са в кухнята. Жан е обещал следващия танц на Кристин. Но в този момент госпожица Юлия, дъщерята на господаря, нахлува в приповдигнато настроение и отвежда слугата със себе си. Така започва историята, написана от "поета на Севера" Аугуст Стриндберг. А когато към нейния край се съмне, нищо повече няма да бъде каквото е било.
На сцената на Театър 199 Йосиф Сърчаджиев поставя тази натуралистическа трагедия, каквото е първоначалното жанрово определение на пиесата, като игра на прелъстяване от господарката на слугата в магичната нощ на Еньовден, за да завърши като социална трагедия. В режисьорското решение блестящата с жестокото си проникновение пиеса на Стриндберг е изследвана и представена от гледната точка на страстта, на неистовия стремеж на човека към възстановяване на първично състояние на единение. В известен смисъл този сценичният прочит на пиесата възвръща изначалното й битие и същина на трагедия за непостижимото щастие, за неосъществимото желание, за невъзможната мечта. Защото именно това изразява Йоана Буковска в ролята на госпожица Юлия и както споделя актрисата: "Госпожица Юлия е странно съсредоточие на озоваване не намясто, не навреме и не на "правилните" хора. Тя доста прилича на това птиче в клетка, за което става дума в пиесата. И когато не й остава нищо, в което да вярва, и когато разбира, че нищо в този живот не зависи от нейния личен избор, тя прави единствения възможен избор - да премине в една друга реалност, където се надява да е по-добрият свят."
В ролята на Жан Калин Врачански също акцентира върху този стремеж към непостижимото, само че неговото "непостижимо" изобщо не се доближава до това на госпожица Юлия, а още по-малко до това на Кристин в изпълнение на Мира Върбанова, и е разположено предимно в сферата на материалното. Така в двата образа всъщност се сблъскват две противоположни стихии - духовното и мечтано непостижимо с материалното и телесно непостижимо. И наистина на финала сякаш най-добре подхожда цитираната в програмата на представлението фраза на Салваторе Куазимодо, че въпреки мъчителното ни стремление към другия, "човек е сам върху сърцето на земята, пронизан от едничък слънчев лъч: и ненадейно пада вечерта". Сценографията и костюмите са дело на Невена Белева, а музиката - на Мартин Каров.

Йоана Буковска и Калин Врачански в сцени от спектакъла
Снимки Павел Червенков