Оцелелите училища

Всяка година у нас се закриват по няколко училища, основно в селата. Често предприетата крайна стъпка се посреща с бунт от местните хора, друг път - с примирение и покруса. И в двата случая картината е покъртителна и не вещае нищо положително за населеното място.  

Случва се решението за закриване на школото да се преосмисли и то да се запази, макар и временно. Някои училища успяват да оцелеят след протести, подписки или просто заради спонтанно оттегляне на решението на местната власт. Тяхната история е не по-малко драматична от тази на вече закритите учебни заведения. Те оцеляват на ръба, до следващата или по-следващата учебна година, над тях тегне тежката сянка на очакването на неизбежното. Причината - порочната система на делегираните бюджети, финансирането по брой деца. През последните три години МОН е направило осем отказа за закриване на учебни заведения.  

Истинско сражение срещу безпросветността поведоха през пролетта жителите на Горнооряховското село Поликраище. Основното им училище набързо бе обявено за закриване от общинското ръководство на Горна Оряховица, без то да се допита до жителите му с мотива, че деца няма. Местната управа направи сметка, че за съществуването му са нужни 120 ученици, а сега то се посещава само от 30-тина. Поликраище, което се намира едва на 10 км от областния център Велико Търново, има над 2000 жители и затова решението за затваряне на сградата е доста странно. 

А историята на образованието в селото е от турско време. Тази година то чества 173-годишнината от образователното дело, 143-годишнината на светското образование и 108-годишнината от построяването на сградата на ОУ "Св.Св. Кирил и Методий". До 1910 г. в двора на черквата е имало килийно училище, което не можело да поеме всички ученици. Това наложило построяването на нова сграда на днешното школо с 10 стаи. По-късно то става и прогимназия. В периода от 1911 до 1923 г. учителският колектив наброявал 20 души, а учениците - 500. Днес то се бори да събере 50. Въпреки това жителите на голямото село излязоха непримирими, обединиха се и не се спряха пред нищо, за да си върнат просветната институция. Те се организираха и направиха простести, акции, подписки. В края на май десетки излязоха на пътя между Велико Търново и Русе и го блокираха, като пресичаха непрекъснато платното. В края на същия ден дойде и така очакваната новина от самия министър Красимир Вълчев, който даде отсрочка от една година за закриване на учебното заведение.  

Разградското село Киченица също бе на път да остане без собствено училище, след като доклад за закриването му влезе в дневния ред на местния парламент през април. Той вдигна на крак жителите на селото, които остро се противопоставиха срещу заявеното намерение. Инициативен комитет събра подписка заедно с хората от близкото село Стражец, в което училището трябваше да се преобразува от основно в начално. "Що за управа е тази, която си играе със съдбата на децата, особено що се касае до тяхното обучение предвид кризисната обстановка, породена от пандемията на КОВИД-19 и поставя в риск по-нататъшното им образование", питаха местните хора. Голяма част от семействата в района са социално слаби и не могат да отделят допълнителни средства за придвижване на децата си до града, в случай, че детето изпусне служебния транспорт. Имаше и опасения, че децата от малцинствата ще спрат да ходят на училище изобщо. Учителите пък бяха готови да се откажат от една месечна заплата, за да подпомогнат финансово учебното заведение.  

През миналата година в школото в Киченица са били записани 47 ученици в четири паралелки. При проверки обаче се установило, че посещаемостта е около 50 на сто. В Стражец пък учениците са 56 също в четири паралелки, като се забелязва тенденция към увеличаване на децата в 1-4 клас, но намаляване в 5-7 клас. В крайна сметка в последния момент вносителят оттегли и двете си предложения и засега училищата се запазват в досегашния си вид. 

Борбата за оцеляване не е непозната и за основното училище във видинското градче Дунавци. То също води битка с ориста си - да се превърне в поредната затворена сграда и да не чуе никога повече първи звънец. Там до протести не се стигна, тъй като местната управа преосмисли първоначалното си решение школото да отиде в историята. Малко преди началото на учебната година кметството обяви, че ще се търсят ученици, а не затваряне на вратите. В училището през миналата учебна година са учили 62 деца от първи до седми клас, а субсидията не стига за издръжката им. То обаче е средищно за селата Търняне, Синаговци, Жеглица, Ивановци, Гайтанци и Цар Симеоново и затова ще се работи за привличането на деца от тях, както и за връщане на напуснали ученици. 

Въпреки опита за оптимизъм у местната власт, практиката показва, че школото едва ли ще дочака своята 200-годишнина. Първото килийно училище в Дунавци е създадено през 1828 г., а светското е от 1838 г. Тогава със сигурност очакванията и стремежите за знание не са предвиждали безславния край, настъпващ през 21 век.  

Друг начин за спасяване използват училищата в село Дрен и село Извор. Тази година те ще бъдат включени в списъка на защитените по предложение на общинските съветници в Радомир. Досега в ОУ "Иван Вазов" в с. Извор са се обучавали ученици от първи до седми клас, разпределени в 4 паралелки - общо 28.  

В ОУ "Христо Ботев" в с. Дрен пък учат още по-малко деца - едва 17 в две слети и една самостоятелна паралелка. Те обаче са основно от Центъра за настаняване от семеен тип, както и ученици от социално слаби семейства от съседните села Стефаново и Друган. Местната власт се опасява, че при евентуално закриване на училището, много деца ще отпаднат.  

Отсрочките обаче ще променят нещо само за една учебна година. Има ли шанс просветата да остане в селата и градчетата, или децата ще поемат пътя към съседни населени места, дългогодишните сгради ще се рушат, районите ще обезлюдяват? Има ли по-зловеща гледка от тази?