На фокус
Първият наказан
Санкционирането на Методи Андреев е закъсняло, но поучително
/ брой: 33
Манол Генов
"По-добре късно, отколкото никога", това е в основата на новината за първия наказан за неетично поведение депутат. А народният представител Методи Андреев даде всичко от себе си, за да се сдобие с това наказание. Решението за това се бави 70 дни, цели 70 дни от сезирането на главния прокурор Сотир Цацаров (25.11.2015 г.) до парламентарната комисия за конфликт на интереси и парламентарна етика. Дано това протакане да е било нужно, за да се разбере категорично, че е недопустимо вмешателството на депутат в изпълнителната или друга независима власт. С безпрецедентните си опити за натиск в система като МВР г-н Андреев показа нещо важно. Че може и депутат да станеш, и пак да не разбереш конституционното разделение на властите. Методи Андреев или не го знае, или е скрит протестър срещу това разделение.
Дали наказанието ще изпълни своя превантивно-възпитателен ефект върху лицето Методи Андреев е въпрос с повишена трудност. Доказано бе, че през 2015 г. като народен представител от ГЕРБ той си е позволил да кадрува в системата на МВР, като е дръзнал да казва кой полицейски началник да си ходи, кой друг да дойде и т.н Разплитането на опитите му за натиск стана покрай шумните арести в районните управления на МВР в Първомай и Асеновград от миналата есен. Именно показания срещу Андреев на ръководни кадри вътре в системата на МВР станаха основание в хода на досъдебното производство прокуратурата да сезира главния прокурор на страната. Г-н Цацаров от своя страна сезира парламента и настоя за произнасяне.
Всеизвестно бе, че през 2015 година Методи Андреев се пробва да разгърне кадрова мощ вътре в МВР. Като народен представител от този регион аз многократно алармирах за изключително опасните сигнали, които това поведение излъчва към обществото и към институциите. Тогава реагирах остро на изявленията на Методи Андреев за това как имал информация за проверките на служба "Вътрешна сигурност" в полицейски управления в Пловдивско. Бях изумен от публичните му признания тогава как бил настоявал пред директора на ОД "Полиция" в Пловдив да сменя този и онзи началник. Затова и недоумявах защо председателят на парламентарната комисия по етика осуетяваше разглеждането на писменото сезиране на главния прокурор по случая "Методи Андреев".
Едва ли някой е изненадан от реакцията на самия г-н Андреев след решението на комисията. Очевидно цялото това време продължава да му е недостатъчно, за да разбере той самият, че нито е кадровик, в който и да е сектор на изпълнителната власт, нито е гражданин с особени права, за да му се обръща специално внимание. Цветистата му лексика за настъпване на мотиката вече е надградена от самия него с оценката как няма да се даде заради едно "келяво депутатстване". Методи Андреев едва ли съзнава, че с действията си има сериозен принос депутатството да е "келява работа" в очите на хората. Оптимистично звучи новината, че порицаният депутат е осъзнал, че това е последното му пребиваване в Народното събрание.
Въпросите какво се случва с разследването вътре в МВР все още нямат своя отговор, но ще бъдат зададени в най-скоро време на отговорните за това лица. След МВР депутатът Андреев е открил за себе си нова активност. И не мога да спестя своите притеснения, провокирани от желанието му да етикетира части от най-новата история на страната ни и да играе куратор на музей на социализма и (или) на тоталитаризма. Притесненията ми са и в друга посока - да не би Методи Андреев, след неуспешния си опит да заеме поста "Човешки ресурси" в МВР, да поиска щат в Министерство на образованието, където на воля да пише своята теория за историята с искреното и категорично желание тя да влезе в учебниците.
И понеже има реална опасност да припознаем в негово лице нашенски съвременен макартист, имам един скромен съвет. Някой по най-бързия начин да подари на г-н Андреев екземпляр от Конституцията на страната и да му обясни, че България е парламентарна република и че той е част от парламента. На г-н Андреев трябва да му се разясни и каква е работата му в законодателния орган на страната. Вероятно да кадрува в МВР или да окачествява части от най-новата българска история със собствения си скромен прочит са интересни занимания. Но за тях ще е добре бързичко да си смени настоящата месторабота. Защото МВР-кадрите се назначават на друго място, а учебниците по история се пишат на трето.