Знание
По следите на суперкомпютъра
И най-мощната машина е само средство, кого ще ползва нов изчислителен център у нас за 24 млн. лева?
/ брой: 117
"За пръв път ще имаме суперкомпютър в България", гръмнаха възторжено присъдружните медии след изявления на Борисов и комисарката Габриел. Ще ни струва 12 млн. евро (24 млн. лв.), ама щял да е по-мощен от този на НАСА, ще станем изчислителен център на Балканите, супермашината според Габриел ще помогне в борбата с нелечими болести, Бащицата пък направо видя как ще накара автомобилите да не катастрофират. Всичките тези красоти - в страната, в която бабите едва дишат със 150 евро пенсия, която години вече едно електронно правителство не може да спретне и която Еврокомисията преди дни определи като предпоследна в ЕС по иновации и даваща най-малко пари за наука. И затъркаляха феновете на интернет едни ексафлопси, петафлопси и хостинги из мрежата, която над 30% от населението не ползва. Така горе-долу изглеждат крайностите в реалното ни битие в момента след поредната гръмка пиар акция на властта.
Къде отиде суперкомпютърът на Станишев?
С този въпрос шестват из мрежата някои по-сведущи в информационните технологии. Защото в България отдавна има суперкомпютри, хич няма да ни е за първи път. И въобще, частичката "супер" при компютрите е нещо много временно - днес е супер, утре вече не е, а вдругиден го бракуват. Според европейските документи, "суперкомпютър" е всяка изчислителна система, която може да обработва едновременно данни с обем поне 10 на 15-а степен (петафлопс). А някои обясняват по-простичко - ако компютърът в момента на произвеждането му попада по мощност в първите 500 в света, се казва, че е суперкомпютър. Утре други компютри стават по-бързи от него и той изпада от категорията.
Та, по времето на правителството "Станишев" през 2008 г. - без фанфари и показно рязане на ленти, за нуждите на транспортното министерство от IBM бе закупен суперкомпютър от серията Blue Gene, който струваше 4,2 млн. лева. По онова време той бе сред стоте най-бързи в света и бе единствен в Източна Европа. Разположен бе в сградата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Каква е съдбата на този компютър и има ли смисъл сега да се купува нов на цена 24 млн. лева от България и 12 млн. лева от ЕС?
На първия въпрос - споменатият компютър нито е изчезнал безследно, нито е прашасал във вид на куп старо желязо, както смятат някои. Той е под ведомството на държавната агенция за електронни съобщителни мрежи към транспортното министерство, но дейността и приходите от нея са в ръцете на... частното сдружение "Национален център за суперкомпютърни приложения". Негов председател е добре известният държавен бос от социалистическо време Стоян Марков. Според сайта на сдружението, компютърът обслужва безплатно представители на академичните среди. Но отдавна вече е пенсиониран от категорията "суперкомпютри".
Втори наистина суперкомпютър - "Авитохол", който работи и досега с пълна натовареност 24 часа в денонощието, се намира в Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на БАН. Институтът е водещ национален научен център в областта на фундаменталните и приложните компютърни науки и информационните и комуникационните технологии. Той е лидер в Югоизточна Европа с над 15 години уникален опит в изграждането и работата на електронна инфраструктура в рамките на мащабни национални, регионални и европейски проекти. Суперкомпютърът е купен за около 4 млн. лв., работи официално от 2015 г. и тогава е бил на 332-ро място сред 500-те суперкомпютри в света. И в момента е най-мощният у нас. Според директора на института чл.-кор. Светозар Маргенов, компютърът обслужва безплатно изследвания на учени от БАН и от висшите училища, не се отдава под наем за ползване от фирми, но когато учени и фирми работят съвместно по проекти, например за изчисления, необходими за създаването на електронни медицински уреди, суперкомпютърът обслужва тези проекти. Достатъчно е да се каже само това, че два пъти на ден машината в института пресмята тридневната метеорологична прогноза на България за нуждите на Националния институт по метеорология и хидрология. Единственият проблем е, че ИИКТ не получава средства за поддръжката на техниката, плаща със собствени средства и тока, необходим за работата на суперкомпютъра.
През 2017 г. ИИИКТ-БАН - в консорциум с още 3 института на академията, МУ-София, Пловдивския университет и УНИБИТ, спечели проект за изграждане на център за върхови постижения в областта на суперкомпютърните приложения, финансиран с евросредства по Оперативната програма на МОН "Наука и образование за интелигентен растеж". Асоциирани партньори са институти от Австрия и Германия. В рамките на проекта ще се дооборудва и разшири помещението на "Авитохол", ще се изградят дейтацентър и лаборатория за 3D дигитализация, а още тази година ще се разширят възможностите за извършване на изчислителни операции с размер 3 милиона милиарда байта в секунда (3 петафлокса). В края на 2023 г. по проекта ще бъде купен нов суперкомпютър за около 5 млн. лева, който ще гълта много по-малко ток и ще е Националният компютър, достатъчен да покрива нуждите на България и да обслужва региона, обяснява проф. Маргенов.
Новата придобивка
През 2018 г. Еврокомисията прие регламент за създаване на съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии. То ще допринесе за придобиването на суперкомпютри (до края на 2020 г.) за общо 840 млн. евро, които ще са от два типа - три с производителност ексафлопс (бързина на обработката на данни 10 на 18 степен) и пет с бързина 10 на 15 степен (петафлопс). Причината е, че суперкомпютрите на САЩ и Китай са много по-напред от европейските и де факто в момента сред топ 10 на тези машини няма ни една от Европа. Осемте компютъра по тази директива ще се използват главно за изследователски и иновационни цели. Те ще се намират в осем държави членки - в Барселона (Испания), Болоня (Италия), Каяни (Финландия), Миню (Португалия), Острава (Чехия), Бисен (Люксембург), София (България) и Марибор (Словения). Суперкомпютърът в България ще е с мощност около 4 петафлопса (4 милиона милиарда операции в секунда). Според регламента за петте машини от този тип ЕС ще покрие 35% от цената (от бюджета си и от програма "Хоризонт 2020"), а останалото е за сметка на държавите, в които ще се разположат. Затова България ще плати 12 млн. евро, а 6 млн. евро са от ЕС. Държавите имат право да ползват и еврофондове, за да покрият своя дял от плащането. Съответно времето за ползване също се разпределя 35% за страните членки и 65% за национално ползване. Държавите може да предоставят на европейското предприятие най-малко 20% от времето за достъп до своите национални суперкомпютри (като "Авитохол"). До 20% от времето може да е за търговски цели. А след амортизацията собствеността на евроцентровете се разделя в същите проценти - 35 към 65.
Борисов и Габриел съобщиха, че новият суперкомпютър ще е разположен в София-Техпарк, където ще се изгради специален суперизчислителен център. В момента в парка има едно подобие на някогашен по-бавен суперкомпютър (Nestum), което се използва за обучение.
Тежки въпроси
Първият въпрос е - от какъв зор на гола поляна в София-Техпарк, с чието създаване Росенчо Плевнелиев глътна досега от хазната около 100 млн. лв., ще се прави нов суперизчислителен център, след като буквално през улицата се намира институтът на БАН, където са специалистите, изследванията и доказаните резултати? Работещите с европейския суперкомпютър ще получават европейски заплати, но проф. Маргенов не се притеснява, че ще изтичат кадри от института, понеже ИКТ фирмите плащат доста повече и съответно са по-съблазнителни за получаващите смешни заплати академични учени. С избора на София-Техпарк властта откровено прилапва в свои ръце евентуалния кяр от новото европейско начинание.
Втори въпрос - има ли нужда България от нов суперкомпютър с такъв капацитет? Едва ли. Със западаща заради целенасоченото недофинансиране наука, с малък брой технологични предприятия на фона на огромното болшинство малки фирми за търговия и услуги страната ни едва ли ще се втурне към изчислителни свръхзадачи. Дори да обслужва със суперкомпютъра цяла Югоизточна Европа. А купуването на един толкова скъп и неработещ свръхкомпютър си е жива властова грандомания. И още по-жива загуба.