Почна се
/ брой: 227
Иде декември и се почна с мръсната тема за мръсния въздух. Особено над София. Градът тръгна да изкачва първо европейски, а после и световни класации. По разни карти столицата започна да свети в лилаво или в друг тревожен цвят. Общинската власт начева да прилага предпазливи мерки, като например безплатни буферни паркинги край метрото. Стигне ли се до разговори за "зелен" билет, значи нещата не са розови.
Вече никой не се учудва, че софийската зима идва прашна и мрачна. Въпреки обещаваните мерки, разписвани в десетки програми, стратегии и проекти, ситуацията не се прояснява забележимо. Може би само в отчетите на кметството, в чиновническите записки на замерените средни стойности на замърсителите и в блажено самозаблудените управленски души атмосферата наоколо е прекрасна, прозрачно чиста, а предприеманите мерки се спазват стриктно.
Безоблачното настояще и още по-ведрото бъдеще, прогнозирано от властта, обаче нещо не се приема с чисто доверие от столичани. Обещанията станаха твърде много, а резултатът е твърде символичен, почти невидим. Вървят програми за смяна на печки с твърдо гориво, но изгарянето на опасни отпадъци в определени райони продължава. Правят се акции за проверка на катализатори на автомобилите, но колите по улиците не намаляват. В центъра се появяват повече пешеходни зони, но транспортът обикаля все така масово около тях. Видимите резултати липсват, а когато най-тежката мярка за справяне с кризата е евтин зелен билет, който все пак е платен, значи артилерията срещу фините прахови частици е твърде лека.
Дръжте се, софиянци! Задава се поредната тежка зима, която ще се усложни и покрай пандемията. И сложете очила. Може да виждате по-ясно през мъглата и проблемът да е само във вашите очи.