За учителя и родителя

Лидия Делирадева

По повод увеличението на учителските заплати изчетох десетки коментари, за да се ориентирам в мнението на хората. Повечето коментари бяха назидателни, някои дори груби.
И ето какво ще ви кажа, ваши височайши величества, които сте забравили кога и дали сте били деца. Аз съм учителка. Преподавам на деца и юноши, преподавам с любов и хъс, обожавам да виждам в очите на моите ученици тяхното удовлетворение от наученото и мъничката гордост, която плахо трепти в усмивките им, когато са се справили добре - гордост, която сега е нерешителна, но с годините ще порасне и ще краси голям и уверен в себе си човек.
Искам да ви попитам, ваши височайши назидателства, дали имате контакт с детето си, какъвто имам аз? Знаете ли му страховете, мрачините, неувереностите? Чувате ли го, когато ви говори това дете, или сте твърде заети да слушате себе си? Питам ви, защото съм виждала как едно неуверено дете подтичва след часовете след майка си, а тя, вместо да си поговори с него за неговия ден, ломоти по телефона и даже не обръща внимание, че детето й едва я настига. Може би разговорът с маникюристката е твърде важен, за да го прекъсне и да си спомни, че има дете?
Учителите сме, за да даваме на децата ви знания, а не да сме звероукротители или заместници на родителството. И не ни плащат тези „огромни“ заплати, за да сътворим невъзможното и да компенсираме липсата на семейно възпитание.
Истината е, че децата стават все по-самотни и объркани в този свят на технологична изолираност, в този препускащ в ламтежа си за охолство свят, оглушал за детството, което се приема вече само като перспектива колко богат и успешен ще станеш в бъдеще, но не и колко щастлив...
Да, ваши височайши висококритикарства, аз съм учителка. И всеки ден общувам с деца и младежи, споделящи с мен тайни, опасения, възторзи, влюбвания, които никога няма да споделят с родителите си. Защото може би ще останат неразбрани или ще се сблъскат с бариерата на равнодушието на твърде зает родител, за когото приоритетите в живота отдавна не включват емоционални откровения.
Възпитанието се гради с любов и честност. Колко пъти сте разказали на децата си за вашето детство, за грешките във вашия живот? Колко пъти сте им прошепнали как да станат щастливи?
Знанието впрочем се изгражда по същия начин. Но за да дадете знание на едно дете или да заплените един съвременен млад човек с книга, трябва да владеете магията. Само човек, който има проницателност и притежава фантазията да съчини урока така, че децата да заобичат знанието, може да спаси бъдещия свят от посредствеността, анемията на технологичното обкръжение и гибелта на щастието.
А вие, ваши височайши осведомености, кога за последно можехте да летите?

Фейсбук