29 Март 2024петък00:29 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Поезия

Стихотворения от Любомира Димитрова

/ брой: 46

автор:Дума

visibility 1816

Просмука се през ключалката

Влезе в голямата стая

Настани се в едно кресло

Зачака спокойно нощта

Беше прозрачна 

Гола

Не знаеше какво е да се срамува

Просто седеше и чакаше

Мъглата в стаята я насити

Онази мъгла от лъчите

Насити се от топлината им

Дишаше тежко

Все още седеше в креслото и чакаше

Нощта скоро щеше да долети

За да я обгърне да я обвие

В тази обвивка се чувстваше цяла

Изпълнена с блаженство

Обичаше нощта

Тя й носеше самоосъзнаване

Чувстваше се сякаш лети

Такава бе душата й

Разкриваше се само нощем

Само тогава тя бе с него

Той пишеше поезия

За нея 

А тя дори не се и опитваше

Беше щастлива 

Че нощта е дошла

И той заедно с нея 

На сутринта отново се просмука 

Пак през онази ключалка 

Сля се с деня

със светлината

И се изгуби

***

Ах колко е красива тази стая

И опиянена е от алкохола до забрава

Роклята си бяла ще захвърля 

Зад завесата ще я загърбя да забравя

Във очакване съм аз на теб

Да дойдеш и да седнеш 

Да разкажеш

Че от любов целия си обгорен

И от любовницата ти в хотела

Бил си покорен

Със влажен поглед ще те гледам

И ще те обичам до безкрая

Ще се просна на леглото наше

Сякаш мен прегърнал ме е рая

Ела и ти до мен легни 

Със двете си ръце ме прегърни

Че може утре да замина

Бавно да умирам ще загина

Ела до мене и ме погали

Погледай ме така като децата

Че никога не бях жена

На мъжете вечно във краката

***

Кадифена шоколадова бисквита

Изядох я от глад умирах 

И от жажда за любов

Заскрежен и мразовит разкош

Охолна и пияна суета

Тъй тъжно бе сърцето на жена

Безквартирна и бездомна

Ах любов моя огромна

На кого да те дам да те раздам

А те имам

Фалшиво и грозно ще те използват

Ще се изплъзваш ще бягаш

При мен ще се връщаш

Със шепи да грабя аз имам от тебе

На кого да те дам да те раздам

А те имам

Безквартирна бездомна

Ах любов моя огромна

Остани с мен аз себе си ще събличам

Със теб двете на любов

Мене и тебе ще вричам

***

Със полъх от дървото ще рисувам

И синьото небе ще свети

От света кристали ще купувам

Ще правя правоъгълни планети

Във космоса ще плавам и ще падам

Ще се изправям и ще продължавам

На четките си прах ще имам

И понякога ще го оставям

Със полъх от гората ще танцувам

Звездите ще ми бъдат светлина

Във картина аз цветя ще нарисувам

Да оставя нещо на света

***

В ръцете ти

Такава крехка съм

Но само във ръцете ти

И те мечтая

Като сън си

Силен до безкрая

И те обичам

Толкова силно те обичам

Но понякога и силна съм

Не те отричам

Но те нямам

Мой си с мен си

Само във душата ми

А тя разкъсва се

Жена съм силна

Но и крехка във ръцете ти

***

 

Отражение твое разтърсващо силно

В огледало лицето ти тъй бяло и милно

Отражение в дните ми така черни самотни

Когато те нямаше бях неграмотна

Бял пясък ми носеше вечер

Глас от пустиня чувах далече

Стъпките тежки безпроблемно аз чувах

И се носех съновно

С тях летях и пътувах

На танц ме покани

Но бяхме печални

Със тебе и в танца

Бяхме сакрални

Белота бяла в съня ми не идвай

От съня ми със танц заспи и не мигай

С крилете на птица

Разлей се в нощта

Остави на спокойствие

Мойта душа

Във влака с тебе пътувахме дълго

Летяхме сред облаци и бяхме безсмъртни

Белота бяла в съня ми не идвай

Остави достатъчно

Спомени цветни спомени свидни

***

А сложно е в безкрая да отида

Август да забравя аз

Светеше небето в синьо

И ме режеше като елмаз

Топлината задуши ме

Болката в гърдите също

Че остави ме сама в света

Но преди това ми каза

Да, няма въздесъщи

Наследство от слова прибрах

В стария си скрин от бук

Във сърцето любовта събрах 

И завинаги останах тук

От портрета ще ме гледаш

Утре!

Ще те нося във сърцето

Във душата ще си вътре!

***

Душата ми е пробна за емоции

Раздавайте изхвърляйте човеци

Ще се разпилее ще остане само закачалка

За вас е малко за вас е само залъгалка

Аз имах чувства но уви

Вашето безчувствие вчера ги уби

Душа да имаш и сърце да носиш

За някои е гордост

А за други е като да просиш

Ледените струи облечете

Да не мръзнете в любов

Нали жена e  ще прости на някой нов

***

Вземи я тази четка

Нарисувай ме с криле

Аз днес летях над теб

И те съзрях с едно дете

Вземи я тази четка и рисувай

Обгради ме с птици в синева

Постави ми пръстен

Да блести над четири парчета от земя

Да ме търсиш и намираш с лекота

Да блести на мене онзи пръстен

Изписал във небето любовта

Понякога самотна птица във небето аз ще бъда

И пазач над чужди домове

А във дните друга

Привела съм глава във храм

Измолих го за тебе този дом

Преди хиляди години аз и ти

Живяхме пак със същите души

***

Ридание страдание сълза в праха

Мълчание от обич страшно

Превърната във нещо друго от страха

Облечена във дрипи а около нея прашно

Жена бе Стара захабена

От живота свита ощетена

И от онзи мъж в гръдта прерязана

С ръка го милва днес

А ръката чувстваше като отрязана

С Бяла кожа остаряла вече

Прокрадна се усмивка по лицето

Но не от душата рече

Така живях и свикна ми сърцето

Сви се пак до долу

Притихна в душата си сеге сама

Намокри дрипа от сълзата

И забърса там  прахта

***

Не ги харесват тез жени

До болка непознати

Тайни в пазвата си скрили

Силни, властни

Над мъже сърцати

Не ги обичат тез жени

Защото болки носят

С гордо вдигната глава

Обич никога не просят

Но от нея дават на света

Не са обичани

И няма и да бъдат

Самотни са

Душата им е храм

Прегръщат мъчно

вечер себе си

А вие се опитвате

да ги четете там

А там отвътре те са влюбени

Във себе си

Разперили ръце обсебени

И замечтани

Да бъдат някога

От някого обичани

Макар и неразбрани

Любомира Димитрова е родена в гр. Сливница.   Завършила е висше образование - национална сигурност, в гр. Варна. Пише стихотворения от ученическите си години. За себе си казва: писането е онова море, което ме поглъща, за да ме потопи в моя свят.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ