Поезия
Нови стихове от Йордан Милев
/ брой: 6
От години
Нещо все не ми достига.
От години аз съм жаден.
Много пътища изминах,
но ми липсват още стъпки.
Удар на крило ме буди.
Вик на пъпка се обажда.
И додето цвят открия,
птицата е отлетяла.
В своето сърце аз нося
много светове и ери.
Ала в тоя свят не виждам,
кой къде ще ме намери.
Аз ли съм или пък някой,
вместо мен сега говори.
Даже да се спра пред ада -
няма кой да ми отвори.
Няма да дочуя всички
думи, казани за мене.
И на Северния полюс
с поглед Южния ще търся.
Днес за утре си мечтая.
Чакам през деня звездите.
Дар е любовта, но няма
нещо вечно и в мечтите.
Няма, няма... тази дума
с изгрева ме озарява,
че голямото богатство
в нямането си остава.
Губиден
От какво бе тази сила!
Чак от Гоби до Синай
скитах се като камила,
друг път като камилар.
Ходих, питах с ох и ах -
същият какъвто бях.
Но веднъж преди да ахна,
сред една пустиня тяхна
се помолих на Аллах:
- Боже, от небе свещено,
аз те моля най-смирено,
да ме кръстиш Губиден!
Вярвайте или недейте,
с други богове живейте,
но така дочух над мен:
- Аз не знам с кого, къде ли
скита в този свят широк...
Но накрая ти спечели
да се срещнеш и със бог!
Южен вятър
Харматан е южен вятър.
Той бере душа в Сахара,
а опашката му е от пясък.
Бавен е като камила,
но когато се разсърди,
градове с копита рие.
И под облаци от дюни
бавно времето потъва
в раковини и корали.
Топло ми е.
Аз съм вятър.
Нещо някъде ме носи.
А след мене бягат стъпки
от човешка реч и мъка.
Думите ми - песъчинки
се търкалят
в мойта шепа.
И какво? Къде! Това е...
Този вятър не е сляп.
Може би ще ги извае
в палми или баобаб.
Аз знам
Завърнах се...
Но никой няма
да ми отвори пътната врата.
Едва ли е това
вековна драма!
Или ще бъде
краят на света.
Къде си?
Обади се!
Аз ще ида,
дори и по невидима следа -
да те открия посред Атлантида
или във най-далечната
звезда.
Аз знам, долавям,
някъде ме чака
сърцето ти,
потънало във сън,
додето падне и над мен капака,
като сълза
от тих камбанен звън.