Песков: 11 вечерта в Кремъл е пикът на работния ден

- След като в Русия стартира непопулярната пенсионна реформа, пламнаха няколко скандала, предизвикани от разнопосочни изказвания на чиновниците. "Държавата не ви е молила да раждате", "3500 рубли са достатъчни за задоволяване на естествените потребности" и прочие. Как се отнасяте към тези откровения?

- От една страна, у нас има хора, които може и да правят много за страната, но наред с това изобщо не умеят да изразяват своите мисли. От друга страна, в обществото напълно липсва толерантност към чуждите думи. Понякога изпусната фраза може да предизвика оклеветяване и тормоз. Това никак не ми харесва. Ако има чиновници, които нехаят за хората, трябва ли да бъдат критикувани? Трябва. Но върху пързалката на обществената критика попадат всички: и добри, и лоши. Изобщо в нашата страна е прието да се очернят чиновниците. Ето, например аз цял живот съм работил в държавния апарат. Станах чиновник още по времето на Съветския съюз. Карах я, както можех: през мъчителното десетилетие на 90-те карах коли от Турция и ги продавах тук, за да си изкарвам хляба. По две денонощия съм бил на път заедно с шофьорите на автовози. В онези години по пътищата шетаха бандити, в горите на Брянска се криеха въоръжени хора, минах през всичко това... Сега пък заради спецификата на работата си по цели седмици не виждам семейството си, жена си. Както и много други държавни служители. Но така да слагаш всички в една кошница, сиреч всички чиновници са крадци, измет и прочее, това не е ли очерняне, тормоз?

Да, в Русия чиновниците представляват цяла армия. Понякога изглежда, че те са твърде много. Това е вечният проблем на нашата държава. Несъмнено нашите граждани са абсолютно нетърпими към високомерието, към проявата на прекален разкош и това е правилно. Но по-голяма част от служещите самоотвержено работят за благото на страната, те не са замесени в никаква корупция.  Отношението към тях в обществото е такова, че понякога ме е срам да кажа, че съм чиновник. Омразата направо прелива. 

- Какво да очаква Русия от 2019 година? Какво ще стане с нашата икономика, с рублата?

- Очаквам съхранение на макроикономическата стабилност. Да, темповете на растеж не са достатъчни, твърде много хора живеят все така под границата на бедността и това е абсолютно неприемливо. За президента разрешаването на този проблем сега е главният приоритет. Но не може да се отрече, че е осигурена и финансовата, и макроикономическата стабилност. Надявам се това да стане онази основа, от която ще може да се оттласнем и да извършим скок. Това трябва да бъде скок в съзнанието, скок в технологиите, в производителността на труда. По принцип всичко това е заложено в националните проекти, те просто трябва методично да се изпълняват.

- Може ли президентът посред нощ да ви събуди с внезапно обаждане?  

- Случвало се е, когато е имало някакви извънредна произшествия. Но, слава богу, не толкова често. Тук трябва да се знае и друго - президентът е истински работохолик. Той има свое схващане за времето. Другите хора цяла седмица чакат да дойде петъкът, почивните дни. А Путин няма това усещане, защото няма почивни дни. Разбира се, неделята се различава от понеделника, но всичко зависи от конкретната ситуация. Управлението на страната е като доменна пещ, която не трябва да бъде загасвана. Това е процес, който тече постоянно и не зависи от часовете в денонощието. 10-11 вечерта в Кремъл е баш разгарът на работния ден.   

- Всяко обаждане ли трябва предварително да се съгласува?

- В президентския кабинет има  система за правителствена връзка: от нея могат да се възползват и министрите, и ръководители на администрацията. Те могат директно да се свързват с президента, когато той е на работното си място. Ако някой иска да се свърже с него по друго време, молбата се докладва чрез помощниците и адютантите. 

- Има ли в Кремъл служители, които общуват с президента по-често от вас?

- Разбира се че има. Когато става въпрос за публичната част от неговата работа, аз винаги съм редом. Но значителна част от работата на президента е непублична. По това време с него взаимодействат много други хора. Когато например се работи по международни въпроси, до президента постоянно се намират служители от международния блок на администрацията.

- Вие много внимателно подбирате думите в своите отговори. А имало ли е случаи, когато Владимир Владимирович ви се е карал за някакви грешки?

- Разбира се, че е имало. Не забравяйте, че аз съм човекът, който официално трябва да "понесе виелицата" (смее се). За да избегнеш грешките, говорителят има само един изход: да мълчи. Но тогава защо ли има говорители? 

- Путин често е питан какъв се вижда след президентството. А как се виждате вие? В нашата редакция например работи Вячеслав Костиков, бившият говорител на Елцин. Бихте ли дошли на работа в "АиФ"?

- Не съм журналист по образование и едва ли някога ще стана: все пак за това е необходим особен талант, какъвто аз по-скоро нямам. 

Какъв се виждам... В президентската администрация работя от 2000 година. А съм прессекретар на Путин - вече 10 години. Има ли живот след такава длъжност, засега ми е трудно да си представя. Изглежда, че го няма, макар навярно го има. И той може да бъде прекрасен. 

Но тук има и друго "но": щастлив съм, че всичките тези години работих с такъв човек като Владимир Владимирович. Може да се говори всичко, но той вече остави следа и в нашата история, и в историята на човечеството, в това съм дълбоко убеден. Ето защо да бъда до това, да виждам как пред очите се прави история, е уникален шанс, който ти се пада веднаж в живота. 

- Неотдавна на заседание на Съвета по култура възникна дискусия за допустимостта на нецензурния език в обществената сфера. Самият президент кара ли се?

- Ще оставя това без отговор. Мога само да кажа, че като всеки нормален мъж той, разбира се, че може да изрази негативното си отношение към един или друг човек или процес. При това така, че кръвта да си те смрази. 

- В столицата на Чечня има булевард "Путин", сега там възнамеряват да вдигнат и дворец на джудото на името на Путин. Няма ли в това признаци на култ към личността?  

- Путин не харесва това, той самият ми е говорил за това неведнъж. Но все пак случаят с Чечня не е типичен. Първо, там имат свои традиции и обичаи. Второ, това е особен град за съвременната история на нашата страна - град, който бе почти разрушен, но се възроди. Така че това е особен случай. 

- Как президентът при такъв плътен график запазва такава физическа форма? Той има ли някъде велоергометър?

- Не, той плува по километър всеки ден. Има и паузи, когато той пътува, тогава това не се получава. Отделно той се увлича от хокея, други видове спорт, например борбата.  

- Едва ли не на всяка пресконференция Путин е питан дали смята са се жени. Желателна ли е втора половинка за държавния глава или е по-добре да бъде ерген?

- Съмнявам се, че Путин мисли много по въпроса, пък и смятам, че нямам право да се интересувам. Но да кажем така: женен или не, това не се отразява върху изпълнението на президентските функции.

- Има ли президентът възможността да се отскубне от охраната? Да си сложи тъмни очила и да отиде или замине някъде? 

- Не, мисля, че в днешно време това е невъзможно.

- Имал ли е Путин преподавател по ораторско изкуство? Видно е, че речта му е добре подредена, дори когато непредвидена.  

- Ако е имал учител, не мен не ми е известно. Но от друга страна, всичко това се базира на опита: Путин много говори пред публика, провежда и много преговори... Не забравяйте, че той е получил и добро образование. Освен това той е човек, който не престава да се учи. Пък и не само той, разбира се. Хората в нашата страна започват да разбират, че не може да получиш веднаж образованието и след това цял живот да работиш. Трябва постоянно да усъвършенстваш знанията си. И тук възрастта няма значение.