Панамският канал - инженерното чудо на модерния свят

Едно от Седемте чудеса на модерния свят, инженерно постижение, което направи революция в световната търговия... Един от най-големите и трудни строителни проекти, който свързва Тихия океан с Атлантическия и разделя Северна от Южна Америка. Това са само част от определенията за Панамския канал, който навърши 100 години. Заради започналата в Европа по същото време преди един век Първа световна война официалното му откриване е през 1920 г. Броят на преминалите през канала кораби през първите години не е голям поради редуцирания трафик на кораби от Европа след войната. След 1924 г. обаче трафикът се увеличава и през канала преминават по 5000 кораба, като рекордът е 65 кораба за един ден през 1968 г. За цял един век над милион кораби са преминали през канала, дълъг 81,6 км и широк 150 м.
От построяването си до 1999 г. каналът се контролира от САЩ, а от 31 декември 1999 г. се управлява от специална панамска правителствена агенция. Водният път е двигателят на панамската икономика, която от 2008 г. се радва на среден годишен ръст от около 8 процента. Днес транзитните такси допринасят с около 1 млрд. долара за националния бюджет. Водният път е толкова важен двигател на растежа, че цялата местна индустрия се изгражда около него. Самият канал носи само не повече от 5% на икономиката, но пристанищната дейност, логистиката, обслужването на корабите - всичко това допринася за страната с население от 3,8 млн. души.
Въпреки че каналът е много важен за Панама, трафикът през него представлява само 5 процента от световната търговия. Като се има предвид колко бързо се променя тя, е нужно страната да реагира адекватно. През 2006 г. се проведе референдум, на който панамците одобряват проект за разширение на канала - инсталиране на по-широки шлюзове с механични врати, за да могат да преминават по-големи кораби.
Работата по разширяването на Панамския канал започна през 2007 г. Приблизителната стойност на всичко е 5,25 млрд. долара. След осъществяването на проекта пропускателната възможност на връзката между Тихия и Атлантическия океан ще се увеличи два пъти - от 300 до 600 млн. тона годишно.
Две от 16-те нови шлюзови врати са широки 57 м, високи са 32 м и тежат 4,1 хил. т всяка. Реконструкцията трябва да завърши до края на годината, а разширеният канал следва да заработи през януари 2016 г. Не е изключено този срок да не бъде спазен заради непрестанно възникващи спорове около заплащането на работниците, както и заради увеличаването на първоначално предвидените разходи.
Замислен най-напред като световен търговски път, който да спести заобикалянето на Южна Америка покрай нос Хорн, Панамският канал се оказва стратегически за експанзията на Съединените щати в Латинска Америка. Времето за преминаване през канала е от 8 до 10 часа. Кораби, пътуващи между Ню Йорк и Сан Франциско, спестяват 13 000 км, използвайки Панамския канал. За едно денонощие каналът се прекосява средно от 48 кораба.
Макар идеята за кратка морска връзка между Атлантическия и Тихия океан да се корени доста назад в миналото, при Карл V, още през 1534 г., то реализацията й започва в края на XIX век.
Докато чудото на инженерната мисъл отбелязва своята грандиозна годишнина, един важен факт не бива да се пренебрегва. Зад реализацията на Панамския канал стоят хиляди човешки истории - анонимни... Хората, намерили смъртта си по време на строителството, са повече от 28 хиляди. Близо 90 процента са индианци и всяка година те се почитат със скромна възпоменателна церемония.
До анонимните, загубили живота си, за да стане чудото факт, се нареждат и тези, чиито имена знаем. Въодушевен от успешното построяване на Суецкия канал, 76-годишният френски дипломат-предприемач Фердинанд дьо Лесепс решава да се заеме с Херкулесовата, както става ясно впоследствие, задача да прокопае канал през Централна Америка, в най-тясната точка на Панама.
Дьо Лесепс събира 60 млн. долара и основава компания. Над 800 хил. души придобиват акции от дружеството. Жул Дангле ръководи операциите в Панама. 26-годишният Филип Буно Вания ръководи тихоокеанската група.
Амбициозното начинание, стартирало през 1881 г., се сблъсква с редица инженерни проблеми, сред които е и буйната река Шагрес. Освен това мистериозна тропическа болест, която впоследствие се оказва, че е жълта треска, поваля работниците. През първите 5 години умират 6 хил. души. След огромен финансов и политически скандал през 1888 г. компанията обявява банкрут и проектът е замразен.
През 1904 г. строежът е поет от САЩ, които го завършват 10 години по-късно. Американският президент Теодор Рузвелт избира железопътния инженер Джон Стивънс да продължи с изпълнението на тази трудна задача. Америка купува за 10 млн. долара стратегическия път. Само съоръженията струват на САЩ 390 млн. тогавашни долара.
Железопътният инженер Стивънс въвежда съвсем нови методи, за да създаде водния път. Построява железопътна линия, изпълняваща ролята на голяма транспортна лента, която извозва бързо скалните парчета, преди да се свлекат надолу. Хиляди работници се стичат в Панама, привлечени от високото заплащане. Работата по канала се индустриализира.
Жълтата треска обхваща Панама, която е рай за комарите. Д-р Горгас спасява положението, като убеждава Стивънс да наеме 4000 души, които да поведат война с комарите. Това е най-масовото избиване на комари в историята. От 1907 г. след Стивънс главен инженер е Джордж Готалс - експерт в строежа на шлюзове.
5600 работници умират по време на американската операция. Работата е изключително тежка и рискована. Температурата е петдесет градуса по Целзий. За 6 години армията на Панама разбива 80 млн. тона скали!
Близо 26 м е разликата между нивото на канала и нивото на Световния океан. Тя се регулира от три шлюзови системи. Електрически локомотиви и силата на водното налягане издигат корабите, за да преминат през канала до езерото Гатун, което разделя двата океана. Около 197 млн. литра вода се използват при всяко тяхно преминаване през шлюзовете като двигателна сила.
Максималният допустим размер на корабите, които могат да преминават през канала, се нарича Panamax. Те могат да пренасят до 4400 контейнера. А тези, които ще се използват след монтирането на новите шлюзове, ще могат да носят до 14 хил. контейнера.
Панамският канал е истинско инженерно чудо, което обаче трябва да бъде видяно на живо, за да се усети неговата мащабност.


Знаете ли, че...

* 0,36 долара плаща Ричард Хелибъртън, за да преплува канала. Таксата е била пресметната съобразно теглото му от 68 кг; най-голямата такса до момента е заплатил круизният кораб "Норвежка перла" през 2010 г. - 375 000 долара;
* 152, 910, 972 куб. м е материалът, изкопан на мястото на канала; празнините са запълнени с 4 милиона кубични метра бетон;
* Повече от 30 000 тона динамит са употребени за изкопаването на Панамския канал;
* Три сгради като "Емпайър стейт билдинг" могат да се поместят в новите шлюзове;
* 1,7% или 205 плавателни съда от целия трафик са круизни кораби;
* Поради наклонената S-форма на Панамския провлак слънцето изгрява от Тихия океан и залязва в Атлантическия;
* През 1963 г. Панамският канал започва за първи път да работи денонощно, благодарение на въведеното флуоресцентно осветление;
* Днес близо 10 хил. души работят на Панамския канал.
 

Изграждането на шлюзовете Мирафлорес през 1912 г.

1907 г. - Каналът Кулебра