Пълна промяна с отваряне на информацията

Ивайло Калфин,
член на Европейския парламент

Има много начини да се поощри икономиката. Повечето от тези чудодейни рецепти се опират на по-доброто управление. Държавата може да бъде основен фактор за икономически растеж, без това да струва допълнителни средства на бюджета. Един пример, по който работя в Европейския парламент, е проектът за Директива за повторно използване на публичната информация  или както е по-популярна - за открито управление. Ако тази директива се приложи, страните от ЕС, включително България, ще направят огромна крачка към подобряването на качеството на живот на своите граждани и ще стимулират икономиката и разкриването на нови работни места в перспективната област на компютърните приложения. Как може да стане това?
Днес публичната администрация - държавна, общинска, регионална - събира и обработва огромно количество информация. Данни за гражданите, за фирмите, за приходите и разходите, за кадастъра, за времето, за паркоместата, за обществения транспорт, за състоянието и цените на пазарите, за местата в детските градини и училищата, за нивото на река Дунав в сантиметри, за перспективите пред икономиката, за усвояването на европейските средства, за достъпа до здравни услуги, и още, и още... С колкото повече информация разполага една администрация, толкова по-полезна може да е тя. И обратното - ако няма достатъчно и надеждни данни, тя е неефективна и тежи на данъкоплатците. Какво е положението сега - едва ли има нужда да се убеждаваме.
Но ако всичката тази информация се качи в интернет, без допълнителен подбор и украсяване, тя може да се използва повторно. Задължително условие е да е достъпна безплатно или на минимална цена. Вместо администрацията да мисли какво и как да сподели, отварянето на данните би трябвало да става автоматично, по презумпция, с изключение на личните данни и класифицираната информация, свързана с националната сигурност. Това е същността на подготвената от Европейската комисия проектодиректива, която сега се обсъжда в Европейския парламент и в Съвета. Ако тя стане факт, ще се променят много неща:  

Първо,

ще лъсне безсмисленото
и скъпо дублиране на информацията

в различните звена на администрацията. Защо блокира компютърната мрежа на Търговския регистър? Защото фирмите подаваха за трети път данни, които вече са предоставили в данъчната администрация и в Националния статистически институт. Колко време щеше да се спести, ако вече веднъж подадените данни могат да се ползват и от другите ведомства? Това със сигурност ще вдигне общото ниво на производителност на труда и съответно на конкурентоспособността и на доходите. Да не говорим за избягването на стреса, за облекчаването на обществения транспорт и за повишената компетентност и технически умения на гражданите.
Откритите данни

ще направят  управлението
по-прозрачно и демократично

Всеки данъкоплатец би могъл да разбере кои фирми даряват МВР, колко се харчи за подслушване, кому Министерство на земеделието ще плати 100 хил. лв. за създаване и поддържане на профил в социалните мрежи, как министърът на културата е отстранил осем кандидати, за да направи конкурс с един състезател за построяване на музей, в кои фирми правителството концентрира средствата за строителството на магистрали и на метрото, кои са производителите на зелена електроенергия, набедени за драстичното поскъпване на тока, и дали пък сегашното правителство няма по-голямо отношение към този въпрос от предишното, какви са бонусите в Министерство на финансите и т.н.  Обзалагам се, че ако тази информация е публична, администрацията и институциите ще работят по-добре и по-отговорно и ще се спестят пари на бюджета.

Откритите данни ще
създадат работни места

И то високотехнологични и основно - в малките и средни предприятия. През последните 3 г. само в Силициевата долина са наети над половин милион компютърни специалисти, които създават апликации на основата на отворените данни. Чрез тях по всяко време от мобилния си телефон можете да проверите какво ще е времето, кога да излезете от къщи, за да не се печете на спирката, къде можете да купите стока на най-добра цена. Фирмите, които вече предлагат такива услуги, ще спестят огромни разходи за повторно събиране на информация, която вече е налична в публичната администрация. По изчисления на Европейската комисия икономическият ефект от въвеждането на директивата за отворено управление ще е 140 млрд. евро годишно. Това е повече от целия бюджет на ЕС и над 4 пъти брутния вътрешен продукт на България.

Качеството на живот
ще се подобри чувствително

Откритите данни ще обезсмислят висенето по гишетата за справки и удостоверения. Гражданите ще получат достъп до приложения за мобилни телефони, които ще ги информират за достъпността на различните маршрути и обществени сгради за хора с увреждания, за най-близкото свободно място за паркиране, за времето, за което ще пристигне линейката или таксито.
Вече предадох доклада си по директивата, с който предлагам Европейският парламент да я подкрепи. Предстои през ноември да започнем преговори със страните членки за оформяне на окончателния законодателен текст. Няма да е лесно, защото администрацията трудно се разделя с навиците си. Българското правителство има шанс да подкрепи промените и да бъде сред водещите в тяхното прилагане. Това обаче би означавало то да стане отговорно, прозрачно и да стимулира фирми, които не може пряко да контролира чрез насочването на публични средства. Това би било пълна промяна на стила на управление - в интерес на гражданите, далече от сегашните практики.