Спорни мерки
/ брой: 239
Служебният министър на финансите Людмила Петкова публикува в началото на седмицата дългоочаквания проект на Бюджет 2025 с дефицит от 3%. И се получи парадокс. За пръв път през последните години всички са на едно мнение - бюджетът не струва. Проектът показва нагледно какви са последствията от годините на политически хаос и разходи без разчет как ще бъдат финансирани в бъдеще. Рискът да не се изпълнят приходите е реален, което може да взриви финансовото здраве на държавата. За пръв път и БНБ остави добрия тон, открито писа двойка на финансовото министерство и призова бюджетът да не бъде приеман. Работодателските организации и синдикатите също обявиха, че се въздържат да подкрепят бюджета в този вид, след като бе обсъждан в Съвета за тристранно сътрудничество.
Въпреки това правителството го прие в сряда вечерта, както и двата по-малки бюджета - на държавното обществено осигуряване и на здравната каса. Министърът на финансите обаче обяви, че е възможно параметри в проекта на държавен бюджет да бъдат променени, преди той да бъде внесен в парламента.
Това е повече от наложително, защото документът в този вид е, меко казано, абсурден. Той залага огромен ръст на разходите, основно за заплати в публичната сфера, които се увеличават в пъти над очакваната инфлация. А срещу тях стоят още по-раздути приходи. Те трябва да дойдат от спорни мерки, за част от които въобще не се разбира на какви разчети почиват. Такава безумна мярка е държавният дълг да се финансира с депозитите на гражданите, които са над 80 млрд. лв.
Очевидно министър Петкова се опитва да реши уравнението по доста странен и неочакван начин. В основната план-сметка на държавата се залага нечуван ръст на приходите от близо 20 млрд. лв. спрямо събраното през тази година. Такова увеличение не е имало в никоя от предходните години, което поставя въпроса, доколко е реалистично. Обикновено постъпленията растат с 3-5-8 млрд. лв. на година в абсолютна сума, но не и с 20 млрд. лв., при това на фона на доста скромен ръст на БВП от 2,8%. Общо през 2025 г. се залагат приходи във фиска от 92 млрд. лв.
Оптимистичната прогноза на МФ е и на фона на сравнително лошо изпълнение през тази година, защото при прогноза 75 млрд. лв. приходи, реално се очаква във фиска да влязат 72 млрд. лв., което е с 5 млрд. лв. повече в сравнение с 2023 г. Така бюджетът тази година ще има дефицит от 3,3% от БВП. Проблемът е, че огромният ръст на приходите няма да дойде от икономическия ръст, който е доста мижав, а от еднократни, при това спорни, мерки. Такива са например по-високите плащания от еврофондовете и данъчната амнистия. А какво ще стане след това, никой не казва.