Парашкев Хаджиев - ярък творец и педагог

Любомир САГАЕВ

Този разговор с големия български композитор Парашкев Хаджиев водихме спонтанно в началото на април 1992 г., само няколко дни преди неговата смърт. С Парашкев Хаджиев ме свързваха приятелски връзки от много години, още като ученици и студенти, от съвместната ни работа в Радио София; дълголетни бяха и отношенията ни между композитор и музиковед, занимаващ се с неговото богато творчество.
След събитията от есента на 1989 г. Парашкев Хаджиев беше избран за председател на Съюза на българските композитори като свободен художник, незаангажиран с партийните изисквания на тоталитарното общество. С огромния си авторитет на творец и педагог той успя в това тревожно време да обедини композиторите в името на бъдещето на българското музикално творчество. За да затегне организационния живот на СБК, той беше подбрал сътрудниците си не по някакви идеологически или лични съображения, а преди всичко като можещи работоспособни хора. Композиторът Добри Добрев беше привлечен за председател на Творческия фонд на СБК. По това време състоянието на фонда беше доста нестабилно и това застрашаваше с несигурност издръжката на организацията. Задачата на Добрев беше да постави фонда на сериозна основа и на необходимото равнище.
Парашкев Хаджиев често ме канеше на разговор на чаша кафе в кабинета си в СБК. Темите на тези разговори бяха музикалното ни творчество, проблемите пред съюза, музикалната атмосфера, концертният живот. Естествено значителна част от разговорите ни се отнасяше за неговото творчество - за това, което пише в момента, и за това, с което възнамерява да се захване по-късно.
Беше 8 или 9 април 1992 г., когато срещнах Парашкев Хаджиев в коридора на СБК. Той изпращаше до асансьора поета Банчо Банов - либретист на три негови опери ("Лето 893", "Мнимият болен", "Ревизор"), два мюзикъла ("Службогонци", "Сирано дьо Бержерак") и на балета "Сребърните пантофки". Като ме видя, Парашкев Хаджиев веднага ме покани в кабинета си. Разбрах, че Банчо Банов е бил при него заради замисъла да напише опера по сюжета на драмата "Към пропаст" от Иван Вазов - проект за неговата 28-а творба за музикалния театър. Основата на либретото беше от Банчо Банов, но Парашкев Хаджиев, който имаше силно чувство за драматургия, както винаги, вземаше активно участие при създаването на либретото и на тази своя опера. Всъщност той сам беше автор или съавтор на либретата на всичките си опери. Сега той отново ми заговори за намерението си да превърне драмата в истинска оперна творба.
От бъдещата опера "Към пропаст" разговорът ни прескочи към току-що поставената на софийска сцена "Любовта на Йоан Кукузел". Казах му мнението си. Познавах операта "Любовта на Йоан Кукузел" още от прослушването й в Радио София, когато композиторът сам свиреше на пианото и пееше вокалните партии. След това Хаджиев ми прочете либретото на "Към пропаст" от Банчо Банов и ми каза какви изменения смята да направи.
Попитах го дали ще подсили още драматургията.
- Имам такова намерение, но засега премислям всичко.
- Решил ли си вече на кой оперен театър ще я дадеш за първа постановка?
През последните четири десетилетия нямаше музикална сцена в България, където творбите на Парашкев Хаджиев да не бяха желани. Написани майсторски, с отлично познаване на законите на сценичното изкуство и в духа на най-добрите традиции на романтичната опера, те обогатяваха репертоарите на театрите и се радваха на широк интерес от публиката. Очаквах да чуя някакво име, като ми беше любопитно дали и този път няма да е на Варненската народна опера, към която той като че ли имаше слабост. На Варна Парашкев Хаджиев беше доверил правото за първо представление на балета "Сребърните пантофки", на оперите "Албена", "Юлска нощ", "Рицарят". В афиша на крайморската трупа бяха намирали място и почти всички други негови опери.
Парашкев Хаджиев въздъхна, после изрече с горчивина в гласа:
- Знаеш, че докато не завърша напълно една опера, никога не се ангажирам с определен театър, нито искам да ми предложат контрактация. Аз просто написвам работите си и театрите са тези, които ме търсят, за да я поставят. Почти всичките ми опери са играни във всички наши театри...
Не само в българските - искаше ми се да допълня, защото знаех как някои от оперите на нашия класик бяха поставяни и аплодирани в Германия, Белгия, Чехия, Русия. Но не посмях да го прекъсна, тъй като усещах, че иска да излее това, което му тежи на душата.
- Положението обаче коренно се промени. След като през 1987-а Пловдивската народна опера постави "Мнимият болен", не съм получавал предложения за постановки на оперите ми - нито на старите, още по-малко на новите, ако не смятаме "Любовта на Йоан Кукузел", за чиято постановка в София се наложи спонсор да заплати разноските, а аз трябваше да съкратя цяла картина. Това ми се случва за пръв път!
Бях в Пловдив на премиерата на операта "Мнимият болен", написана по едноименната комедия на Молиер. Либретото на Банчо Банов беше със стройна структура, хубав език и сгъстено действие. А музиката на Парашкев Хаджиев носеше най-добрите черти на неговото творчество в областта на комичната опера - жизнерадост, бодрост, хумор, лирика, оптимизъм. Беше написана с високо професионално майсторство и се отличаваше с богатството на хармоничния си език, класическа ясност на формата и колоритен оркестър.
- Написах опера по "Ревизор" на Гогол - продължи композиторът, - която смятам за нещо ново в творчеството ми, но така си лежи в чекмеджето ми...
Голяма част от музикално-сценичните произведения на Парашкев Хаджиев бяха създадени върху сюжетите на най-видни български и чужди писатели - Иван Вазов, Йордан Йовков, Рачо Стоянов, Камен Зидаров, Молиер, О'Хенри, Викториен Сарду. И очевидно това ново, което спомена композиторът, сигурно пак стъпваше върху безкомпромисната взискателност, която той проявяваше към сюжетите и текстовете на творбите си. Именно тази взискателност го беше насочила преди три десетилетия към българското и световното литературно наследство.
- Какво стана? С какъв ентусиазъм посрещнах нахлуването на демокрацията. А колко бързо настъпи голямото разочарование. Не знам какво да мисля...
Парашкев Хаджиев не беше от авторите, които си позволяват да разкриват личните си чувства и вълнения във връзка с изпълнението на творбите си. През 1952 г. първата му музикално-сценична творба, оперетата "Деляна", жънеше огромен успех на сцената на Държавния музикален театър "Стефан Македонски", когато в "Работническо дело" беше отречена като "вредно произведение" заради либретото, което било "издевателство над новото кооперативно село". Тогава композиторът понесе мъжествено несправедливия удар и дори се пошегува, че вече ще пише опера само по текст на Вълко Червенков.
Следващите думи на Парашкев Хаджиев направо ме зашеметиха.
- Цял живот съм бил анти на социалистическите постулати. Сега обаче почвам да мисля, че демократите ще ме направят комунист. И знаеш ли защо? Не само заради досегашните придобивки в българската култура.
Той заизрежда - оперните театри, симфоничните оркестри, ансамблите, хоровете, камерните състави и пр., и пр., да не говорим за музикалните училища и за самодейността...
- През 1989-а, когато ме избраха за председател на Съюза на композиторите, бях удивен от това, което заварих. Композиторите се бяха пръснали, материалните възможности на съюза бяха неимоверно намалели. Обхвана ме отчаяние и бях склонен да се откажа. Но мисълта, че трябва да се търсят пътища за оцеляването на българската музика, ме накара да се захвана с проблемите. На първо място - с приходите на съюза. Творческият фонд беше в окаяно състояние. С опитен организатор като Добри Добрев, когото познавах още от Концертната дирекция и след това от Радио София, работите потръгнаха. Осигурихме издръжката, засилихме грижите за постъпленията по фонда, укрепихме управителните съвети на съюза и на фонда. Не срещнахме никаква подкрепа нито от Министерството на културата, нито от подведомствените му органи, които се занимаваха с музикалните въпроси. До каква степен бяхме останали само на себе си и какво беше отношението на министерството към нас съди по следния случай. Потърсихме съдействието на Боян Скопаков, първи заместник-министър на културата, когото бяхме привлекли за консултант на творческия фонд, да ни уреди среща с министъра, с госпожа Елка Константинова. Тя даде съгласие и аз, придружен от Добри Добрев, я посетих. Елка Константинова ни посрещна с думите: "Заповядайте. Вие не сте комунисти като предишните."
Толкова бях изненадан, че не можах да се овладея и се обърнах към Добрев с думите: "Г-н Добрев, ние нямаме работа тук. Да си ходим!"
Така завърши нашата среща с Елка Константинова, министъра на културата, която очаквахме с такава надежда.
Парашкев Хаджиев замълча. Безмълвен останах и аз. Разделихме се. След няколко дни, на 28 април 1992 г., големият български композитор Парашкев Хаджиев завърши земния си път. (Парашкев Хаджиев е роден на 14 април 1912 г. - б.р.)
------------
Любомир Сагаев (1917-2001) е виден български музиковед, автор на книгите "Българското оперно творчество", "Съвременното българско оперно творчество", "Книга за операта", "Книга за балета" и др. Споменът се публикува за пръв път.