Поезията на Китайския юг

Светослав Нахум

Китайските чудеса не спират да удивляват. Имах шанса да пътувам до град Нинбо, разположен на 220 км южно от Шанхай, с население около 3,5 милиона в града и около 7,5 милиона в цялата административна единица. Нинбо представлява ултрамодерен център на високата технология, концентрирана урбанизация, средоточие на инвестиции, капитали, индустриални паркове и футуристична транспортна система. Тъй като е разположен върху три реки, в своето развитие градът е търсел непрекъсната свързаност между районите и в резултат е изградена плетеница от мостове. Те привличат с едно отприщване на енергията и смел поглед към едно технологично бъдеще, което за Китай вече е настояще. Нинбо разполага с няколко икономически и индустриални зони, предназначени за мощно развитие на икономиката - Зона за икономическо и технологично развитие, Зона за развитие Дакси, Националната Зона за развитие на високата технология и индустрията, Зона за свободна търговия, Зона за развитие на рекламата, както и Нордически индустриален парк, управляван успешно от скандинавски екип. Всичко това показва ключовото място на града в системата на световната икономика, инвестициите, търговията, услугите, транспорта и комуникациите. Когато се погледне от птичи поглед, Нинбо представлява една амалгама от води и мостове, цветя и стомана, стъкло и дървета, а в сърцевината - възправена гора от небостъргачи, опасани от въздушния и наземен преход на свръхскоростни железници, магистрали и нови форми на градско придвижване чрез цилиндрични футуристични влакчета в приятен жълт цвят, движещи се на една релса високо над земята... 

От Шанхай до Нинбо се пътува по един от най-дългите мостове в света през залива Ханджоу - 36 км през Източнокитайско море. Добре е да знаем, че в момента от 20-те най-дълги мостове в света 14 са в Китай. Освен че е постижение на инженерната мисъл, той представлява и романтично съоръжение, прекосяващо водите на залива. Скъсява дестинациите, улеснява свързаността и дава допълнителен тласък за развитието на региона. За съжаление Източнокитайско море е печално известно и с екологичната си катастрофа. Когато се минава по моста, ясно се вижда как морето е мъртво, водите са кафяви, няма плажове, птици, а щом няма птици и рибари, очевидно няма живот в тази част на морето. Всичко това се е получило вследствие на индустриално замърсяване. Хубавото в случая е, че в другата страна на залива се вижда как мерките, предприети от китайската държава за почистване и съживяване на морето, дават резултат. Използвана е американска технология, изработена за борба със замърсяването на Мексиканския залив, пуснати са микроорганизми, които се хранят със замърсителите. Наблюдават се нови колонии от водорасли, водата започва да се очиства от отровата и надеждата е животът да се завърне. И сигурно е започнал да се завръща, понеже на брега на това застрашено море за първи път видях жив човек. Носеше някаква бамбукова пръчка, плетен кош на рамо и приведен търсеше нещо из ниските храсти и камъните. Когато попитах какво търси, китайските ми домакини се усмихнаха широко и поясниха: "Лови змии".

Нинбо е родното място на прочутото цвете Си-лан-нонг, наричано още дървесен божур. То омайва с красотата си, освен това носи отлични приходи на града, тъй като е много търсено по света като оцветител на платове. Изобщо, когато човек пътува из китайския юг, го обхваща нирваната на изтока - плачущи върби, тих дъжд, красиви зелени планини, пагоди, езера, спокойствие. Движи се лодка, в нея човек с традиционна кръгла шапка кротко си тананика древна песен, деца с въдици са се наредили покрай реката, а някъде там, под дърветата, някой свири на флейта и ни пренася през хилядолетията история и цивилизованост на духа.

Китайците са достатъчно мъдри и успяват да направят дори от близката си история туристически бизнес. Заведоха ни да разгледаме родната къща на Чан Кайшъ. След това посетихме един музей, където се съхранява копие от прословутия портрет на Председателя Мао като млад. На този портрет той съвсем не прилича на познатия ни образ, облечен е в традиционни дрехи, вижда се един млад идеалист с вид на будистки монах. Исторически забавната случка е, че навремето Ватикана решава, че това е именно будистки монах и прибира (по-скоро открадва) портрета в Рим. После се установява, че това всъщност е Мао и Ватикана връща картината на Китай. Не издържах на писателското любопитство, осмелих се и помолих да ме снимат пред гореописания портрет. Бях притеснен, не знаех как ще реагират домакините. За мое успокоение те се оживиха, засмяха се и толкова се зарадваха, че не сме просто някакви си отегчени туристи, а активни ценители на историята.

Нинбо е град, който високо цени културата и я развива. Видях множество свръхмодерни зали и салони за концерти, театри, библиотеки, университетски центрове с огромни кампуси по американски модел. Може да се изненадате, но в Нинбо има дори статуя на Данте. Оттук е произходът и на световноизвестния американски виолончелист Йо-Йо Ма. Освен това провинция Нинбо отговаря за Китайския културен център в София, едно отлично място за обмен между творците и интелектуалците от България и Китай. През есента на 2018 г. Нинбо бе и домакин на втория международен литературен фестивал между Източна Европа и Китай, в рамките на форума 16+1. Мероприятието бе проведено на високо ниво, организаторите не бяха пожалили средства и енергия да накарат творците от Източна Европа да се чувстват приети, оценени, за да може, както казват китайците, семето да попадне върху благодатна почва. Китайците се движат по хармонията на кръговрата. Винаги съм вярвал, че нашите различия са именно нашата сила, понеже природата е доказала, че разликите в потенциала на полето създават енергия, и вярвам, че тази енергия винаги ще бъде добротворна, понеже българският и китайският народ са добри приятели и романтични поети по душа. А на поетите принадлежи бъдещето.