Парфюмът - изненада, съблазън, опияняваща страст

Мария Попова

Думата парфюм произлиза от латинския израз per fummus, което означава "чрез дима". А от омотаните с билки и смоли ароматни факли, от маслените кадилници в храмовете и розовата вода на Авицена досега парфюмът има наистина дълъг път.
Първите парфюми са създадени в Месопотамия и Египет, а по-късно персийците и римляните превръщат парфюмерията в изкуство.
Още от древни времена парфюмът в Египет е бил център на естетиката и терапията както за жените, така и за мъжете. Майсторите на това чудо са смятани за творци, а професията е упражнявана от представители на двата пола. Процесът по създаването на парфюми може да се разгадае по релефите, оставени върху стените на гробниците на жреците. От тях става ясно, че най-честите съставки, използвани за парфюмите, били къната и канелата.
Според древните вярвания гримирането и мазането на лицето и тялото с всякакви помади скривало човека от злите духове.
Още тогава от различни природни съставки са приготвяни отвари и мазила, с които

хората се разкрасявали и лекували

 Първите сведения за извличане на етерични масла от растения са открити в шумерски клинописни плочки, около 5000-4000 г. пр.Хр.
Друго сензационно откритие на изобретателните шумери бил сапунът. Но за истински първооткриватели на козметиката специалистите определят древните египтяни. Те широко използвали ароматните екстракти от растенията, за да въздействат върху душата и тялото. Свещените масла и благовония се приемали като дар от боговете. С тях от една страна разкрасявали, от друга - разрешавали какви ли не здравословни проблеми. Както жените, така и мъжете били известни със своята суета, но и със стриктното спазване на лична хигиена.
Египтяните познавали и уникалните свойства на мускуса, амбрата и дуриана, както и тяхната сила като афродизиаци. Употребявали са и мирото, което представлява растителната смола, извлечена от различни храсти и други ароматни дървесни видове. Описани са и животинската мас, както и мускусът.
Египтяните имали доста екзотични вкусове. Като допълнение към домашно отглежданите есенции са внасяли и аромати като ладанова смола от Арабия и Източна Африка, галбан от Персия, също и тамян, поради това, че не е можело да бъде отглеждан в Египет.

При празници и жертвоприношения използвали мирта и тамян

 Мистичната им сила по-късно се оценява в християнството и се използва и досега. Внасяните разновидности били скъпи, което показва изключителната важност на парфюма още тогава.
Опитите за създаване на ухания от миризмите на растенията и на земята са плод на усилия на  жреци, магьосници, алхимици, майстори-парфюмери, та чак до съвременните експерти. Целта на всички е обновяване на технологията за производство, както и изобретяването на нови миризми. Това се превръща в опияняваща страст за тях - вълнуваща и изненадваща.
По време на християнството използването на парфюми било забранено - техният аромат и свойства били обявени от църквата за твърде чувствени и съблазнителни.
Любопитно е, че докато християнската религия забранява употребата им, мюсюлманите използват аромати не само по време на религиозни ритуали, а всекидневно. Може би поради тази причина първата революция в парфюмерията се дължи на тях. Тогава персийският лекар и химик

Авицена разработил процеса на дестилация

 така че производството на ароматни екстракти става по-ефективно.
В епоса за Гилгамеш се разказва, че в началото за извличане на ароматите горели треви и смолисти вещества. А преди около 5000 години шумерите мажели косите си с благовонни масла и масажирали тялото си. Излежавали се във вани с масло от жасмин и перуника, а от кадилниците се носело упойващото ухание на кедър. От това време са и първите достоверни сведения за уменията на хората да извличат ароматни вещества от растения и от животински продукти.
И асирийците допринасят в познанията за извличането на миризми, оставяйки подробни инструкции за майсторене на ароматни мазила. В древните текстове на индийските веди също става въпрос за въздействието на розовото масло и етеричното масло от индийска тръстика. Описано е силното еротично въздействие на тревите и маслата и в библията на изкуството за любовта - Камасутра.
Парфюмът е едно от ефикасните оръжия и на Клеопатра. Любимият й аромат съдържал мирта, канела, кардамон, корен от перуника, лотос, шафран и риган. За нея имало специална доставка на редки цветя: жасмин, лавандула, орхидея.
Според легендата при преминаването на кораба й по Нил даже платната му излъчвали упойващи аромати. Това предизвиквало голяма еуфория сред местното население. От кадилниците се носел

известният египетски аромат Кифи

 (Kyphi). Това бил най-изтънченият парфюм, направен от маслата на индийска тръстика, мента, хвойна, акация, канела и др.
Разказват, че именно с това тайнствено ухание Клеопатра омаяла Марк Антоний. Разкопките показват, че още в древни времена съставките и качествата на парфюмите били изключително важни, както и това колко дълго ще издържи техният аромат. В онези времена парфюмът бил основно перо в износа и много държави се надпреварвали кой ще произведе парфюм с най-високо качество. Маслото от лилии било предпочитано, а това доказва, че в древността дори имало спазване на някакъв стандарт, съществувал и все още не съвсем изяснен стремеж към унификация.
Древният философ Плиний Стари е изредил в своята книга "Естествени науки" аромати като ирис, бадем и лилия. Той описва египетски парфюм, който пази аромата си и след 8 години, а според древния гръцки ботаник Диоскоридес египетският парфюм превъзхождал парфюмите, направени от другите цивилизации.
Парфюмите на Египет се съхранявали в стъклени или каменни съдове, като най-желаните били от алабастър. Носели името на града, в който ги правели, или името на основната си съставка. Декорацията включвала и бижута. Парфюмът се е горил като бял тамян и като зелен тамян. Използвал се от естетически съображения, под формата на течни настойки от масла или от восък и мазнини - за кремовете и мехлемите.
Дълго парфюмите били предназначени основно за елита на обществото. Интересно да се отбележи, че след смъртта на Тутанкамон

вече 3300 години в гробницата му се усеща упойваща миризма

 на парфюм!
Тапути - химичка от Месопотамия - изобретила парфюм, като дестилирала цветя и етерични масла. За целта тя използвала цветя със силно ухание, което чрез дестилацията се увеличавало.
Египтяните пък употребявали много качествени, трайни и силни парфюми при подготвянето на телата на своите царе за мумифициране.
Подобен обичай съществувал и при гърците - те поръсвали с уханни течности падналите в бой воини. При тях парфюмите имали и друго предназначение - използвали ги за масажи в баните. Смятали ги и за истински стимулант в удоволствията и пиршествата.
Около римските куртизанки се носели облаци ароматни ухания, съставките и начина на приготвянето им обаче се пазели в строга тайна.
Знаменитият учен и философ Авицена експериментирал с цветчета от рози в желанието си да намери лек за всички болести. По такъв начин, както стана дума и по-горе, той открил дестилацията - способ за отделяне на концентриран екстракт. Тази технология поставя началото на модерното парфюмерийно производство. Нежната и прозрачна розова вода на Авицена става мигновено една от най-важните експортни стоки на Изтока и се използва за ароматизиране на най-разнообразни неща, включително и на... зърна от кафе. А в Европа тя става основна суровина за производство на козметика и парфюми.
След кръстоносните походи в двора на английския крал Едуард Първи, а по-нататък и при френските, италианските и испанските дворове, започват да работят домашни майстори-парфюмери, които създават ароматни масла и течни ароматни смеси - началото на съвременните парфюми.

Унгарците добавяли и алкохол

Известната "унгарска вода" е направена през 1370 г. за унгарската кралица Елизабета и съдържа добавка от алкохол. Дали се е харесал парфюмът на кралицата не знаем, но технологията, която позволява на парфюма да стане по-силен и по-траен, скоро се разпространява из цяла Европа.
Първият парфюм започва да се продава във Франция през 1675 г.
Наполеон Бонапарт изисквал всеки месец да получава по две бутилки от новото немско изобретение - силно ароматна и остра "Кьолнска вода" с лек лилав оттенък: Eau de Cologne  - Одеколон, както е оригиналното му наименование. Той е патентован от братя Фарини в Германия през 1709 г. Представлява смес от вода, алкохол и растителни екстракти, като съотношението на съставките определя силата и характера на миризмата му.
Наполеон предпочитал да го ползва сутрин след бръснене. Но поради силното му дезинфекциращо действие често в полеви условия го употребявал и за обработване на раните на офицерите.
През 1710 г. в Кьолн се родил и терминът "одеколон" или "Кьолнска вода".
По-късно, през XIX вeк, се появили и първите големи имена-марки в парфюмерията - Жан Герлен (Guerlain), Франсоа Коти (Coty), Ърнест Делатрьоф (Caron). От този момент производството на парфюми се превърнало в индустрия.
До началото на XX век няма разлика между женски и мъжки парфюми.

Мъжете се пръскали обилно

 с парфюми, точно както и дамите. Изобщо не изоставали в употребата на ароматни води и козметични кремове. Аристократите обожавали ароматизирани ризи, ръкавици, панталони. Луи XV и неговата любимка мадам Помпадур са били известни с това, че изисквали не само дрехите им, но и всички вещи в дома - мебелите, а дори и гоблените - да носят аромата на парфюм.
Френската революция, въпреки огромните сътресения, които предизвиква в обществото, никак не намалила популярността на парфюмите, дори напротив - появили се нови аромати с актуални заглавия - Parfum de guillotine ("Аромат на гилотина") и A la Nation ("За нацията").
Първият велик парфюмерист е Франсоа Коти, той отворил магазин за парфюми в Париж в края на ХIХ в., като най-успешните са L`Origan, Chypre u L`Aimant.
През 1921 г. Коко Шанел  - френската дизайнерка, пуснала собствена марка парфюм, наречен "Шанел 5". Името му произлиза оттам, че той бил петият от мострите, които й представил парфюмеристът Ърнест Бо. И досега този парфюм е един от най-продаваните в света.
Развитието на органичната химия дава разните синтетични материали, които, комбинирани с големия избор естествени аромати, водели до изкуството на парфюмерията, каквото го познаваме днес.
Едни от най-използваните съставки при създаването на парфюми били:

Амбра - вещество от животински произход, то е секрет от стомашно-чревния тракт на морски бозайници от разред Китоподобни, застрашени от изчезване. Балсам от храносмилателната система, напомнящ аромата на мускус, и се използва главно за стабилизиране на състава. Сега обаче се заменя със синтетични химикали.

Бергамот - оранжевите му цветове са негодни за консумация. Расте в много части на света, включително и в Италия, Западна Африка и в Мароко. Ароматни масла, извлечени от плодните дръвчета, се използват в парфюмерията още от осемнадесети век. Интересното е, че за производството на 1 килограм бергамот е трябвало да бъдат употребени минимум 200 килограма плод.

Анасон  - представлява едногодишно растение и се среща най-вече в Южна Азия, но също и в някои региони на Европа. Самото растение е с много интензивен и характерен аромат - донякъде напомнящ на кимион, но в сравнение с него по-интензивен и сладък. Парфюми се получават от анасоново масло.

Кедър - това дърво се среща в планинските райони. Парфюмерийната индустрия използва масло, което е извлечено от него.
 
Жасмин - храст, цъфтящ с големи, бели, жълти и розови цветове, широко използван от фирмите, които произвеждат парфюми. Жасминът е един от тези аромати, които все повече се заменят с вещества от синтетичен произход. Необходими са 7,6 милиона цвята, за да се извлече един килограм жасминово етерично масло.

Кардамон - траен вид, популярен и в Шри Ланка, Китай и Индонезия. Това е една от най-скъпите съставки на парфюмите, които са били използвани в Древен Египет, но не и днес. 

Бобровата мас има много силна миризма. Отделяна е от жлезите на бобрите в Канада и Сибир и се използва в парфюмерийната индустрия. Бобровата мас излъчва силен, тръпчив аромат.

Кориандър - растение, което широко се отглежда в Европа. Етеричните масла са подходящи композиции и придават пикантно ухание.

Сандалово дърво - маслото, извлечено от него, е изключително популярна съставка, използваща се широко в козметиката. Тя се употребява в ароматерапията, както и при суха и дехидратирана кожа.
 
Без съмнение друго нововъведение в историята на парфюмите се дължи на феромоните. Тези летливи химични вещества са отговорни за невербалната комуникация като друг начин за подмамване на противоположния пол. От години се смята, че хората, за разлика от някои насекоми и гризачи, не отделят феромони, но последни проучвания не потвърждават напълно това. Изкуствено произведени феромони често се добавят към някои парфюми и така те повишават своя стимулиращ ефект.
Истинската революция в парфюмерията настъпва през ХIХ век. С бързия напредък в областта на химията някои от природните, трудни за получаване и най-вече скъпи компоненти - например мускус, са заменени от вещества, произведени в процеса на химичен синтез. Това решение води до значителен спад в цените на парфюмите, а също така разширява обхвата на хората, участващи в създаването на аромати - истинските майстори.
Легенди в парфюмерийната индустрия станаха имената на Ърнест Делатрьоф, Франсоа Коти, Ърнест Бо, Жан Герлен и Едмонд Рудницки - създатели на аромати през ХХ век. Известни модни дизайнери като Пол Поаре и Коко Шанел откриват, че техните клиенти могат не само да се обличат в красиви дрехи, но също така да излъчват и приятни аромати. 
Днес почти всяка модна къща създава и парфюми, които подкрепят нейната марка.