Подмладяване или подМЛАДЕНЯВАНЕ?

Теофан Германов

Министър Николай Младенов упорито тренира образа си на мек, възпитан, елегантен и добре сресан младеж от добро семейство. Но напосдледък не му се получава. Изпуска си нервите все по-често и все по-истерично. Основен обект на неговата истерия е президентът, който опонира на правителството по отношение на лустрацията на дипломати, която ГЕРБ налага не толкова от грижа за българската външна политика, а от желание да отклони общественото внимание от кашите, които властта забърква ежедневно. Всъщност президентът прави на ГЕРБ по-скоро услуга, отколкото сечено. Ако ГЕРБ сега наложи пак лустрацията, утре този текст категорично ще бъде зачеркнат от Конституционния съд като неотговарящ на духа и буквата на основния закон. Срещу лустрационното законодателство са се изказвали различни състави на КС, при това категорично и недвусмислено. Ще бъде спестена на ГЕРБ и нуждата да обяснява как така упоритостта да се приемат промените в Закона за дипломатическата служба противоречи и на становището на Европейската комисия, която ясно заяви, че миналото в ДС не е пречка за един човек да заема посланически пост. Ще трябва да отговарят и за това, че стотици са служителите на ДС, работещи на високи позиции в днешното МВР, в областни управи, министерства и даже в парламентарната група на ГЕРБ, а към тези хора се прилага

странен двоен аршин

Някой сигурно ще попита ГЕРБ и напористия млад министър защо досега никога не е имало протести и (гласни или деликатни) откази срещу назначението на тези посланици, въпреки че много от тях са оповестявани в друго качество - като бивши министри, заместник-министри или депутати. Явно е, че скандалът е само и единствено на местна почва и само и единствено тук той има някаква надута с въздух актуалност. ГЕРБ ще трябва да отговори и защо въпреки че на значима част от тези дипломати с картончета мандатите зад граница вече са изтекли, но правителството не започва процедура по назначаване на нови посланици, явно целейки да нагнетява напрежението и да трупа дивиденти. Нищо не пречеше на ГЕРБ и да гледа, както предложиха от президентството, казусите на дипломатите "случай по случай" - та какво страшно има в това, нали точно ГЕРБ искаше да се работи за открито управление и прозрачност във всичко.
Но въпреки възможността този случай да бъде завършен достойно, младият министър реши да се прави на мъж с новата порция остри нападки към президента и с няколко

направо фрапиращи глупости

от по-общ характер.
Младенов приличаше не на мъж, а на дете, на което не са купили желаната играчка от магазина. Или по-скоро на човек, който е трябвало да свърши важна поръчка, но нещо не му се е получило и това го кара да се чувства неудобно пред хората, на които е обещавал. Може би - и от двете по малко, но повече второто.
В правителствената политика все по-отчетливо личи, че няколко министри формират лоби, което обслужва с всички средства интересите на чужди сили. Те са в учудващ синхрон помежду си и заедно - с един активен задокеански посланик, който играе нещо средно между губернатор и търговски пътник на големи корпорации. Това положение на българското правителство личи и в дипломацията, и в икономиката, и в енергетиката, и във финансовата политика. А дейността на това прозиращо под повърхността на властта лоби само се улеснява от характера и капацитета на премиера Борисов - всеки от тези министри умело играе на любимите струни на премиера. Убеждавайки го, че дадено действие ще му донесе рейтинг или похвала от чужбина, те могат да манипулират първия си ръководител, който да бъде вкаран във всевъзможни авантюри. Подобен подход се видя и около ключовите енергийни проекти, които спират, веднага след като около тях се появи раздвижване, така бе и около прословутия шистов газ, който носи само загуби и екологични рискове, така е и около казуса с дипломатите, който цели да отвори пътя към серия от назначения на посланици, за които ще е основателен въпросът - за кого реално ще работят? И именно от тази гледна точка нравът на непослушното дете идва, може би, да скрие този по-голям и дълбок смисъл на поведението на външния министър.
В мнението на Младенов своеобразна поанта бе твърдението, че е хвърлено петно върху образа на България. Странно е самочувствието на ГЕРБ, че само тази партия има право да посочва с пръст кой хвърля петната по националната ни гордост, въпреки че
"активът" им от лекета

никак не е малък вече. Точно министър Младенов трябва да замълчи по темата за петната върху лицето на изстрадалата ни родина -  той участва в кабинет, който също прати голяма порция дипломати от ДС, знаейки за миналото им. Но това е най-малкото. Той се съгласи да е министър в екип, оглавяван от лице, което посолството на САЩ определя като човек с тъмно минало и връзки с мутренския елит. Същият Младенов бе и инициатор в Народното събрание да се почете паметта на един иначе виден филантроп, който "случайно" бе съдействал за формулирането на най-грозното и фалшиво петно по образа на България - така наречената "българска следа" в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори, за която вече тридесет години няма нито едно доказателство, но която костваше на страната много обиди, обвинения и съмнения.
По странно съвпадение огнените тиради на външния министър съвпадаха с едни очевадно поръчкови жълти статии, съобщаващи "сензацията", че президентът на Сирия бил на посещение в България по покана на президента (същият, който не угоди на Младенов и компания) преди около година (когато в Арабския свят нямаше и помен от революции и протести). Тази политическа поръчка блести с наглостта си, защото сирийската връзка в този кабинет е доста отчетлива - Бойко Борисов прави едно доста триумфално посещение в сега раздираната от бунтове столица през лятото на 2010 г., а има и наистина

много смущаващ факт

за който Младенов трябва да отговаря - същият, явно изживявайки се като "Малкия Хенри Кисинджър" отиде на крака при Асад, когато гражданският конфликт в Арабската държава вече бе в гореща фаза. 
Точно министър Младенов няма моралното право да говори за петна върху образа на България, но го прави с упоритата безпардонност, която явно заразява всеки в обкръжението на премиера Борисов.
Другата порция уроци на министъра надхвърли даже и границите на морализаторстването. Младенов твърди, че голямата цел на промените в закона била да се даде шанс на младите дипломати, а като пример бяха дадени страни като Литва, Латвия и Естония, чиито елит в годините на прехода бил от 30-35-годишни министри, посланици и депутати. Има нещо безспорно много примамливо в призива на министъра да има повече млади и динамични хора на високи позиции в управлението. Но и тук министърът се изхвърля повече от необходимото и обоснованото. Първо, издигането на млади хора не може да е самоцел, особено в деликатни сфери като дипломацията. Прекрасно е да се даде шанс на кадърни хора под 30-35, които да бъдат едно ново и необременено лице в политиката, администрацията и бизнеса, но пък и всяка една от тези сфери изисква хората да се подготвят за високия пост поетапно, научавайки житейските и професионалните уроци. Единствените две сфери, където младостта е атестат за професионализъм, докато възрастта е порок, са спортът и компютърното програмиране. При първата област това се обуславя от физическата форма, а във втория случай е ясно, че технологиите се менят толкова революционно бързо, че само един съвсем млад човек има фантазията и динамиката да се нагажда към новото и да го развива. Уви, дипломацията не е такава сфера - в нея се изисква постепенно изучаване на правила, изживяване "на свой гръб" на ситуации. Да бъдеш посланик и дипломат, за съжаление на Николай Младенов, не означава само да знаеш чужд език, да имаш набор скъпи костюми и горе-долу да се оправяш в протокола. Иначе и той би могъл да стане. Така че призивът за подмладяване на дипломацията трябва да се прилага много по-внимателно и умно, отколкото ГЕРБ го правят. Безспорна е нуждата за привличане в системата на външно министерство на умни, млади хора, които изкачвайки се по стъблата на кариерата, да трупат знания. Но пък точно тези млади хора ще назоват реалните проблеми на министерството, които не са в посланиците от ДС, а в други две неща - ниските заплати, които демотивират един образован млад човек да работи там, както и

възшествието на политкомисари

в министерството, които заемат апетитните длъжности с откровена партийна протекция. Именно защото ГЕРБ иска още сега да настани на приятни постове в чужбина свои спонсори, апаратчици и функционери, лустрацията няма да постигне пропагандираното от Младенов. Вместо подМЛАДЯВАНЕ, ще видим просто едно подМЛАДЕНЯВАНЕ - вкарване на дипломацията на едни чисто партийни релси на политическа партия ГЕРБ.
Второто важно е откъде Младенов ще търси тези млади хора. Управляващите много се хвалят с това, че за разлика от опозицията давали път на младите. Хайде на бас, че на посланическите кресла няма да попаднат младежи, които са постигнали реални успехи, а партийни протежета на ГЕРБ. За съжаление младите в тази партия са повече от отчайващи примери за провал - младите министри Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Мирослав Найденов и Николай Младенов са сред примерите за неуспешно справяне с дейността, срамежливо прикрито зад мощни пиар балони. Младите депутати на ГЕРБ също са отчайваща гледка - в Народното събрание мълчат, в интервютата нижат партийни клишета, а един от тях - Светлин Танчев, успя и да се прочуе като един от инициаторите на наркопоправката. Няма нужда да говорим за станалата прословута Калина Илиева от фонд "Земеделие". Новото "попълнение" от млади кадри на ГЕРБ бе направо шокиращо - медиите ни натрапват всеки ден като звезди и герои група млади активисти, които чакат няколко денонощия под чадър пред сградата на бившия партиен дом, за да регистрират управляващата партия под номер едно в списъка на ЦИК за изборите. Подобно малоумие е не просто опасно за здравето, защото времето тези дни редува жега и пороен дъжд, а защото това е остатък от едни уж отминали времена. Явно е, че това, с което ГЕРБ разполага, е точно показаното по-горе - то започва със Симеон Дянков, минава през Калина Илиева и завършва с

група будали, които дежурят

на жега и дъжд пет денонощия заради кефа на министър Цветанов и госпожа Фидосова. Това и ГЕРБ ще лансира като млади дипломати, които ще ни представят по света.
Третият момент е в некоректността на историко-политическото сравнение с прибалтийските държави. Факт е, че в тях, както и във всички екссъветски републики, а и в страните на бивша Югославия, елитите на прехода са от много млади хора. Но за сведение на Младенов, това са нови държави, започващи развитието си след отделяне от други - по-големи - държавни образувания. Естествено е в една нова държава, която се строи на чисто, без някаква собствена традиция и елит във властта да попаднат преимуществено млади хора, особено че в много от тези страни образуването на държава бе неразривно свързано с разгорещеното отричане на предишната обща държава. По същата причина и след освобождението на България от османско робство елитът е от 30-годишни, а армията се командва дълго време от капитани - просто растежът на елита е постепенен процес, а вакуумът за елит се запълва с "подръчни" средства. България - за разлика от Литва, Киргизстан или Македония - не е сменяла нито граници, нито се е учредявала като държава. Именно затова доводът на министъра е много изкуствен - историята на България не започва (колкото и да им се иска) от Бойко Борисов, Николай Младенов или Цветан Цветанов. Страната ни е съществувала и ще съществува преди, след, а най-добре - и без ГЕРБ.
А това, което се готви с идеята за повторно приемане на лустрационното законодателство във външно, не е нито грижа за имиджа на България, нито грижа за младите и способни хора у нас. Грижите на ГЕРБ са две и си личат от километри. Първата е преди тази партия да се е простила с властта да бъдат пласирани колкото може повече нейни кадри в странство, а втората е да се шуми около външно министерство, за

да се пропагандират мними големи успехи

на министъра. И тук причината е свързана с изборите, макар и косвено. Та нали кандидат на левицата за президент е Ивайло Калфин, който като външен министър записа в актива си влизането в Европейския съюз, равно добрите отношения с Русия и Запада, който водеше финалния етап от преговорите за свободата на медиците в Либия, който работеше за това България да е мотор на черноморското сътрудничество. Министър Младенов трудно може да стигне и една десета от постигнатото от предшественика му. Но тази "малка тайна" трябва да бъде скрита от обществото преди народния вот. А ГЕРБ се научи да крие нелицеприятните истини с фабрикувани фалшиви скандали и интриги.
 

Младите гербери, които дни наред дежуриха като пълни глупаци пред ЦИК, са бъдещото попълнение на МВнР, което ще ни представя пред света
Снимка БГНЕС