Поетичният и религиозен свят на Ференц Лист

Боряна Статкова

Ростислав Йовчев вдъхнови, заплени, очарова публиката с мощта и деликатността, с присъщото си проникновение на ярките, дълбоки и многобагрени чувства, които романтизмът и геният на Лист изразяват чрез пианото със симфонично звучене. С любезното съдействие на Унгарския културен институт в концерта си от Международния фестивал "Софийски музикални седмици" всеотдайният на творчеството за пиано, откриващ многообразието и богатството в изказа на различни композитори Ростислав Йовчев разкри малко позната страна от творческата същност на великия композитор Ференц Лист. "Идеята за концерта беше да се обърна към една по-различна част от творчеството на Лист - споделя Ростислав Йовчев. - Поетичният Лист е различен от бляскавия, виртуозен, драматичен, мистичен, сатанински Лист. Той е лиричен във втората част на живота си, като се насочва към патетиката и религиозността."
След бурните години на концерти, творчество в различни страни, израз на различни възгледи, след любовния роман с графиня Мари д'Агу (тя пише повести и романи под псевдонима Даниел Стерн), когато започват проявите му на, както го наричат, музикален писател - темата на първите му статии го вълнува през целия му живот: "За положението на художниците и условията на съществуването им в обществото" е тема, вълнуваща творците и днес. След като при последното си посещение в Русия Лист се запознава с княгиня Каролина Витгенщайн, жена на известен руски генерал, приближен на Николай I, и това запознанство поражда пламенна любов, Витгенщайн се премества във Ваймар, където твори Лист и откъдето дълги години напразно се мъчи да получи развод, който царят отказва да й разреши. В резултат семейният живот на Лист става предмет на постоянни сплетни и одумки, ускорява се решението му да напусне Ваймар. Уморен от безплодна борба, Лист се уединява в Рим. Той търси подкрепа и утеха в религията след смъртта на сина му и на по-голямата му дъщеря. Влиянието на католичката Витгенщайн убеждава Лист да приеме духовен сан - абат.
С избора си на творби от Лист, които "не се свирят по международни конкурси, не са популярни от концертното им изпълнине" (смята Ростислав Йовчев), пианистът предразполага към замисляне след концерта за съдържанието на музиката (Ростислав Йовчев притежава вдъхновено перо, като в програмата за концерта е споделил поясняващи размисли), за изказа на психологизма чрез звуци...
В Първата легенда "Св. Франциск разговаря с птичките" (1863 г.) Ростислав Йовчев вижда едва доловимо докосване от всевишния дух, който нежно повежда диалог с вечната природа. Звукоизобразителният елемент, така активно застъпен в началото, дава място по-нататък на речитативно-медитативния изказ - кратки въпроси, съдържащи вечната мъдрост, съпоставени с отговора на птичите трели.
Цикълът "Поетични и религиозни хармонии" (1834-1854), от който прозвучаха три забележителни части, вдъхновен от религиозно-философските поеми на френския романтичен поет Ламартин, е посветен на баронеса Каролин фон Витгенщайн, която оказва силно влияние върху цялостния негов жизнен, мисловен и творчески път. В "Божествена благословия сред самотата" музиката сякаш неусетно ни повежда в един свят, едновременно дълбоко чувствен и ведър. Едно пречистващо спокойствие се превръща в мистично съзерцание, което достига до градация на възторг и преклонение пред Божествената истина. Малко творби на ХIХ век постигат тази висша степен на духовна простота, която ни облъхва от всеки детайл. Мистика можем да намерим в някои от късните творби на Бетовен, а в съвременната епоха аналогът е Оливие Месиен. "В памет на мъртвите" - ...хроматичните последования засилват неспокойствието след прозвучаването на "Псалм 130", който също така няма аналог в музикалната история на ХIХ век, като тонов еквивалент на изречени срички. Следва спокоен, разстилащ се във времето епизод, много подобен като ритмично построение на първата част на "Лунна соната" от Бетовен (научно разсъждава Р. Йовчев). "Химн на любовта" е типична Листова любовна серенада, подобно на трите "Утешения" и други лирични пиеси от ранния му творчески период. Написана в тоналност ми мажор, често използвана от автора за емоционални изблици на възторг и ентусиазъм. След динамичното развитие следва грандиозна кулминация на най-великото и общочовешко чувство - любовта, което ни обгръща от всеки детайл на тази бляскава композиция. И човек се замисля за силата на изживяването на чувствата чрез гения на музиката и на обяснението им....
Клавирната творба "Кипарисите на вила д'Есте" е от тетрадка, обединяваща седем пиеси "Години на странстване"(1867-1877). Лист като че ли отново се обръща към пасторалните мотиви, които преобладават в първата тетрадка "Години на странстване", но тук подтекстът насочва съзнанието към скръбта и страданието.
На "Траурната гондола II", едно от най-значимите късни произведения на Лист, Ростислав Йовчев е първи изпълнител в България, след това на неговия преподавател проф. Атанас Куртев (преподавателка на Р. Йовчев в музикалното училище е Людмила Стоянова). От документираната в писма история на създаването става ясно, че през есента на 1882 г. композиторът е гост на своя зет Рихард Вагнер в Палацо Вендрамин на Канале Гранде във Венеция. Впечатлен от преминаващите гондоли, които са в състава на траурни процесии, Лист има неясно предчувствие за скорошната смърт на своя домакин и близък приятел. Това го подтиква да напише първата версия на "Траурната гондола", издадена чак в наши дни. На 13 февруари Р. Вагнер умира, като една траурна гондола пренася тленните му останки до Байройт.
Поетичната красота на творчеството на Лист не би била пълно представена без три от дванайсетте трансцедентни етюда, в които виртуозният елемент отстъпва място на тоновите багри, лиричната мекота и въображението. Въображението и великолепният изказ от Ростислав Йовчев на чувствата и изживяванията не стигнаха на публиката и тя беше възнаградена с бисове.