Поезия '2010

Напразен зов

Не ми е нужна овладяност тиха,
премного кротост - срива битието.
Достатъчни за мен са два-три стиха -
и се възземам окрилена, ето -
обяздила стихиите не питам
ще приземя ли страстите си диви,
или като светкавица ще скитам
във гневен бунт над ордите лъжливи,
които трупат с ненаситност хищна,
излишества и лукс за сто живота,
забравили за клетвите предишни
и края вездесъщ на естеството...

И нека да изгреят два-три стиха
в стъмения екран на нищетата,
в която гаснат с безнадеждност тиха
осъдените на глада събратя...
Все още кротки... Без излишна врява,
те не издигат барикади смешни...
Безсмислена надеждица огрява
със трепкащ плам очите им безгрешни...
И те угасват... В безнадеждност сива,
обречени на незаслужен жребий...
Но докога с молитвеност страхлива?
Духът на бунт навярно е потребен,
и трескаво кръвта ни да вибрира
не в стонове, а в буря вулканична!...

Напразен зов... И моят дух замира,
самовзривен в илюзия епична...

Ана АЛЕКСАНДРОВА


Конче алено

Затрептя като струна от весел повей погалена -
конче алено с бял карамфил на челото.
Зазвънтяха копитца по морава
                   от росна жарава опалена
сред три планини като стъпка гигантска закротена.
Сън ли бе, мираж ли с душа прокопитена
или бялата съвест със обков от лъчи на Зорницата?!
Гледам кончето. Слушам на плочите ромона.
                             И във очите му
търся порива волен на птицата.
А то алено-алено, от весел повей погалено,
на морава от росна жарава разжарена,
със копитца разискрени
       и със бял карамфил на челото
поздрави волността на живота...

Благо ПРАНГОВ


Аз - войникът от римската стража

Някой ден ще изчезна в безмера.
Ще летя върху Божия свят.
И за мен ще запишат в тефтера -
мръдна нейде за кратък обяд,
малко спа, пи кафе - и излезе,
бе решил да изкара стоте,
писа в нощите прози, поезии,
без да пита кой всъщност чете,
мина с песен гори и дъбрави,
взе петте си пари от света
и в замяна какво ни остави? -
само няколко прости неща -
тютюница, перо и луличка,
шепа миди, тесте за белот.
Беше смахната Божия птичка,
но какво - и това е живот.
Потърсете го утре - на плажа,
цял ден ходи по пясъка бос...
Бях войникът от римската стража,
който бич не въртя
над Христос.

Валери СТАНКОВ


Премитане след тайната вечеря

Немея като шарка на чиния,
свидетелка на Тайната вечеря.
И кой от Богу верните светии
целуна те, та аз да те намеря?

Нима достойна съм за мъжко тайнство,
за жертвата на всяка твоя дума,
която ти изписваш като майстор,
а аз я пия като хлебна гума?

И ставам все по-рохкава - на сяра,
писецът ми се вмъква през душата,
Мария-Магдалена - твоя мяра,
единствено в следа от тишината.

Илиана ИЛИЕВА


Подобно вощеница

Подобно вощеница във килийно
училище Поезията пак -
мъждука в нов средновековен мрак
и гасне, ослепяла очебийно.

Ала и зрящите са ослепели,
тълпят се в кръг - нечули, невидели...
Но в сумрака на времето килийно
Поезията шествие литийно
ще поведе ли със стихотворение,
за да вести повторно възрождение?

Или пък - нине, присно и вовеки -
ще рухнат в бездна правите пътеки,
и тъмнината ще се обнови,
и вътрешна ще бъде нам, уви?...


Кръстьо СТАНИШЕВ


Двадесет и четвъртият час

Звезди в елхите пак блестят.
Снегът полята в унес топли.
  Диша вярата, над нея няма власт!
И дряновата пъпка е вестта
за бъдещ плод. Тополите
звънят със сетен и начален час.

Светът, голям и малък,
  край трапезата най-празничен присяда.
  Дядото разчупва хляба пръв.
А виното е пламък
  и гори в душата - клада,
  от земята насъбрало свобода и кръв.

Една година тъжно си отива.
  Друга весело пристига.
  Колко просто, колко мъдро е това.
  Магичен глас на птица се извива
  и в простора се издига
  с предчувствие за пролетна трева. 

Лъчезар ЕЛЕНКОВ 


Пиета

Когато ме разпъваха на кръста,
ти бранеше с великата си нежност
духа на вярата от гроб и пръст,
и знаеше за всичко неизбежно,

което ще последва след убиването
като трвожен спомен от живота,
като величествена съпротива
срещу неправдата и злото.

О, обич нежна - дух на необята,
ще ме свалиш ли днес от кръста
за вярващите на земята,
преди в небето да възкръсна.


Карол НИКОЛОВ


Молитва

О, БОЖЕ! Защити деня ми,
през който ще се спъвам и кървя.
О, Боже! Зашлеви врага ми,
с дланта ми, за да мога да вървя!
О, Боже! Приюти духа ми,
за да създавам красота
в осмисления ден,

и да живея с теб, до теб,
чрез теб,
във пътя ми - от теб определен.


Мая ШОПОВА