Отбелязваме Деня на народните будители

България отбелязва Денят на народните будители. Днес се прекланяме пред делото и паметта на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, допринесли за съхраняването на българския език, култура и самосъзнание. Сред най-разпознаваемите имена са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Левски, Христо Ботев и Иван Вазов.Празникът се свързва с делото на няколко знаменити личности и води началото си от Българското възраждане и стига до нашето съвремие, където понятието "будител" придобива известни модификации.

Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев отправи приветствие по случай Деня на народните будители, съобщиха от пресцентъра на просветното ведомство. „На 1 ноември отдаваме почит на хората, които в едни от най-трудните времена в нашата история пробудиха вярата на българите в собствените им сили и възможности. Със слово, просвета и личен пример те съхраниха езика и историческата ни памет и помогнаха на поколения българи да осъзнаят, че могат сами да определят своето бъдеще", се казва в приветствието на министър Вълчев, цитирано от пресцентъра на Министерство на образованието и науката, предадено от БТА.

По думите му делото на будителите надхвърля пробуждането на националното самосъзнание. „Будителите ни завещаха не само духовно и културно наследство, но и убеждението, че просветеният човек е способен да променя света около себе си. Че бъдещето на България зависи от образованието и от отговорността на всеки от нас", казва проф. Георги Вълчев.

От Паисиевата история до националното освобождение

За начало на Българското възраждане символично се приема написването на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски през 1762 г. В произведението си той разказва за миналото на българите и призовава сънародниците си да познават историята и произхода си. Ръкописът има близо 70 преписа.

Един от първите последователи на Паисий е Софроний Врачански. Той преписва „Историята", а по-късно създава и собствени книги с просветителска цел. През 1806 г. излиза неговата „Неделник“ - първата печатна книга на новобългарски език. През следващите десетилетия развитието на училищното дело, книжнината и периодичния печат създава условия за разпространението на идеите за национална идентичност и политическа независимост.

През XIX век просветителската дейност постепенно се преплита с организираната борба за освобождение. Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър и Стефан Караджа са сред имената, свързани с революционното движение. След Освобождението към пантеона на будителите се нареждат и писатели, учители и общественици, сред които Иван Вазов.Как се появява празникът

За първи път Денят на народните будители е отбелязан в Пловдив през 1909 г. Датата 1 ноември е свързана и с църковния календар. На този ден се почита свети Иван Рилски, смятан за покровител на българския народ.

През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага датата да бъде обявена за общонационален празник в чест на заслужилите българи. Предложението е прието, а с указ на цар Борис III от 3 февруари 1923 г. 1 ноември е официално утвърден като Ден на народните будители.

Празникът се отбелязва до 1945 г., когато е отменен. Традицията е възстановена през 1992 г. с решение на 36-ото Народно събрание. Днес 1 ноември е официален празник и неприсъствен ден за учебните заведения в страната.

Местата, които съхраняват народната просветност и идеология през Възраждането 

Връзката между духовните средища и националноосвободителното движение може да бъде проследена и в манастирите, които през Възраждането са служили за убежище на революционери и места за разпространение на книги и знания.

Един от тях е манастирът „Свети Николай Чудотворец“, в който е възстановена стаята, свързвана с пребиваването на Васил Левски. В нея е показано и тайно укритие в стената, за което се разказва, че е използвано от Апостола, за да се укрива от османските власти.

Духовните средища са имали съществена роля в развитието на българското образование. Килийните училища са сред основните места за ограмотяването на българите преди Освобождението. В тях децата изучавали четмо, писмо и религиозни текстове, а манастирите подпомагали съхраняването и преписването на книжовни произведения. 

nova.bg