По-добре късно...

Голямата болка на българското здравеопазване - липсата на лекари и сестри в отдалечени райони, има шанс да бъде адекватно лекувана. Не с национална здравна карта, нито с опит за отживялото разпределение. Похвално. Досега решаването на този проблем бе оставено на изобретателността на общините, чиито ръце държавата връзва с финансов канап. 

Правителството прави програма за осигуряването на лекари и сестри в цялата страна. Навярно заслугата е на здравния министър. Дано поне този път "по-големите" не провалят идеята, дано осъществяването й не бъде опорочено и дано бъде оставен да действа. Защото и доброто, и лошото не се случват без намесата (или ненамесата) на държавата, а здравеопазването не може да се подчинява на пазара.

Трябваше ли да дойде убийствената криза с КОВИД-19, за да осъзнае властта колко е труден достъпът до медицинска помощ за хората в отдалечените райони? Кому бяха необходими 10-годишните опити да бъде убивано здравеопазването в малките населени места - рестрикции, лимити, съкращения на болнични легла, прокуждане на лекари и сестри? Как гледа на себе си същата тази власт, която уби преди 8-9 години над 17 малки болници и съсипа не една и две големи областни здравни заведения? Къде отидоха "спестените" пари от закритите инфекциозни и родилни отделения? А от лимитите? 

Резултатите са видни - днес хора умират по стълбите пред болниците и за това няма вина нито един лекар, нито една сестра или санитар. Те са вече на предела на силите си. Вината е в годините назад, в криворазбраното пестене на пари и убийството на българското здравеопазване по административен път. А лицемерното раздаване на пари все още не може да заглуши обидата към съсловието.

Обществото все пак може и да прости тези грешки, ако бъде осъществена идеята на проф. Костадин Ангелов. Нещо, което трябваше да се случи преди десет или поне преди пет години. По нашенски казваме "По-добре късно, отколкото по-късно" и очакваме системата да поеме заслужената глътка въздух.