Париж и Берлин създадоха колизии в ЕС

На започналия в Брюксел Европейски съвет с участието на държавните и правителствени ръководители от ЕС, основна тема на дискусиите бе приемането на предложените от Франция и Германия мерки за подобряване и укрепване на икономическото управление и финансовата стабилност на Евросъюза. Всъщност тази тема логично попада в центъра на вниманието на европейските политици, тъй като е налице общо желание да не се допусне повторение на острата финансова и икономическа криза, която разтърси ЕС през последните две години и от която страните членки бавно излизат.
Припомняме, че френско-германският план, който предлага промени в Лисабонския договор за създаване на постоянна система за справяне с кризи като дълговата криза в Гърция, вече се натъква на остро противопоставяне от много държави членки. Очаква се на срещата да бъде приет нов пакет от бюджетни правила, включително по-тежки санкции за държавите членки, които не държат под контрол дефицитите и равнището на дълга си. Но вероятно лидерите на ЕС ще се съсредоточат върху дискусията за промяната на договора. Както стана ясно в навечерието на срещата, много страни се колебаят да подкрепят идеята на Берлин и Париж, тъй като се опасяват, че внасянето на поправки в договор, по който се водеха преговори осем години и той влезе в сила едва преди десет месеца, може да предизвика сериозни политически разногласия.
Малко преди началото на първото заседание председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу обяви, че е готов да помисли за ограничени промени в Лисабонския договор с оглед на финансовата защита на еврозоната, но отхвърли идеята на Германия за политически санкции срещу страните с твърде високи дефицити, предаде АФП. "Ако промяната на договора цели да намали правата на глас, според мен това е неприемливо", допълни той.
На сходни позиции застана и датският премиер Ларс Льоке Расмусен, който ясно заяви, че смята за противоречиво френско-германското предложение за нови правила с цел засилване на бюджетната дисциплина в ЕС. "Според мен ще е възможно да създадем необходимите санкции без промени в договора", заяви още Расмусен, като същевременно отхвърли идеята за лишаване на страните с големи дефицити от правото на глас. Не по-малко категорично е и мнението на щведския премиер Фредрик Рейнфелд, който изрази готовноста на страната си да изслуша френско-германското предложение за внасяне на промени в Лисабонския договор, ако те няма да предизвикат проблеми. "Ако Германия ни каже, че за да постигнем това, имаме нужда от промени в договора, ние сме готови да се вслушаме в това, но е много важно да отбележим, че решаването на проблема на Германия не трябва да създава проблеми за всички останали", допълни Рейнфелд. Като особено критично бе оценено изявлението на външния министър на Люксембург Жан Аселборн, направено пред икономическия в."Ханделсблат", в което той посочи, че предложенията "да се наложат с декрет наказания на държавите от ЕС би било отрова за Европа".
На противополжни позиции застанаха Финландия и Полша. Финландската министър-председателка Мари Кивиниеми подкрепи евентуална промяна на европейския договор, ако е необходимо, за да се създаде "постоянен механизъм" в помощ на страни в затруднение от еврозоната. "Промените в Лисабонския договор за втвърдяване на общата бюджетна дисциплина, предложени от Германия с подкрепата на Франция, "устройват" Полша", заяви полският премиер Доналд Туск. Той обаче се обяви против политически санкции срещу страните, които не спазват бюджетната дисциплина.