Пенчо Милков: След 30 години разграждане на държавата на хората им трябва цел

Интервю на Мая Кулишева 

Пенчо МИЛКОВ е роден на 31 юли 1978 г. в Бенгази. По професия е юрист от Русенския университет, магиcтъp по национална cигypноcт и отбрана от Военната академия. Депутат от Русе в групата на "БСП за България" в 44-то НС. Член на парламентарните комисии по правните въпроси и по вътрешната сигурност.  

"Свалянето на ГЕРБ от власт е само стъпка към реализацията на нещо много по-голямо"

- Г-н Милков, бяхте заедно с Елена Йончева, когато тя обяви разкритията си за "Ало, Банов съм"... 

- Работя с Елена от момента, в който обсъждахме първите разкрития в Хасково за роднинските назначения и схемите там, т. нар. "Кумгейт". Защото, преди да бъдат огласени документите от едно такова разследване, те трябва да бъдат четени и анализирани. И сега в случая със записа "Ало, Банов съм" Елена изрази желание да го представим пак заедно. Материята е сложна в правно отношение и голямото предизвикателство за мен бе от сложните казуси да подготвим на достъпен език изложението пред медиите и хората да разберат за какво става дума. 

- Преди да влезете в политиката, сте работили като адвокат. Сега не ви ли гнети това, че хора от различни политически сили вземат решения и правят законодателни промени, показвайки невероятна некомпетентност?

- Некомпетентността постепенно пропълзява у човека. В България, когато един човек започне да прави политическа кариера, спира да се занимава с това, което го е завело в политиката. Ако е бил юрист, след два-три мандата в парламента, ако се откъсне от живото право, загубва чувствителността си за динамиката на нормативната уредба и за обществените отношения. У нас се смята, че юристите могат да бъдат добри политици - но аз смятам обратното. Защо? Много са важни живата връзка с хората и участието в обществените отношения - първо на частно ниво, което ти позволява да изградиш с времето обобщен поглед, за да можеш да вземаш решения за общото. Затова мисля, че некомпетентността, проявявана по време на общите дебати, пречи на повечето хора да четат повече, както са чели, когато са били юристи. Какво ме е подтикнало да стана политик? Аз съм на 40 години и виждам как страната ни неотклонно потъва, моето участие в политиката не е, защото съм избрал професията политик. Напротив. Аз бях добър в професията си, но сега имам още много да уча... Само да говориш срещу ставащото у нас и да пишеш в интернет не е достатъчно. За да промениш страната си, трябва да участваш реално - всеки с това, което може и знае. А когато повече можещи и знаещи хора влязат в политиката, осъзнавайки, че го правят временно, те могат да дадат всичко от себе си в името на цялото общество, а след това да отстъпят на следващите - мисля, че това ще върне страната ни в правилния път.

- Член сте на две важни комисии в НС. Как защитавахте в тях позициите на БСП за такива законопроекти като Изборния кодекс, прословутите скандални промени в Закона за вероизповеданията, които се видя, че са и противоконституционни?

- Нескромно е да го кажа, но мисля, че нашите депутати в правната комисия изпълват със съдържание нейната дейност. Често пъти заседанията продължават по 8-9-10 часа, в случая с Изборния кодекс продължиха 16 часа. Това е, защото ние спорим и коментираме с часове всеки текст, всяка дума. Често пъти председателят - сега вече министър на правосъдието, водеше експерти да защитават тезите му и се налагаше да спорим с тях и с него. Без да се спирам на юридическите аргументи, ще кажа, че заседанието до един и половина през нощта в правната комисия и забавеното заседание в залата бяха заради това, че ние искахме да предотвратим тогавашните решения. Няма как да се съгласим от 48 решения на ЦИК да се обжалват 18, а другите - не. Преди промените всички решения подлежаха на обжалване. След намесата на ГЕРБ от текста на закона това отпадна - ето пример за служебна победа. Няма как да се съглася също решенията в ЦИК и РИК да се вземат с една втора от гласовете, а не с две трети, както е предвидено още преди 30 години. 

- Ваши колеги юристи са на мнение, че това решение специално за гласуването в комисиите е противоконституционно - има ли опасност да не се признаят изборите? Пък ще има и външни наблюдатели...

- Външните наблюдатели всъщност наблюдават фактическия процес на гласуването и по-точно - дали се нарушават правата на гласоподавателите. А за това, което питате, текстовете трябва да се блокират, преди да влязат в сила, преди изборите, а не да се чака да се проведат те и след това. Не можеш да оспориш резултат от избори при действаща норма...

- Правите срещи с хора из цялата страна. Разкажете какво ви питат. Какво мислят хората след поредните скандали с "Апартаментгейт"? Имат ли чувството, че нещата може да се променят, или са апатични?

- Имах много срещи в страната в края на миналата година с "Визия за България". След напускането на парламента се върнахме в областите си, в Русе се срещам всеки ден с различни групи хора. Много държа на срещи с хора, които могат след това да формират мнението на други граждани. Преките ми контакти показват, че хората не са революционно настроени. Съжалявам да го кажа, но повечето са настроени апатично и гневът ги води не до протест, а до бягство, преобладава мнение, че "нищо не може да се направи". Честно си казвам, налага ми се на всяка една среща да изглеждам силен, уверен, убеден в бъдещето, да показвам, че не ме е страх, да показвам сила. След последните 30 години установявам, че пред българския народ три десетилетия не е поставяна главна, стратегическа цел... Избират дадени хора за министър-председатели, за президенти, но никой не назовава каква е главната, основната цел пред българите. Мощта на една държава се крепи на материален и на духовен компонент. Част от духовния компонент е именно главната цел - било е време, когато целта е била Освобождението на България, после Съединението... Каква е сега нашата главна цел - членство в банковия съюз, влизане в Шенген, в чакалнята на еврозоната ли ни е главната цел? Това е смешно, това може да е само стъпка към нещо по-голямо. Аз дефинирам главната и основна цел като укрепване и възстановяване на силата на българската държава. 

Държавата не може да е имагинерно понятие, картинка на знамето или на герба. Държавата е набор от институции, набор от функции. При нас 30 години след възприемането на неолибералния модел държавата бе легално и нормативно декомпозирана, разглобявана. Ние трябва да кажем стоп на този процес, да отречем този пагубен модел. И основната, главната ни цел трябва да бъде възстановяването на основните функции, на основната структура на държавата ни като субект. Тя има да решава много проблеми. Когато хората чакат пред Спешна помощ, те се ядосват на държавата, казват: "Няма такава държава". Защо? Защото приехме да бъде разглобена, приехме всяка контролна функция да се осъществява от частни субекти, всяка публична услуга да отива в частни ръце. Нотариусите - частни, ЧСИ-та частни, контролът на асансьорите - частен... Пред хората трябва да се изправят президент, премиер и да ни обяснят главната цел, към която се стреми България. Вдъхновението за постигането на ясна цел ще разкрие у хората този импулс за действие. Главната цел не е свалянето на ГЕРБ от власт. Това е само една стъпка към реализацията на нещо много по-голямо! И забележете, хората не се мотивират, ако се говори с тях само против някого и нещо. "Визия за България" дава една възможност за по-справедлив и социален свят. Вапцаров не е убит, защото е писал "Царят е лош" или "Фашистите са в България". Неговите стихове са за възможния красив живот, подреден по друг начин. Затова, ако искаме ние да вдъхновим хората, ако искаме да ни повярват, трябва да им говорим как ще променим живота си към по-добро, а не само да оспорваме настоящето.