Дълбоката държава

Антон Гицов

Дълбоката държава не е нормална държава. Тя е държава в държавата. В своята книга „Дълбоката държава“, издадена през 2019 г., проф. Йордан Начев определя дълбоката държава като вътрешен орган, която действа независимо от официално избраното гражданско и политическо ръководство, използвайки политически, финансови, икономически, разузнавателни и медийни ресурси.
Бившият канадски дипломат Питър Скот описва дълбоката държава като неотговорно пред никого паралелно правителство, което действа извън рамките на закона и е по-силно от официалното правителство по отношение на сила и влияние.
Дълбоката държава е явление в редица страни, в малки, но и в и големи, като например в САЩ. В тях, според италианския журналист Марк Телиано дълбоката държава е паралелно правителство, действащо на национално, но и на международно равнище и замества държавното управление със своята власт и значение.
В България, ако е нормална държава, би трябвало да има ред, законност и справедливост. В България обаче няма ред, законност и справедливост. България отдавна не е нормална държава. Тя е превзета, контролирана и управлявана от дълбока държава. В тази дълбока държава управниците управляват не според свои политически убеждения и по съвест, в полза на народа. Те са подчинени някому и са кукли на конци, кукловодите, които дърпат конците им, са невидими и неизвестни. Някои от кукловодите в дълбоката държава са у нас, други са извън страната.

И вътрешните, и външните кукловоди имат една цел -

управниците, които те държат на власт, да защитават интересите им, политически, икономически, всякакви.
Кои са вътрешните кукловоди, ние, обикновените хора, не знаем. Но очевидно е, че и те, подобно на външните, познават добре управниците и притежават мощни средства за въздействие върху тях. Захранват ги финансово, но в сейфовете си събират и съхраняват компрометираща информация, която, като се наложи, поднасят на медиите.
Дълбоката държава в България не позволява честни избори. Тя предпочита избори, които може да манипулира, като това става при гласуването с хартиени бюлетини, където се купуват цели секционни комисии, и при които в броенето на бюлетините играе химикалката. Затова и има драстично разминаване на гласовете при хартиените бюлетини и тези от машините за гласуване. Друга манипулация е свързана с т. нар. мъртви души. В България според МВР са издадени 5.5 млн. лични карти, но регистрираните избиратели са 6.5 млн. души или има около 1 млн. „мъртви души“. Но те не се изчистват и както отбелязва проф. Николай Витанов, който се занимава с математическа социална динамика, всеки си прави сметката, че може да ги използва в своя полза при изборите.
Другият инструмент, който използва дълбоката държава, е купуването на гласове. Купуването и продаване на гласове е престъпление, но никога на се разкрива кои са купувачите на гласове - личностите, които раздават парите и политическите сили, от чието име го правят. След последните избори през октомври 2024 г. министърът на вътрешните работи Калин Стоянов отказа да назове купувачите на гласове с парадоксалното обяснение, че това било "следствена тайна".

Обяснението за "следствена тайна" е чадърът

който българският политически и партиен елит е опънал над купувачите на гласове в дълбоката държава.
Член Първи на Българската конституция провъзгласява, че цялата държавна власт произтича от народа. Но дълбоката държава не позволява това да стане, това не е в неин интерес. За нея, най-демократичната форма на пряка демокрация, при която на народа е дадено правото да взема решение по важни въпроси на неговите съдбини, е анатема. В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление са предвидени такива условия за свикване на референдуми, които на практика правят почти невъзможно тяхното свикване.
Истинската демокрация изисква наличието на независима съдебна система. Кукловодите, които управляват дълбоката държава, не са заинтересовани от независима съдебна система, защото тя би застрашила тяхната власт. Затова и те упражняват пълен контрол върху основните стълбове на съдебната система - МВР, Комисията за противодействие на корупцията, Висшия съдебен съвет, главния прокурор, Висшия касационен съд и Върховния административен съд. За да няма изненади при избора на главен прокурор, през септември 2019 г. беше издигната само една-единствена кандидатура - на Иван Гешев. По същия начин през октомври 2024 г. беше издигната отново само една кандидатура - на Борислав Сарафов, бившия заместник на Иван Гешев. Същевременно, главните герои на дълбоката държава полагат особени усилия да вкарват в Конституционния съд свои хора, независимо че те не са експерти в областта на конституционализма. Провеждат се и активни атаки и опити за дискредитиране на единствения независим държавник, избран от народа в мажоритарни избори, когото не могат да контролират - президента на републиката. Той е възприеман като заплаха от дълбоката държава поради възможността да основе партия, която да разруши установеното от дълбоката държава статукво.
Дълбоката държава не би могла да функционира,

ако в България има свобода на словото

Независими медии биха извършвали разследвания и биха информирали обществеността за машинациите, далаверите и корупцията, биха разобличавали с факти политиците и държавниците, въвлечени в такива практики. Затова свободното слово трябва да се заглуши, като за целта медиите се поставят под контрол. Всекидневниците в България не могат да се издържат от продажба на вестници, затова и се купуват. Същото е и с редица сайтове, които трудно може да се издържат с реклами. Националните телевизии като правило следват линията на управляващите, които разполагат с лостове за натиск и влияние. В резултат, преди няколко години според класацията на „Репортери без граница“ България заемаше 112 място от 180 държави.
Външните кукловоди, които дърпат конците в българската дълбока държава, действат в синхрон с местните кукловоди, като те разчитат един на друг в редица отношения. Българските разчитат на покровителството на мощните външни кукловоди в установяването и укрепването на своята безконтролна власт върху държавата, а външните кукловоди разчитат на вътрешните за осъществяване на неоконоиалната им политика и практика по отношение на държавата ни, изразяваща се в налагане и осъществяване на проекти - икономически, финансови и външнополитически в интерес на своите държави или съюз от държави. И в двата случая целта е финансова и политическа изгода, без значение дали се накърнява националният интерес и суверенитет на страната ни. Фрапантен пример е отказът да се построи важният за енергетиката на България проект за АЕЦ "Белене" при закупени и доставени атомни реактори и вместо това да се пръснат много повече милиарди за строеж на нова атомна централа в Козлодуй от американската „Уестингхаус“. Милиарди се харчат за закупуване или се планират за закупуване на американски бойни самолети, бронетранспортьори, бойни кораби, противотанкови ракетни комплекси, без да е ясно в каква война и срещу кого ще бъдат използвани. Не че не е важно армията ни да е добре въоръжена, но в период, когато националната ни сигурност не е застрашена от военна агресия срещу нашата страна, финансовите ресурси трябва да бъдат насочени преимуществено към решаване на жизненоважни икономически и социални проблеми. Но за кукловодите, които управляват дълбоката държава,

социалните и икономическите проблеми не са приоритети,

за тях не е важно дали държавата потъва и може един ден да изчезне поради задълбочаваща се демографска криза. Държавата може и да изчезне, важното е те да контролират лостовете - политически, финансови и икономически, които да им осигуряват неимоверна власт и печалби. За да си осигурят подкрепата на хегемоните и най-вече в лицето на САЩ и НАТО, те оказват съдействие на външните хегемони в неоколонизирането на държавата ни, независимо от това, че в някои случаи така застрашават националната сигурност. Под влияние на външните кукловоди, подчинените им вътрешни кукловоди чрез управниците, които държат на власт, влошиха отношенията с една велика сила - Русия, на която държим освобождението си от турско робство, дотам, че България беше обявена от Русия като неприятелска страна.
Дълбоката държава в България е под контрола на невидими кукловоди, зли сили, които са обслужвани от продажен политически елит. Българските политически фигури, съставляващи този елит, както отбелязва проф. Здравко Попов, президент на Института за публична политика, „са хамелеони, нямат корени, нито идеологически, нито ценностни, водещите им мотиви са властта и увеличаването на благосъстоянието на партиите им, на фирмите, свързани с партиите“. И, бихме добавили, и на собственото им благосъстояние.
Дълбоката държава в България е факт. И докато тя не бъде ликвидирана, съдбата и участта на страната ни ще остава незавидна.

Поглед инфо, със съкращения