Поезия

Георги ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 г. в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Петербург. Автор е на 13 поетични книги, сред които "Два въглена от музика и стих", "Реката на забравата" и др. Член е на Съюза на българските писатели.
Честит юбилей, поете!

... В небето синьо - облаци червени.
В мен вятърът лъжлив не е повял.
Червена кръв бълбука в мойте вени.
Цветът на кожата ми си остава бял.

И пак съм бяла врана. Гарвани омразни
накриво гледат ме, но съм готов
от хищните им човки да опазя
това, което писах със Любов.

Сън 2010

Спи моята държава зад решетки,
в котела на съня кошмарът ври,
отвън мъже с качулки черни шетат,
по-черни от чикагските дори.

Изсвирват остро гумите на пътя,
отеква изстрел в мрачния квартал
и по паважа тъмни сенки стъпят,
а тъмен страх в ъглите се е сврял.

Дрънчат стъкла от лъскава витрина,
алармата не спира да свисти -
пореден Ал Капоне се спомина
и длъжността му се оваканти.

Мъртвецът е извикан за свидетел,
с надежда в него всеки се е взрял,
а кой е онзи тип поне кажете,
щом никой нищичко не е видял...

И този сън безсмислен продължава -
от изстрел ехо, паднала звезда...
Спи сладко полицейската държава,
а хората сънуват свобода.



Завръщането на Малкия принц

            ...Каква странна планета!
            И хората нямат въображение...
               Антоан дьо Сент Екзюпери

Добрият Малък принц май ни напусна?
Какво момченце беше, колко смело!...
О, планетяни! - как без капка чувство
затрихме Принца с показни разстрели.

Дано не си е тръгнал безвъзвратно!
До мене - тъжно блееща овчица.
Урания разпитвах многократно,
и слънцето - за златните къдрици...

Изгубихме го в звездната пустиня.
Експлозии взривиха му следите...
Видях как в Гетсиманската градина
се мернаха на Принца пак чертите.

Това е той! - кълна се във съдбата,
завръща се на странната планета
и носи цветето си във ръката.
Дано го види някога поета!


Навик


И дай глава на мъжкото ми рамо,
нали си спомняш,че съм бил левент?
По-млада си, когато с теб сме двама.
По-силен съм, когато си до мен.

И тази сутрин слънчев лъч проникна
сред клетката на моя сладък плен.
Измина век,откакто ме обикна -
до теб се будя, будиш се до мен...

И тази вечер слънцето се стапя,
а залезът е мораво червен.
Изкрясква сова злобно в тишината -
до теб съм в мрака, ти си пак до мен.

И с този навик портите на рая
аз ще разтворя в някой черен ден.
Запазил съм семейна звездна стая -
до теб да бъда, ти да си до мен.