Платеното безплатно

Докато страни на ЕС вече си разменят електронни досиета и електронни рецепти, българските доктори пишат на ръка. А българските пациенти доплащат почти половината от лечението си. Нищо, че според конституцията здравноосигурените лица се лекуват безплатно. Ето как безплатното здравеопазване става платено.

Парадоксално, нали? Още по-парадоксално е, че поредното предложение на министъра на здравеопазването за промяна в здравноосигурителния модел обещава пациентите повече да не доплащат. А задълбоченият прочит на въпросния модел показва, че той на практика ще узакони доплащанията - каквото е извън клиничната пътека, болницата трябва просто да си го сложи в ценоразпис и това става законно. Парадоксите са доста. Най-"скъпите" пациенти са психично болните, но средно дневно те са лекувани с 1,66 лв., а средният престой в болница на тези пациенти е най-дълъг - 61 дни! 

Друг парадокс е, че има действаща Национална здравна карта, но никой не се съобразява с нея. Законът за бюджета на касата й забранява да сключва договори с нови болници, но те продължават да никнат под различни форми. Разбира се, не и в регионите, в които имат нужда от тях. 

В частните болници има дори "услуга" запазване на час за операция, която струва почти 900 лв., или извозване на носилка от етаж на етаж - 80 лв. И прочее чудатости. В същото време държавните и общинските доктори едва си връзват заплатите, лекуват най-тежките пациенти по клиничната пътека и представете си, не по клинична пътека, пак имат сили да се усмихнат и да успокоят пациента и неговите разтревожени роднини. И в същото време директори на държавни болници се оказва, че са най-богатите в страната доктори! 

Къде в тази говорилня остава пациентът? В голяма част от случаите не знае правата си. В останалите случаи настоява за уважение, без той да уважава, настоява за мигновен достъп до специалист, настоява за промяна на системата, без да знае каква точно да е тази промяна. И в крайна сметка заедно с лекаря си и с медицинската си сестра попада в центрофугата на клиничната пътека. Там нещата се размесват и размазват. 

Управляващите ни обещаха промяна. Но без яснота. Без да са пресметнали, както е по целия цивилизован свят, колко струва една операция на сливици, колко струва трудът на лекаря и на екипа му, за да я направят, и дали всичко това плюс неминуемите режийни разходи може да бъде платено с 8% здравна вноска. Ако може - ОК! Да забранят доплащането. Ако не стигат тези 8%, да кажат колко трябват, за да знаят хората колко и за какво плащат. И преди това: нека онези държавни служители - с 4-цифрените заплати, бъдат така добри да плащат от джоба си 8% осигуровка, както го правят работещите бедни с по 560 лв. заплата. Едва тогава може и да имаме реформа, започнала на чисто.