Поезията на Лучиан Блага излезе на български

Огнян Стамболиев

Поет и драматург, публицист, преводач и философ, автор на близо 500 стихотворения, 10 драми, мемоарна проза, множество преводи и 26 тома с философски съчинения, Лучиан Блага (1895-1961), наричан още "бащата на модерната румънска лирика", е сред значимите, макар и по-малко известни европейски поети от ХХ век. Но неговата оригинална, силна поезия е съизмерима с лиричните опуси на прочутите му съвременници Еудженио Монтале, Умберто Саба, Езра Паунд, Пол Елюар, Готфрид Бен, Хуан Рамон Хименес. Книгата "Поеми на светлината" с творби на Лучиан Блага в подбор и превод на Огнян Стамболиев издава "Авангардпринт".

За разлика от повечето румънски писатели, които са предимно франкофони, като немски възпитаник Блага отрано попада под влиянието на идеалистическата философия на Кант и особено на  експресионизма. Поезията му тръгва от това типично немско течение, следвайки естетиката на Георг Тракл. Разбира се, за оформянето на поета и философа Блага значителна роля изиграват не само експресионистите (творчеството на Тракл и любимия му Райнер Мария Рилке), ученията на Кант и Ницше, но и родната традиция (Михай Еминеску, "последният голям романтик в европейската поезия", румънският фолклор - забележителните народни балади и "дойните", тъжните народни песни, с онова трудно преводимо румънско "dor" - мъка, желание, копнеж...). Но Лучиан Блага е може би първият поет от северната ни съседка, който излиза от рамките на националната традиция и силното френско влияние, като при това успешно "европеизира" румънската лирика, тръгвайки от символизма и преди всичко от експресионизма, господстващите течения след Първата световна война. По онова време съзнанието за жестоката криза и патетичното утвърждаване на човека, обръщането към Вселената, общуването със света - всички тези мотиви и идеи, определящи търсенията на немските експресионисти, характеризират и ранните опуси на румънския поет.
Като приближава света, нещата до себе си, човекът на Блага се сблъсква непрекъснато с пространството, с дистанцията си с Всемира, с безкрая на Вечността. В тази поезия откриваме и една осъзната връзка с Битието като единство на Земното и Духовното, на Земя и Небе, на пръст и съзнание. Осмислянето на материята, очовечаването на веществото тук превръща вечната човешка драма в хармония. Доминира чувството за непрекъснато вътрешно духовно взаимодействие между човека и Универсума, като човекът е частица, атом от него. Трябва да подчертаем, че героят в тази философска и пантеистична лирика е не само част от цялото, от природата, но и неин съперник. Осмислянето на нещата във времето открива нови връзки и неподозирани глъбини, както и чувството за преоткриване на света в човека. И тъкмо в това единство на човека и света според поета светът се разкрива наново - лирично и философски преосмислен, щедро обогатен, пресътворен с цялата своя хармония и богатство от образи, багри и звуци.