Поезия

Велин Георгиев е роден в Пиринския край. По професия е журналист. Автор е на много поетични книги и пет сборника с художествена публицистика.
По-важни заглавия сред книгите му са "Душа на кръста", "Белязано дърво", "Код", "Шок", "Акт", "Черна кутия", "Анонимно човечество", "Време за апостоли", "Видовден", "Небесна колесница" и др.
Създател и ръководител е на националния литературен салон "Старинният файтон", в който за 17 години е представил към 800 новоизлезли стихосбирки, проза и документалистика.
Негови стихове са преведени на редица чужди езици. Член е на СБП.

Пометнати стихотворения

Бъчва

Зная как се умира в житейската кръчма.
Виждам всичко край мен как се гърчи.
Само който не се е родил - не поръчва.
Как така ще ми искате сметка,
че съм бил ту Чапаев, ту Петка.
Ще ви кажа все пак какво ме измъчва.
Търся гроба на Диоген във вселенската бъчва.


Адресът на човека

В провинцията на Вселената, по-точно
в мегаполиса Млечен път,
приличащ на тръба водосточна,
но някъде по-долу и отвъд
върти се сред планетите планета
по-дребна от монета,
наречена Земя - с красива жива плът.


Разсилен

Не се предавай, имаш още сили.
Отпушвай и последния резерв.
Не спирай при човешката мизерия.
Спомни си, безподобен мой, не си ли
все пак на Господ благодарен, зер
сам той ти даде длъжността разсилен -
да си вестител в цялата империя.


Нищо

Аз съм оня на брега
на реката на времето.
Май Мигът ми кълве сега.
И ще видя какво ще си вземете
от Мига... Пак ще кажете: Нищо...
Знам, и нищо ви засища,
мои братя туземни.


Вълча ария

Звяра в себе си уж бях пропъдил.
Но отново изпаднах в агония...
И поех в късен час по бермуди.
Ясен месец изгря на балкона.
Единакът у мен се събуди.
И започна да вие неистово звяра.
Само Тя горе слушаше вълчата ария.


Грижа

Като земен човек стиховете си пиша
както се садят фиданки,
които стават дървета и в тяхната сянка
животът във своята пълнота диша.
Затова пак посягам към стария молив,
както към простата кирка. И вишна
над главата ми вече цъфти пролетно.


Мигът

Когато усетя, че ме гледат
по-други очи... о, тогава
изгрява по кожата ми бледа
самата седемцветна дъга.
Душата ми засиява от тези
по-други очи... Това е Мига -
неуловимият на поезията.


Византийски мемоар

Това мое око кърваво
на Самуилов войник едноок...
И от Ключ съм поел за Крупник.
В мътна Струма ловя пъстърва,
а кръвта ми - мелнишки сок.
После мама ми вари рибена супа.
И тепърва ще питам за либето първо.


Казване

И Поетът е зает с времето.
Той го пие като мастика -
този по-прозорлив синоптик.
Той изтръгва искрите от кремъка.
Планетарен е нервният тик...
Но изпаднал в делириум труменс,
разтреперва се като тръстика.


Високо

Сякаш ти си Стефка Костадинова,
душо моя, а пък то - Велинова...
Ти, която летвата ми вдигна
и не мога вече да те стигна,
мигар се спотайва в мене тигъра...
О, тогава, душо моя, ето -
скачам... Непокътната е летвата.


Диня

Колко века ли вече живее на морското дъно
тази българка Невся... в спасителен полет потънала...
че и морското дъно превърнала в своя градина,
та оттам идат думи за химна ни Мила родино...

В недостъпни дълбочини нашта чест е опазена -
там е нашият ген, там е нашата родова плазма -
под кората зелена на морската диня.


Колиба от думи

Съгради ли, Илия,
тази килия най-сетне,
та дъгата над нея да светне
и от Дунав вода да пие...
Но от думи е тая колиба
и за теб, и за твоето либе,
ой, стара капио.


Висок прозорец

В непрогледното небе - високо,
всяка нощ след три и половина
светва лампа - подобно звезда...
Вече свикнах с нея дотолкова,
че й казвам: Здравей, божи сине,
небето ли подпира твоето здание...
Ти не си ли Поетът на Йолковица...


Космически съседи

Звездната квачка с шестте малки пиленца,
дето кълват непрекъснато
сякаш зърната разпръснати,
гледат към мен и се питат: Не спи ли...
Квачката нещо им казва и те
виждат, че тя мойте мисли чете
и им говори за земните прилепи.


Полубасня, полусонет

Петелът дълго кукурига.
Жена му кътка: Хайде стига,
разбра се: снесла съм яйце.
Благодаря ти от сърце.
Дори да чуе новината,
до нас не й е на Луната,
щом Бог я пържи в масълце.


Чужда мисъл

Сам от себе си крия една мисъл.
И не искам на никого да я кажа.
На ухото й шепна: Мис,
ще те накажа, без тия.
Ти си моята несъвместимост,
а живееш у мен анонимно.
Напусни ми черепната кутия.


Алое

Ти си ми ангелче, чедо мое,
дошло от безкрая и често
отлитащо в незнайна посока.
Аз разцъфнах за теб кат алое
и ухая дори в твоя чест,
ала ти си толкова високо -
пак на стратосферата в слоя.


Дреха

Преди края не чакай да получиш награда.
Тя е в бъдещо време и е твоя утеха.
По-добре се опитай да добиеш грам радий
за поредната песен, затвърди си успеха,
докажи, че поетът е с достойнство на йога...
А наградата, знаеш, е посмъртната тога.
Щом поетът е с име, има нужда от дреха.


Слънчева капка

Тази слънчева капка -
в мрака светещ кристал...
Виж, материйо скапана, как
се пробуди у теб завистта... -
капката е твоя, материйо.
Няма място тук за истерия.
Капката е от преди Христа.


Големият смисъл

Всеки иска да хване големия смисъл,
който все се изплъзва напред и встрани...
Колко много капани... Когато съм писал,
съм си казвал: Големия смисъл хвани...
А пък той в миг полита и високо кръжи
и изчезва буквално на всички страни...
Щом и този капан върху листа безсмислен лежи.


Клоун

Нищо чудно и да беше цирк...
Няма повече за бъда клоун -
вече режа собствения клон
и ще си направя свирка...
Ето го последният поклон.
Но от моя клон последен лист
пада... Ехото повтаря: Бииис...